Правната комисия прие 10-годишна давност на задълженията на физическите лица

Парламент

Депутатите от правната комисия дадоха зелена светлина на промяна в закона, с която се премахва фигурата на вечния длъжник. И управляващи, и опозиция гласуваха единодушно за въвеждане на 10-годишна давност на задълженията на физическите лица. Давността няма да се прилага в точно определени случаи.

Според един от вносителите на предложението – Христиан Митев от „Обединени патриоти“, промените в Закона за задълженията и договорите дават гаранции както  на кредитополучателите, така и на кредиторите.

„Кредитори, които са образували изпълнителни производства, за тях давността ще започне да тече практически в момента на образуване на изпълнителното производство, така че аз смятам, че сме премахнали възможността от злоупотреби“, обясни той.

Евродепутатът от ЕНП Емил Радев посочи, че България е останала единствената страна в Европейския съюз, в която съществува фигурата на вечен длъжник.

Депутатът от БСП Филип Попов обясни, че социалистите дават принципна подкрепа, но настояват законодателните промени внимателно да се обмислят.

"С последните поправки, приети от Правна комисия днес, слагаме край на „вечния длъжник“ – този, който с десетилетия изплаща, но не може да погаси задълженията към своите кредитори", коментира зам.-председателят на Правна комисия в парламента и народен представител от НФСБ Христиан Митев. На заседанието днес депутатите одобриха поправки, според която се предвижда въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за събиране на парични задължения от физически лица.

Давността не се отнася за еднолични търговци, както и за търговски, и граждански дружества, а само за физически лица. Тази давност няма да се прилага за: задължения за издръжка, задължения за трудови възнаграждения, за обезщетения по Кодекса на труда, за непозволено увреждане и за неоснователно забогатяване.

„Чл. 112: С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено – гласи поправката.

Правна комисия прие, че: „за заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.

Законовите промени бяха внесени от „Обединени патриоти“ – НФСБ и ВМРО, и ГЕРБ през юни тази година. Текстовете бяха допълнени и прецизирани след множество заседания на работната група.  

Още през май инициаторите – народните представители от ВМРО и НФСБ, подчертаха, че България и Хърватска са единствените държави в ЕС, в които няма предвидена законова защита на физическите лица при неплатежоспособност.

"Законът е навременен и необходим с оглед на икономическата криза, настъпила вследствие на пандемията", убеден е Христиан Митев.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст