Господин Борисов, Вие сте доказан експерт по финанси, корпоративно управление, инвестиции и пазарно стопанство. Защо избрахте да продължите кариерата си като член на политически кабинет?
– Изборът да работя за развитието на икономиката на България направих още през 2002 г., когато се явих на конкурс за работа в Министерството на икономиката. Бях назначен след надпревара с други още 170 кандидати. Бях натрупал определен опит в сферата на икономическите анализи, след кратка работа в Института за икономическа политика, както и в бизнес отдела на седмично печатно издание. За 15 години стаж в министерство на икономиката натрупах опит в различни сфери, започвайки от икономически анализи, разработката и прилагането на политики за привличане на инвестиции, както и икономически политики за подобряване средата за бизнес, които трябваше да станат и част от нормативната база. В този период трябваше да се решават и редици проблеми в сферата на корпоративното управление на предприятия с държавно участие. Участвал съм и в ръководните органи на редица държавни и мажоритарно частни компании от сферата на икономиката, енергетиката и финансите, което ми даде възможността ежедневно да имам допир до проблемите на реалния сектор. В момента като член на политическия кабинет на Министерството на икономиката използвам и прилагам тази експертиза в ежедневната ми работа, като се стремя максимално да допринасям към общата икономическа политика на правителството за подобряване на бизнес и инвестиционната среда, за повишаване на конкурентоспособността и за създаване на условия за ускоряване на икономическия растеж, който в крайна сметка гарантира и социално-икономическо развитие.
Имате множество обучения и авторитетни специализации. Кое е най-полезното, което сте научили от тях и прилагате в ежедневната си работа?
– Съвсем скоро участвах в конференция по повод на 70-годишнината на катедра "Икономикс" при УНСС, чийто кадър, завършил с отличие, съм и аз. По време на срещата изказах благодарности на моите преподаватели за това, че ни научиха да мислим системно и да приемаме икономиката като сложна система, функционираща в необятна обкръжаваща я среда. Системното мислене позволява решаването на един самостоятелен проблем да не провокира поредица от други, а решаването му да надгражда и подобрява работата на системата, така че да се постига синергичен ефект. Само по този начин може да се разчита на растеж и бързо конвергиране с икономиката на ЕС. В този контекст за мен са важни и принципите на устойчивото развитие, на базата на които трябва да постигаме триединство по отношение на икономическо, социално и екологично развитие.
Кои са приоритетите Ви, които искате да реализирате като заместник-министър на икономиката?
– За последните 11 години, откакто сме членове на ЕС, България се представя два пъти по-добре в социално икономически план. Показателят БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност, спрямо средното за общността се е подобрил около два пъти. Приоритет за мен е тази конвергенция да продължи ускорено. Това изисква провеждането на заложените реформи при спазване на бързи темпове. Усилията ни са насочени към продължаване и задълбочаване на започнатата от това правителство агресивна политика за намаляване на административната тежест. Предоставянето на все повече електронни услуги за бизнеса , включително и на общинско ниво. Следване на принципите на електронното управление. Работим и върху по-агресивна инвестиционна политика. Тук бих искал да откроя няколкото големи инвестиции през тази година в автомобилния сектор, както и в самолетостроенето, за които съдействахме. Политиката подпомагаща стартиращото предприемачество, което е носител на иновационен потенциал, също е приоритет, защото е фактор за задържане на младите хора в България. Приоритет е и подкрепата за бизнеса по отношение на намирането на кадри, за което са необходими системни усилия от много ведомства, включително и по линия на обучението и образованието.
Как оценявате бизнес средата у нас и какво е необходимо, за да стане тя още по-стабилна?
– От 2010-а до момента дългосрочната среда за състоянието на бизнес климата в България следва позитивна тенденция на подобряване. Това беше отчетено и потвърдено в рамките на този мандат на управление от международните агенции за кредитен рейтинг. В същото време постигнатото не е достатъчно и следва да продължи политиката за намаляване на административната тежест и подобряване на бизнес средата. Колкото по-малко администрацията пречи на бизнеса, толкова по-добре. В същото време трябва да се спазват и правилата на пазарната икономика, в които попадат и правилата по защита на конкуренцията и защита на потребителите.
Кои са най-важните сектори, в които според Вас трябва да се фокусира нашата икономика?
– Приоритетните сектори за Министерството на икономиката са разписани в Стратегията за интелигента специализация или т.нар. Иновационна стратегия. Това са секторите, които са среднотехнологични и високотехнологични. Те могат да ни гарантират развитие при ограничени физически ресурси. В този контекст не мога да не спомена някои от тях. ICT сектора например в момента бележи среден ръст от по 28% годишно на създадената добавена стойност. Не мога да пропусна електрониката, електротехниката и машиностроенето. Тези сектори поставиха България на картата на инвестиционните процеси при производството на автомобилни компоненти. В тази част на икономиката вече работят над 200 компании, а и инвестициите непрестанно нарастват. Само за последните 3 години в страната ни се реализират инвестиционни проекти на стойност над 1 млрд. лв. Говорейки за определящи сектори, не мога да не спомена и тези в които работят индустриалните гиганти от химическата промишленост, металургичната промишленост и добивната промишленост. Личното ми мнение е обаче че бъдещото развитие на икономиката ни зависи от инвестициите в човешки капитал и образование.
