Доц. д-р Григор Сарийски е финансов и икономически експерт в Института за икономически изследвания при БАН.
Доц. Сарийски, тръгваме в посоката на икономическите балони. Негативната оценка на почти всички експерти за Бюджет' 2021 е единодушна. Все пак, каква е Вашата характеристика?
Куп хаотични мерки, с които уж ще се бори корона кризата, а реално представляват ударно предизборно харчене. Увеличението на заплатите на държавните служители, на минималните пенсии, новите добавки и останалите стимули ме връщат към посланието на император Луций Септимий Север, който казва на синовете си: плащайте добре на армията, останалото ще се оправи само. Единствената разлика е, че у нас армията се състои от държавни чиновници и представители на третата възраст.
Тоталитарното общество се крепеше именно на този принцип – храни войската, за да пази властта.
Сравнението между тоталитарното и сегашното общество е като между две различни животни с еднакъв цвят на кожата. Тогава хранехме войската, но имахме подсигурена отбрана. Сега чиновниците и пенсионерите не могат да опазят границата, но могат да качват и свалят правителства. Тези пари за армията ще имат ефект единствено върху крайното потребление, което се видя през третото тримесечие – 9.3% ръст. Проблемът е, че въпросните харчове не хранят българската икономика, а чуждите производители. България не произвежда нито един завършен продукт и затова крайното потребление у нас е силно зависимо от вноса на битови уреди, електроника, автомобили и т.н.
Щом бюджетът е предизборен, тази „армия“ ще се прилъже да гласува за раздаващите и да възпроизведе сегашното управление, само ако започне да благоденства. Ще се случи ли това благоденствие?
Няма да благоденстват, но ще може да им се натяква, че е така. Да вземем за пример коефициента за заместване на дохода. След последното увеличение, българският пенсионер ще може да компенсира с пенсията си едва 1/3 от заплатата, която е получавал по време на работа. Докато пенсионерите в Австрия, Италия и Гърция получават близо 70% от заплатите си. Разходите за пенсии у нас са обидно малки. Заедно с увеличението, те едва достигат 10% от БВП, докато в Гърция и Италия това съотношение е 16-17 на сто. Паралелът показва колко несправедливо е разпределението на това, което се изработва в България.
Какво обаче се изработва в България, след като администрацията, пенсионерите и целият силов сектор се издържат основно от данъците на бизнеса?
Парите идват от данъци, но големият проблем е базата, върху която се плащат тези данъци. Бизнес с малки доходи и ниска добавена стойност не носи особена полза нито за себе си, нито за хазната. Но, ако погледнем структурата на заетостта, ще се убедим, че у нас се стимулира именно такъв бизнес – хотели, ресторанти, таксита, транспорт, складове… Все дейности, които не носят големи печалби и не предлагат високи заплати. През 2008 г., преди да започне голямата криза, заетите в тези браншове бяха около 38%, малко след това нараснаха на 42% и оттогава досега са все толкова. Изводът е ясен: България не поощрява производства с висока добавена стойност, а стимулираните не носят големи печалби и добри заплати. Не може да увеличаваш броя на шофьорите и чистачките и да очакваш, че обществото ще забогатява.
Тогава откъде ще дойдат парите за благоденствието на администрацията и пенсионерите – от европейски пари и нови заеми ли?
И от двете. Затова и премиерът – след всяка совалка в Брюксел – все говори колко пари сме договорили и как по-бързо да ги усвоим. Българската икономика се крепи основно на тях. За да се храни, политическият и икономическият елит разчита предимно на заеми и на еврофондове. Проблемът идва от написаното със ситен шрифт – от условията за получаване на тези пари. В последната многогодишна финансова рамка, например, благовидната формулировка „Върховенството на закона“ на практика изисква легализиране на външния натиск, който може да се използва по всякакъв повод – за приемане на бежанци, за ратифициране на актове като Истанбулската конвенция и пр. Страните от Централна Европа обаче събраха силата и куража да кажат „не“ на подобни искания, защото очевидно държат на суверенитета си повече, отколкото на субсидиите.
При нас не е точно така – в България върховенството на закона е нарушено от тежка корупция по високите етажи на властта, която е добре известна на Брюксел.
Точно така е, но това е съвсем друг разговор.
Това е разговорът, който прогонва големите чуждестранни инвеститори.
За да се привлекат инвестиции в проект с висока добавена стойност е нужна добра инвестиционна среда, която далеч не се изчерпва с ниските данъци. Нужни са стабилност, предвидимост, ниска корупция, защита на правото на собственост. Проблем е и липсата на електронна администрация, защото тя може да спре гешефтите. Резултатите са налице – мегакомпании като "Амазон" и "Майкрософт" се ориентираха към Гърция, а не към България. Тази непривлекателност в очите на стратегическите инвеститори е една от основните причини да изоставаме по всички показатели за кохезия и конвергенция.
