България изостава с реализирането на европейската енергийна политика, като има подчертан стремеж за запазване на статуквото в някои направления. Изразяваните стратегически виждания за развитие на българската енергетика имат една основна слабост и това е липсата на сигурност и предвидимост, което от своя страна изправя инвеститорите пред същностни проблеми. Това констатираха участниците в международната конференция на тема „Европейската зелена сделка след COVID-19 и българският енергиен преход“, организирана от Института за енергиен мениджмънт. , Във форума участваха експерти и представители на държавни институции.
Посоченият по-горе подход с пълна сила се отнася и до очакваните действия, свързани с реализацията на Зелената сделка – на този етап предвижданите стъпки изглеждат по-скоро политически мотивирани, отколкото съответстващи на целите на Зелената сделка и на тенденциите за развитие на енергийния пазар. Това е особено силно изразено по отношение на въгледобивния сектор, но се отнася и до природния газ, ядрената енергетика, развитието на ВЕИ.
Според енергийните експерти е необходима активна и координирана работа на Консултативния съвет по Зелената сделка и местните власти в засегнатите региони. Заедно трябва да разработят конкретни регионални планове за трансформацията на производство. Само така България ще може да се възползва от предвидените за целта европейски средства по различните програми за подпомагане на прехода и постигане на целите на Зелената сделка.
Въпреки че на държавно ниво се отчита, че целите за въглеродна неутралност ще доведат до сериозна дисхармония в бизнеса и че съществуват множество проблеми, конкретна национална визия за изход от тази ситуация през призмата на енергийния сектор все още липсва. Тази визия следва да се базира и на цялостна и реалистична преоценка на стратегическия подход към енергийния сектор, тъй като сега заложените цели и времева рамка за постигането им не съответстват на реалностите. Паралелно с това следва да бъдат отчетени и сериозните социални предизвикателства, свързани с избягване на безработица, с нуждата от квалификация и преквалификация и др.
Енергийните експерти смятат, че нуждата от преоценка в посочените основни направления предполага коренна промяна на отношението от страна на политиците и съответните държавни институции на национално ниво към ролята на местната власт, бизнеса, НПО, синдикати, научни звена и др. при формиране и отстояване на държавната политика по отношение на енергийния сектор, вкл. и в контекста на произтичащите от Зелената сделка задачи.
Това налага не само много повече прозрачност, но и своевременни консултации на експертно ниво с всички заинтересовани. Допълнителен, но неизбежен фактор в това отношение е и рязкото повишаване на административния капацитет на държавно ниво. Само така държавата чрез своите институции ще създаде ясното разбиране за Зелената сделка като предоставяща нови огромни възможности за цялостно развитие на икономиката на България, вкл. и по отношение на енергийния сектор.
