В края на февруари 2018 г. тогавашният министър на околната среда и водите Нено Димов излезе с предписание за планово понижаване на нивото на всички язовири – заради снеготопенето. Специално за "Тича", вероятността от препълване и преливане започва да се елиминира чрез изпускане на 20 кубика. Малко по-късно министър Димов и земеделският му колега Румен Порожанов организират съвместна инспекция, а заключението им е категорично: в язовира има достатъчно вода, така че повод за притеснения няма.
Днес, почти две години по-късно, ситуацията е катастрофално различна. Язовир "Тича" е почти празен – официално водата в него е 36% от обема му, но неофициално е по-малко, защото никой не знае наносите и утайките колко са и докъде са. Нено Димов и Румен Порожанов отдавна не са министри: единият – защото е обвиняем по делото за пресъхването на язовир "Студена", а другият – защото бе "помолен" от премиера Борисов да избере живота на обикновен данъкоплатец. А майката природа реши
в онзи регион да не вали като преди – ни дъжд, ни сняг…
Малко е да кажем, че жителите на Шумен, Търговище и Велики Преслав се притесняват за водната криза, която "виси" над главите им. Страховете им са съвсем реални, защото те – за разлика от т. нар. компетентни институции, отчитат и още един фактор – многобройните течове по водопроводните мрежи, които би трябвало да са подменени още преди четвърт век, като тотално овехтели и негодни, за каквато и да било употреба.
Тръгваме по следите на разхищенията с помощта на две луди глави – Красимир Минев и Боян Ганчев. От една година те са доброволен "воден патрул" и непрекъснато подават сигнали към ВиК-Шумен и ВиК-Търговище за новооткритите и неоправените течове по трасето. Обхождат трасето почти всеки уикенд и водят стриктна статистика на колко от сигналите им е обърнато внимание, каква е ползата от това и къде продължава да си тече на воля. Общият брой на сигналите им е над 50 и по техни изчисления реакциите са предотвратили загуби за милиони, но… изтеклата вода струвала много по-скъпо.
Око да види – ръка да пипне! Наистина отвсякъде си тече…
Една от отстранените аварии по техен сигнал е тази след местността Авджия. Става дума за Шахта № 16, от която за денонощие са изтичали близо 360 000 кубика.
Друга значителна авария е била под моста на пътя Шумен – Върбица, след Омуртагов мост, където
всяка секунда изтичат 16 литра вода (около 60 кубика на час).
"При такъв теч за цяла година изтича вода, колкото е потреблението на всички жители на Велики Преслав на стойност около 2 млн. лв", разказва Боян Ганчев за аварията под моста.
След тридневно бродене между язовир "Тича" и крайните дестинации – Шумен, Велики Преслав и Търговище, спокойно можем да "разхвърляме" неизкоренимите уж аварии и нередности в няколко категории:
– липсващи капаци по шахтите;
– дългогодишни дървета, чиито корени така са "прегърнали" тръбите, че аха да ги натрошат;
– разхлабени, люлеещи се и висящи тръби и капаци на шахти;
– течове с големина на клечка за зъби, течове като пълноводни реки и водопади;
– платени, но уж ремонтирани течове…
Потенциал да стори голяма беля има Шахта № 8 – на около 7 км след споменатия вече Омуртагов мост. Тръбата е с диаметър около 1.2 м, а шахтата така е подкопана от реката, че аха…. да падне от тръбата в ниското.
Друг обект, заслужаващ внимание (не само нашето, естествено) е една прясно "ремонтирана" шахта до комплекс "Патлейна" край Велики Преслав, където
водата си шурти като за световно.
Красимир споделя, че от ВиК-Търговище бързо реагират на сигналите им, докато във ВиК-Шумен неведнъж са се правили на приятно разсеяни. И въпреки това не друг, а точно шуменските "водоснабдители" подписаха през април т.г. договор за 126 млн. лв. по Оперативна програма "Околна среда" за нов довеждащ водопровод и пречиствателна станция на язовир "Тича". Под благовидния и благороден претекст, че тръбите са стари и пробойни зеят навсякъде.