Значи и Вие смятате, че евросредствата и новите държавни дългове ще отидат изцяло за заплати и пенсии, а не за реформи и инвестиции?
Разбира се. Първата причина е, че някой трябва да бъде преизбран. А втората – че резултатите от осигуряването на добра среда за бизнес, инвестиции и демографска политика биха облагодетелствали хората, но след време, а не при сегашното управление. Затова повечето правителства през последните 30 г. бягат от тези политики като дявол от тамян. Погледнете демографската политика. В бюджета тя е най-оскъдно разписаната от всички, а икономиката зависи основно от възрастовата структура на населението. Ако няма млади хора, кой ще учи, работи и потребява?
Какви цели са заложени в Бюджет' 2021 по отношение на демографската политика?
Изготвяне на три доклада и това е всичко. Ако погледнете количествените показатели, например – броят на еднократните помощи за раждане на дете през периода 2021-2023 г., ще се убедите, че политика няма. Заложен е един постоянен брой – по 64 000 раждания годишно, без никаква промяна. Това говори достатъчно за намеренията на правителството, за липсата на далновидност.
Чисто политически погледнато, ако сегашните управляващи наистина се готвят за нов мандат, не минират ли пространството пред себе си с тези планирани кризи? Или са наясно, че "разминирането" няма да е тяхна грижа?
Ако попитате един заклет пияница кое е най-доброто средство против махмурлук, той ще ви препоръча да продължавате да пиете. Правителството прави същото – действията, които предприема, не са насочени към отрезвяване и стабилизиране на икономиката, а към отлагане на неизбежния край.
Какво означава неизбежен край?
Нещо като гръцкия сценарий. Има един предел на дълга, отвъд който връщане назад няма: дълговете растат безконтролно, кредиторите отказват да ви рефинансират и единственият вариант за връщане на заемите е… да направите като гърците – продавате острови, летища, пристанища, каквото можете. С две думи – разпродавате държавата.
Една политическа промяна в състояние ли ще бъде да преодолее това пропадане?
Колкото повече се отлага тази промяна, толкова по-болезнена ще е тя. Администрацията ще свикне да взима високи заплати, а ние ще свикнем да финансираме увеличените заплати и социални плащания за сметка на дълга, особено на фона на ниските разходи по обслужването му. Но в момента, когато обстановката се нормализира и лихвените проценти започнат да нарастват, този дълг ще започне да расте автоматично – заради рефинансирането на падежиращите нисколихвени емисии с нови, но теглени на съвсем различни пазарни нива. Така поне протекоха сценариите в Италия и Гърция…
Именно за тези балони говорим.
За съжаление това се отнася за целия свят. В доклада на Института за международни финанси (IIF) се казва, че от началото на годината световният дълг се е увеличил с 15 трилиона долара и в края на септември е достигнал 365% от световния брутен продукт. За да се избегне сривът на дълговите пазари, голяма част от него бе монетизиран. В САЩ, например, Федералният резерв изкупи 57-58% от нетния прираст на емитираните облигации от началото на годината. Това е пирамида, която при нормализиране на лихвените проценти няма как да не се срути. Много добре помним този сценарий от средата на 90-те години у нас.
Валутният борд обаче все още не позволява такива процеси.
От началото на годината паричната маса в България нарастна с 6 млрд. лева. Направете съпоставка между нарастването на номиналния БВП и прирастът на паричната маса и ще се убедите, че парите в обръщение се увеличават много по-бързо, отколкото стоките и услугите в икономиката. От 102.5 млрд. лв. в началото на 2020 г., само до края на септември широките пари нараснаха до108.4 милиарда. А прогнозите са, че до края на годината паричната маса ще се увеличи с над 8 на сто.
При такъв изпреварващ ръст не може да се поддържа ниска инфлация. Рано или късно цените ще тръгнат нагоре и ще изядат доходите и спестяванията на населението. Единствената причина, поради която все още няма увеличение на цените, е пандемията: хората просто започнаха да не купуват. Нормализира ли се крайното потребление, увеличението на цените е неминуемо.
Миналото тримесечие беше отчетен нулев ръст на крайното потребление, което си е чиста магия. Особено в сравнение с двуцифрените спадове на оборотите в търговията на дребно и индустриалното производство за същия период. Можем само да гадаем как сме успели да произведем и да продадем по-малко стоки и услуги, но да "изконсумираме" точно толкова, колкото през здравата и богата 2019 година.
Разговора води: Емил Янев
