Трето поредно тримесечие расте броят на въведените в експлоатация жилищни сгради, като в периода между юли и септември е 879, а новопостроените жилища в тях са 3912, четем в анализа на Националния статистически институт. Спрямо третото тримесечие на миналата година сградите са с 91 повече, или с 11.5%, а жилищата в тях нарастват с 928, или с малко над една трета. Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
Предпочитаният тип строителство е със стоманобетонна конструкция (76.7% от жилищните сгради). Тухлени са – 20.4% от сградите, има и панелни – 0.4 на сто. В съзвучие с новите тенденции за напускане на големите градове, най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73.2%), следвани от жилищните кооперации. На годишна база има увеличение в броя на новопостроените къщи и жилищните блокове. В същото време интересът към сградите от смесен тип и вилите намалява.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив – 127 сгради с 568 жилища, Варна – 120 сгради с 993 жилища, и София (столица) – 107 сгради с 1173 жилища в тях. Няма изненада в това. Тези градове привличат най-много инвестиции, съответно и служители, които пък се нуждаят, а и търсят нови жилища. Във Видин обаче има само две нови сгради с две жилища.
Най-търсени на пазара и съответно най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (41.6%), следват тези с три стаи (35.2%). Намалява интересът към големите жилища, поради което делът на новите жилища с шест и повече стаи е едва 3 процента.
Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие е 358 400 кв. м, или с около една четвърт повече в сравнение със същото тримесечие на миналата година, а жилищната площ се увеличава с 34.6% и достига 274 800 кв. метра. Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра.
Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 97 кв. м през третото тримесечие на миналата година на 91.6 кв. м в месеците между юли и септември тази година. С най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище могат да се похвалят в областите Габрово – 190.9 кв. м, и Русе – 181.5 кв. метра. Върху най-малка площ живеят в областите Благоевград – 65.9 кв. м, и Кюстендил – 56.9 кв. метра.