Двамата мъже са озадачени защо ще се реже тръба с дебелина 5 мм, която е годна за употреба и иска само да се поддържа. А всеки нов кран за шахтите, които са около 50 на брой, ще струва между 400 и 500 лева.
Между МВЕЦ и ВЕЦМ
Първото четирибуквие означава малки, (мини и микро) водноелектрически централи, а второто – водноелектрическа централа на министър.
Почти половината от разрешенията за ползване годишен обем вода от язовир "Тича" потъва в "търбусите" на две частни централи, собственост на „Касиопея – 7“ ООД и „Трейдиом“ ЕООД. Който не вярва, да види и да пипне лимитите, разрешени от МОСВ за 2019 г.:
– ВиК-Шумен – за питейно-битово водоснабдяване – лимит до 29 млн. куб. м;
– ВиК-Търговище – за питейно-битово водоснабдяване – лимит до 9.49 млн. куб. м;
– Напоителни системи ЕАД – за напояване – лимит до 40 млн. куб. м;
– "Касиопея – 7" ООД – за електропроизводство чрез подязовирна ВЕЦ „Моста“ – лимит до 28 млн. куб. м;
– „Трейдиом“ ЕООД – за електропроизводство – лимит до 28 млн. куб. метра.
На трите държавни мастодонта, обслужващи не по-малко от 200 000 жители, една трета, от които със сигурност си вадят хляба със земеделие, им се полагат годишно най-много 78.49 млн. кубика. Докато чорбаджиите на МВЕЦ-а и ВЕЦМ-а са си извоювали правото да се къпят в цели 56 млн. кубика вода.
От тъмната страна на медала заничат едни други данни.
За същата тази 2019 г., фирмата "Касиопея – 7" е заработила 336 000 лв., но е отчела загуба в размер на 175 000 лева. Положението на „Трейдиом“ ЕООД е още по-драматично, защото нейните приходи са 34 000 лв., а загубите – 181 хилядарки.
Оттук нататък подробностите също имат значение, но по-скоро в морален аспект. "Касиопея – 7" ООД е собственост на Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите в правителството на Симеон Сакскобургготски, а "Трейдиом" ЕООД – на световно неизвестната обикновена гражданка Йорданка Димова.
И двете централи са построени преди десетина години, въпреки несъгласието на жителите на Шумен, Търговище и Велики Преслав, въпреки десетките сигнали на кметовете и общинските им съветници до… къде ли не. Включително и до държавното обвинение.
По едно време почти се стигна до гражданско неподчинение, но… нещата бяха върнати в коловоза на "хартиената война". При която обикновените хора си пишат, а т. нар. компетентни ведомства отговарят в три случая – когато си поискат, когато им разрешат или когато се наложи да излъжат по заповед отгоре!
Случаят с централата на ексминистър Арсенова е точно такъв: Шуменската окръжна прокуратура би трябвало да образува досъдебно производство за безобразията на и около "Касиопея – 7" ООД още преди 15 г., но… не би. Нищото продължава да се случва и днес, въпреки че шуменци надлежно са предоставили на държавното обвинение достатъчно данни и за конфликт на интереси (2005 г.), и за злоупотреба с европейски средства (2006-2009 г.), и системна кражба на вода – от 2010 г. насам.
За предпоследно – през 2019 г., когато през турбините на "Касиопея – 7" яко дим се изпаряват 856 000 кубика вода от язовира. А за последно – от януари до юни т.г., когато шуменци констатират (включително и чрез видеозаписи) постепенното източване на други 20 млн. куб. м вода.
Така че остава открит само един въпрос: на кого да вярваме – на очите си или на екоминистъра Емил Димитров, според когото МВЕЦ-а и ВЕЦМ-а не били работели от 2018 г. насам? Отговорът май не е никаква загадка…
