Максим Бехар е световноизвестен PR експерт, дипломат и журналист. Бил е президент на Световната PR организация ICCO и е единственият българин, вписан в Световната PR Зала на славата в Лондон.
Г-н Бехар, най-новата ви книга е озаглавена „Пет минути до утре“. Преди 3-4 месеца политологът Иван Кръстев издаде свой анализ на COVID ситуацията със заглавието „Утре ли е вече?“ Сега сякаш Вие му отговаряте: още не, до утре има пет минути. Има ли задочен диалог между двете визионерски книги?
Има кореспонденция с това, което се случва в момента в света, а в частност – и в България. И Иван Кръстев, и аз правим опит да предвидим какво предстои да се случи и как то ще промени света. Аз обаче се концентрирам върху бизнеса. И смятам, че промените в него ще доведат до гигантски промени в цялото общество. В бизнеса цели отрасли са на прага да фалират – туризъм, хотелиерство, авиокомпании – все дейности, които зависят от личното присъствие на хората. Големи заводи в Германия, Франция, Италия временно затвориха врати, спря производството на автомобили. Пострада ли бизнесът, животът ни ще се промени из основи. И това ще се случи. Затова дори в заглавието на книгата отправям предупреждението, че имаме на разположение пет минути, за да реагираме на промените. Ако тези 7-8 млрд. хора на планетата и тези 6-7 млн. в България не намерим изход как да живеем оттук нататък, как да печелим и да се променяме, животът ни ще стане много труден.
Искате да кажете, че в 23:55 ч. можем да променим онова, което предстои да се случи след 00:00 ч. в историческото време? Срокът не е ли прекалено кратък?
Промените се развиват уникално бързо, динамиката е изключителна. Освен това, промените в света от последните 10 г. се случват под влияние на социалните медии и новия начин на комуникация. Всички знаем всичко и всеки може да напише каквото си поиска.
Технологичният взрив е най-голямата революция в човешката история.
Основата са технологиите, а резултатът – социалните медии. В гигантският поток от информация трудно можем да преценим кое е важно и кое не, особено – кое е истина и кое неистина. Фалшивите новини създават гигантски хаос в целия информационен поток. Ситуацията с корона вируса ярко показва това.
Повечето икономически експерти вещаят V-образна, а не U-образна криза, и скорошно възстановяване на икономиките. Очакват се и радикални решения на медицинската криза с ваксини и лекарства. Не значи ли това, че светът може да се нормализира по-бързо от очакваното?
Светът никога няма да се върне в предишното си състояние. Всички ние преосмислихме приоритетите си, преценихме, че можем да живеем с по-малко пари и без излишен лукс.
Така е било след всяка от големите войни на 20 век.
Не искам да сравнявам с войните, въпреки че много хора от науката го правят. Сега светът е различен – заради социалните медии и гигантските потоци от информация, които не могат да бъдат регулирани.
Не ставаме ли по този начин жертви и на инфодемия, която би могла да се развие по-лавинообразно от самата пандемия?
Ставаме жертви, ако не знаем как да управляваме потока от информация. Всички сме потърпевши от фалшивите новини, затова създаването и разпространението им трябва да се криминализира.
Алармата „цензура“ няма ли да светне веднага? И сега в НК има текстове за обида и клеветничество.
Трябва да познаваме добре източниците на осведомяване. В този смисъл книгата ми е фокусирана главно върху лидерството. Лидерите могат да помогнат на цялото човечество.
Цялото човечество в момента страда от дълбока криза на лидерството.
Така е, някои лидери изглеждат като карикатури. Съвсем неотдавна живеехме във времето на Тачър, Кол, Митеран, Рейгън – все визионери. Докато пишех книгата, открих простичката разлика между мениджър и лидер. А тя е, че мениджърът управлява, а лидерът направлява. Бизнесът също търси своите визионери.
Възможно ли е сегашната кризисна обстановка най-после да отрезви гражданите и те да започнат да избират за държавници не карикатури, а стратези?
Категорично ще стане така. Повечето от сегашните лидери са преходни, те са хора на тоталния хаос – сутринта говорят едно, вечерта противоположното. А големи маси хора им вярват.
Не е ли това състоянието на „пост истина“, в което емоциите тежат повече от аргументите?
Да, особено когато е споделено от масови медии. Само допреди 15-20 г. влиятелни бяха телевизионните водещи, политиците, спортистите, лицата от шоубизнеса. Тоест – лицата от телевизионния екран и вестникарските заглавия. Сега на обществото влияят хора от социалните медии, чиято аудитория е по-голяма от аудиториите на всички вестници и телевизии едновременно. И хората са объркани на кого да вярват. Много скоро ще се събудим и ще си зададем въпроса: кого избираме да ни управлява?
Може би ролята на журналистиката като качествен филтър на информацията ще се завърне. Едно от основните правила в БиБиСи е, че журналистът трябва да работи с фактите така, както банковият чиновник с парите – те минават през ръцете му, но не са негова собственост.
Точно така, това време ще се върне. Това важи и за влиятелните фигури в интернет. Това ще бъдат и хората, които ще влязат в политиката.
Световни фактори в журналистиката като „Шпигел“, „Льо Монд“, „Политико“, „Гардиън“, „Индипендънт“ писаха остро за корупцията по високите етажи на властта у нас, властта пък отвърна, че ставало дума за платени публикации. Момченце от коридорите на управлението дори разясни, че поръчването ставало лесно и евтино. За какво говори подобно поведение?
Мислят си, че като отговорят по този начин, хората ще им повярват – някой извадил 1000 паунда и си платил за публикация. Не е възможно, това са световни институции с огромна биография. Ако можеше да си купиш „Шпигел“ или „Льо Монд“, те нямаше да се казват така.
Виждате ли нови лидери по днешните площади на България?
Новите политически лидери ще дойдат от „милениум поколението“. Виждам много такива хора. Но тях ги спира системата, наречена демокрация – това го повтарям от години. И най-кадърният да се появи в зоната на властта, той моментално ще бъде задушен от партиите и чиновниците. Нещо радикално ще се случи в света.
Тоталитаризмът също е изхабен, какво би могло да бъде тогава то?
Държавата би могла да се управлява на принципа на корпорацията – борд на директорите и изпълнителен директор. Бордът се избира мажоритарно от „акционерите“ – от всички хора. Ако изпълнителният директор не се справя, веднага си заминава – без избори. Тогава партиите сами ще изчезнат, защото пречат. Всичко в света се променя, само партийните системи са вечни – това не е естествено.
Как тази система ще бъде имунизирана срещу корупцията?
Трябва да има независима съдебна система, а прокуратурата да е в държавата – министърът на правосъдието да е главен прокурор.
Като професионалист от висок клас, как оценявате „пиарът на джипката“, практикуван от премиера?
От моя гледна точка е провал. Един премиер трябва да отправя своите послания по друг начин. Не може пари да се раздават така. Това е обратното на модерното управление, за което говорим. Управляващите водят по безобразен начин своята комуникация. В България има много млади и интелигентни хора, които биха управлявали държавата веднага и с визия за бъдещето. Ще се случи съвсем скоро.
Разговора води: Емил Янев