Четвъртата индустриална революция е в разгара си, къде е мястото на България в този икономически бум?
– Четвъртата индустриална революция е необратим глобален процес. От тази гледна точка тя е не само предизвикателство, но и възможност за България. Както казва един известен икономист – "Нека да не сме изненадани от това което се случва". Неговото послание е поне да използваме това което се случва, а ако бъдем още по-добри да достигнем ниво при което да направим необходимото, че да се случи онова което искаме.
По отношение на четвъртата индустриална революция, в която неизменно България трябва да участва и да бъде лидер най-малкото в регионален план, не можах да получа отговор на въпроса, кой трябва да бъде водещ – държавата или бизнеса. Затова избрах подхода за съвместна работа с бизнеса. Подготвихме съвместно и Националния икономически съвет, а в последствие и Министерския съвет прие концепция, която да послужи за разработването и на стратегия за участието на България в този процес. Първият проект на Стратегия е готов и след диалог с нашите партньори ще бъдем готови за публикуването му за обществено обсъждане.
Вие лично присъствате на много бизнес събития. Смятате ли, че българският бизнес е конкурентоспособен в европейски мащаб?
– Българският бизнес е конкурентоспособен на европейските пазари, защото постига успехи по линия на износа. Но той трябва да бъде още по-конкурентоспособен, защото България е зависима от този пазар. Затова ще си позволя да кажа, че в момента над 50% от българския износ е за страни от еврозоната и нараства с около 11 на сто. По значими са и данните за износа на България към целия Европейски съюз, който през последните отчетни периоди варира между 63% и 70% с тенденция на нарастване. Към всички наши основни търговски партньори от ЕС бележим ръст на износа, което означава, че ставаме все по-конкурентоспособни, но са необходими още усилия за конкурентоспособност, интернационализация на бизнеса и привличане на инвеститори, които разполагат със значимо присъствие на чуждите пазари.
Как релаксирате от напрегнатото ежедневие, спортувате ли, имате ли хобита?
– За съжаление времето ми за любимите спортове – ски и волейбол е минимизирано. Надявам се, че през предстоящия зимен сезон ще намеря време за ски заедно със сина ми. През уикендите релаксирам като често пътувам до родния ми град Самоков и до любимите ми български манастири, като в тези моменти обичам да съм с близките и семейството ми. Ако ми остане малко свободно време чета новостите от света на автомобилите и автомобилния сектор в глобален мащаб.
Бихте ли ни разказал нещо повече за семейството си?
– Щастлив съм, че имам син Димитър, който е първокласник и подобно на родителите си още от сега има значим интерес към математиката. Съпругата ми е икономист – доцент доктор, който преподава финанси и е заместник ръководител на катедра "Финанси" при УНСС. Радвам се, че и в къщи има с кого да дискутирам тенденциите в икономическото развитие. Всъщност по този начин се и запознахме с нея – в период, в който тя беше в ръководството на НСИ. Всички позитивни черти от характера ми и добродетелите, които нося, дължа на родителите ми, които също са дали изключително много на държавата. Гордея се, че майка ми е подготвила стотици студенти по медицина и химия, а баща ми е ръководил структури от българската армия.
Как ще прекарате Коледните и Новогодишни празници, имате ли специални семейни ритуали и традиции?
– За мен Рождество Христово е един от най-големите, значими и светли християнски празници. Това за мен е семеен празник, на който всички сме заедно следваме завещаната ни семейна и християнска традиция за деня. Разбира се на трапезата присъстват нечетния брой ястия – единадесет. Всеки казва господната молитва "Отче наш", след което следва ритуалът по кадене на дома и вечерята започва с разчупването на питка с късмети от най-възрастния. Искрено се надявам тази християнска традиция да наследи и сина ми, както и всички християнски добродетели, с които съм възпитан. Разбира се в тези дни присъстваме и на тържествената литургия по повод Рождеството на Христос. Разбира се следващия ден продължава и с веселата част, свързана с подаръците и посещението на дядо Коледа в едно истински задружно семейство, в което всички сме заедно.
Има ли нереализирана мечта или цел, към която се стремите?
– Да, професионалната ми нереализирана мечта, която частично е свързана и с едно от хобитата ми, е България да привлече като инвеститор мащабен автомобилен производител.
Какво бихте пожелали за себе си и на българските граждани за новата 2019 година?
– Най-вече здраве и мир! Нека 2019-а бъде по-добра за всички българи и за икономиката ни!
