Централни банки са продавали злато за първи път от 2010-а след като някои страни, добиващи скъпоценната суровина, са се възползвали от рекордно високите й цени, за да облекчат натиска върху стопанствата си от пандемията от COVID-19. Продажбите им през третото тримесечие са били в размер на чисто 12.1 тона срещу купени 141.9 тона метал през същия период на миналата година, сочи анализ на Световния съвет за златото (ССЗ), публикуван на 29 октомври. Най-активни са били централните банки на Узбекистан и на Турция. "Банк России" пък е осъществила първата си "златна" продажба за последните 13 години.
Интензивният приток на средства в търгуваните на борсата фондове, инвестиращи в злато, е основният двигател на "златната треска" през 2020-а, подкрепени от покупките на централните банки през последните години. "Ситигруп" прогнозира, че интересът и търсенето на институциите ще се подновят през 2021-а след тазгодишното охлаждане на активността им под почти рекордните покупки през 2018-а и 2019-а.
Водещият анализатор на ССЗ – Луиз Стрийт – не е изненадана от решението на някои централни банки да се разделят с част от натрупаните златни резерви. Тя посочва, че "на практика всичките продажби са от институции, които са купували от местни източници, възползвайки се от високите котировки на суровината в момент на фискален спазъм".
Централните банки на Турция и на Узбекистан са продали, съответно 22.3 и 34.9 тона злато през третото тримесечие, отбелязва ССЗ. Узбекистан е започнал да разнообразява международните си резерви извън златните след като излезе от изолацията, в която прекара последните десетилетия.
Жълтият метал скочи до рекордно високи котировки през третото тримесечие, въпреки че търсенето в световен мащаб е паднало с 19% на годишна база през този период до най-ниското си ниво от 2009-а, сочи анализът на ССЗ. Този срив се дължи на намалялото наполовина потребление в Индия, както и на отслабналия интерес към златни бижута в Китай.
По информация на ССЗ търсенето на злато в Индия през първите три тримесечия на 2020-а е потънало с 49% годишно – до 252.4 тона. Само през третото тримесечие потреблението се е свило с 30% спрямо същия период на 2019-а (до 86.6 тона), като основен виновник е 48-процентният срив на търденето на бижута през този период – до 52.8 тона.
Сривът на пазара на златни украшения е компенсиран отчасти от 21-процентния скок на търсенето от инвеститори, по информация на МВФ и на водещия независим консултант за скъпоценни метали Metal Focus. Златните кюлчета и монети (които са в основата на инвестиционното търсене), са имали най-голям принос за ръста, докато притокът на капитали в търгуваните на борсата дружества се е забавил през третото тримесечие спрямо предишните две.
Общото предлагане на суровината е намаляло с 3% на годишна база в резултат на потиснатия добив на мините дори след вдигането на рестрикциите заради COVID-19 в някои производители, най-вече в Южна Африка. Този спад е смекчен от ускоряването на дейността на преработвателите, както и от потребителите, реализирали печалби от високите цени на скъпоценния метал.
В сутрешната търговия на 29 октомври златото с незабавна доставка се разменяше срещу 1880 щ. долара за тройунция.
