На днешния ден можем да си спомним за Джордж Стиглър (George J. Stigler), американският икономист, Нобелов лауреат през 1982 година за неговите неортодоксални изследвания на поведението на пазара и ефектите от правителственото регулиране.
Той е починал на 1 декември 1991 г. в Чикаго, щата Илинойс.
Негов близък приятел е Милтън Фридман (Milton Friedman) – американски икономист, статистик, известен най-вече с работата си в областта на макроикономиката и своята защита на свободния пазар. През 1976 г. той също получава Нобелова награда за икономика "за неговите постижения в областта на анализа на консумацията, монетарната история и теория и за неговата демонстрация на сложността на стабилизационната политика".
Джордж Стиглър е роден на 17 януари 1911 в Сиатъл, щат Вашингтон. Той е единствено дете на семейството, емигрирало в САЩ от Германия.
Джордж Стиглър завършва през 1931 г. с бакалавърска степен Университета във Вашингтон. След това получава магистърска степен по МВА в Северозападния университет (Northwestern University) – частен университет в Еванстън и Чикаго. Основан е през 1851 г. от политика Джон Еванс и няколко други общественици, свързани с Методистката църква, и получава името си от някогашната Северозападна територия. Тогава развива интереса си към икономиката и се решава за академична кариера.
А докторска степен по икономика взема в Чикагския университет (The University of Chicago, често съкратено като „UChicago“) – частен кообразователен изследователски университет в Чикаго. Той е основан от петролния магнат Джон Рокфелер (1890 г.), като първите часове са проведени през 1892-а.
По-късно Стиглър преподава в Чикагския университет, в който се създават Чикагска школа по икономика, Чикагска школа по социология, Движението право и икономика в правния анализ. Университетът има най-голямото университетско издателство в САЩ.
Върху формирането на възгледите на Стиглър влияние са му оказали няколко учени. Сред тях е Франк Хайнеман Найт (Frank Hyneman Knight; 7 ноември 1885 – 15 април 1972 г.) – един от най-значимите икономисти на ХХ век. Неговата дисертация "Риск, несигурност и печалба" (1921 г.) остава и досега едно от най-интересните четива по икономика. В нея Найт формулира известното разграничение между риск (случайност с известни възможности) и несигурност (случайност с неизвестни възможности). Франк Найт е ръководител на Стиглър при изготвяне на дипломната му работа – нещо, което е направил само за трима-четирима студенти по време на престоя си в Чикаго.
Канадският икономист Якоб Винер (3 май 1892 – 12 септември 1970 г.), смятан за един от теоретично основополагащите Чикагска школа по икономика през 30-те на ХХ век, също е оказал влияние върху Стиглър. Якоб Винер е бил сред известните опоненти на Кейнс по време на Голямата депресия, твърдейки че макар идеите на Кейнс за "държавните харчове" да са правилни, то анализът на Кейнс съдържа пропуски в дългосрочен план.
Силно е влиянието и на Хенри Калвърт Симонс (Henry Calvert Simons; 9 октомври 1899 – 19 юни 1946 г.) – американски икономист от Чикагския университет. Неговите анти-тръстови и монетаристични модели повлияват на Чикагската школа по икономика. Симонс е известен с неговата дефиниция за икономически приход (Уравнение на Хайг-Симонс).
Стиглър е известен с разработването на икономическата теория на регулирането, според която групите по интереси и други политически участници ще използват регулаторните и принудителните правомощия на правителството, за да формират закони и разпоредби по начин, който им е от полза.
Стигръл също е правил обширни изследвания в историята на икономическата мисъл. Най-важният му принос за икономиката е публикуван в неговата статия "Икономиката на информацията".
От своя страна Стиглър е оказал влияние върху формирането на Жак Дрез, на Томас Соуъл (Thomas Sowell) – американски икономист, философ, политически коментатор, социален критик и автор, автор е на текстове, поддържащи лесе-фер икономиката, както и на Кенет Лион.
През 1982 г. Джордж Стиглър получава Нобелова награда за икономика за неговите творчески изследвания върху индустриалните структури, функционирането на пазарите и причините и ефектите на публичното регулиране.
