На днешния ден Православна църква чества Свети Матей – един от 12-те апостоли и автор на първото от четирите канонични Евангелия (Евангелие от Матей). Като светец се празнува от Православната църква на 16 ноември, а от Римско-католическата църква – на 21 септември.
Матей е роден в рибарското село Капернаум, в Галилея, където е работил като събирач на данъци (митар) за управителя на Галилея – Ирод Антипа (син на Ирод Велики).
Капернаум играе важна роля в евангелията и Новия завет като място, където е живял Исус Христос. Там са живели и много други негови ученици като апостолите Петър и Андрей, също така братята Яков и Йоан (синовете на Зеведей) и Матей митарят. Исус Христос проповядвал в синагогата на града и живял в къщата на Петър.
Според Евангелието от Матей (Мат. 9:9) на брега на Тивериадското (или Галилейското) езеро (днес най-голямото сладководно езеро в Израел), там, където се събирали данъците, Исус Христос се спрял, призовал Матей да върви след него и той го последвал, като станал един от неговите дванадесет ученици. Осем години след Възнесението по молба на йерусалимските християни Матей написал своето евангелие, в което разказва за живота и делото на Исус Христос.
Според преданието Матей проповядва на евреите в Йерусалим, след това в Персия и Етиопия. И умира като мъченик.
Изобразява се от IV век насам символично в тетраморфа като човек (по блажения Йероним) или ангел (по Григорий Турски). Тетраморф в юдейско-християнското вероучение и богословие е крилато същество от виденията на пророк Йезекил; единно с четири лица: човек, лъв, бик и орел. По-късно тези животни са тълкувани като символи на четиримата евангелисти и терминът "тетраморф" става символ на описанието им в иконографията. Съществата стават Символи на евангелистите и форма на традиционното им символично изображение: Матей в образ на ангел, Марк в образ на лъв, Лука в образ на телец, Йоан в образ на орел. Всеки от тях е крилат и държи Евангелие.
Евангелието от Матей е първата библейска книга от Новия завет и първото синоптично и едно от четирите канонични евангелия (признати от Църквата за боговдъхновени, т.е. свети писания).
Синоптичните евангелия са първите три от Новия завет: Евангелие от Матей, Евангелие от Марко и Евангелие от Лука. Те се наричат синоптични (на гръцки: synopsis – съвместен преглед), защото в тях се говори за едни и същи събития, свързани с Исус, и се привеждат едни и същи негови изречения, често съвпадащи дословно. Известните истории за раждането на Исус, за повечето от извършените от него чудеса и всичките му притчи се намират в синоптичните евангелия, но не и в евангелието от Йоан.
Традиционно се приема, че авторът на Евангелието от Матей е апостол Матей, един от 12-те апостоли на Исус Христос, който споменава себе си в евангелието в глава 9, стих 9. Повечето изследователи смятат, че евангелието е съставено между 80 и 90 година, като обхватът на възможните дати варира между 70 и 110 година (датировка преди 70 година продължава да се поддържа от ограничен кръг автори).
Матей написва евангелието първоначално на едно еврейско наречие, като читателите, за които той го написва, са вярващи евреи. Според някои автори Евангелието от Матей съдържа елементи на неявна полемика срещу по-широката интерпретация на християнството от апостол Павел, която представя Исус Христос като защитник на традиционната еврейска Тора, скептичен към проповедите сред не евреи.
Като доказателство, че евангелието е насочено първо към евреи и после към всички невярващи (идолопоклонници), е фактът, че то започва с генеалогия на Исус Христос, наричайки го "Син Давидов" и "Син Авраамов". Името Иисус означава Спасител, а Христос – Месия, помазаник. В Стария завет били помазвани първосвещениците, царете и пророците, и според пророците Месията трябвало да бъде потомък на Давид и Авраам. Родословието започва с Авраам, тъй като той бил отец на евреите, а и пръв от всички бил наречен "баща на всички народи" (Битие 17:4).
За евреите един от най-важните белези на бъдещия Месия бил този, Той задължително да произлиза от царския род на Давид. Затова, макар в родословието да има и други царе, само за Давид изрично се подчертава, че е цар. В родословието се споменават и имената на четири жени – Тамар, Раав, Рут и Вирсавия. Раав и Рут били езичници, а Тамар и Вирсавия – грешници. С вписването им в родословието, Св.ап. Матей целял да покаже, че Христос ще бъде Месия и Спасител не само на евреите и праведниците, но и на езичниците и разкаялите се грешници.
Евангелието продължава с Рождеството Христово, бягството на светото семейство в Египет, проповядването на Йоан Кръстител, кръщението на Исус, изкушението в пустинята, начало на проповядването в Галилея – кратко изложение на заповедите му (глава 5), молитвата "Отче наш" (Евангелие от Матея 6: 9 – 13, Лука 11: 2 – 4), привличане на 12-те ученици апостоли, чудеса и притчи, Преображение Господне, нови притчи и изцеления в Юдея. В Евангелието е описано и влизането в Йерусалим, проповеди, изобличение на фарисеите (секта в юдаизма, възникнала към II век пр. н. е., чиято доктрина става основа на съвременния юдаизъм), нагорната проповед (глава 24), Помазването с миро, Тайната вечеря, Молитвата в Гетсиманската градина, Съдът пред Пилат Понтийски, Разпятието и Възкресението и последващите 40 дни – появяването на Христос пред учениците му и завършва с възнесението му.
Имен ден честват всички хора, които хосят името Матей.
