Трансграничните транзакции по сливания и придобивания между банки от Европейския съюз са скочили през миналата година до нива, невиждани от финансовата криза през 2008-а – признак за подновен апетит за консолидация в един силно фрагментиран сектор. Според данни на Dealogic, цитирани от „Файненшъл таймс“, общата стойност на тези сделки е достигнала 17 милиарда евро през 2025 г. – рязко увеличение от отчетените 3.4 милиарда евро през 2024-а и най-високият размер от 2008-а насам, когато са регистрирани транзакции за 19.5 милиарда евро. Това възраждане се дължи до голяма степен на по-големите печалби и по-силното борсово представяне на акциите, което направи международните сливания по-привлекателни.
Активността беше стимулирана от няколко операции на стойност няколко милиарда евро от сключените общо 19 сделки. Това са продажбата на голяма част от полския бизнес на испанската „Сантандер“ на австрийската „Ерсте банк“ за 7 милиарда евро, придобиването на португалската „Ново банко“ от втората по големина френска банкова група Groupe BPCE за 6.4 милиарда евро и придобиването на германската OLB от френската „Креди мютюел“ за 1.8 милиарда евро.
В продължение на години политиците настояват за консолидация в банковия пейзаж на ЕС, който остава силно фрагментиран в сравнение със Съединените щати. Ръководителите често посочват регулаторната сложност и политическата съпротива като ключови пречки, ограничаващи трансграничното разширяване и позволяващи на американските банки да доминират на световните пазари. Въпреки бавния напредък в хармонизирането на правилата за паневропейското банкиране, няколко нашумели сливания показват, че европейските банки са все по-склонни да се справят с тези препятствия.
Сделките за милиарди евро допринесоха значително за миналогодишния скок, демонстрирайки промяна на предпазливия подход към сливанията и придобиванията, който доминираше сектора през по-голямата част от предишното десетилетие.
Главният изпълнителен директор на италианската „Уникредит“ Андреа Орчел, който отдавна се застъпва за по-големи и по-конкурентни европейски банки, предупреди, че секторът навлиза в период на трансформация. „Конкурентният пейзаж ще се промени драстично“, каза той миналата седмица в интервю за телевизия „Блумбърг“, подчертавайки двойното въздействие на технологичните иновации и възхода на финансовотехнологичните компаниите.
Орчел прогнозира значително намаляване на броя на европейските банки до 2030 г., с нарастваща разлика между успешните и кретащите институции. „Ще има печеливши и губещи, а разминаването между тях ще бъде много, много по-голямо. Някои ще се консолидират. Някои ще бъдат заличени“, каза той.
Анализаторите предполагат, че комбинацията от по-силни баланси, натиск на акционерите и необходимостта от инвестиции в дигитална инфраструктура вероятно ще поддържа инерцията в трансграничните банкови сделки. Тъй като европейските банки продължават да се стремят към растеж отвъд националните граници, наблюдателите очакват ускорение на сливанията и придобиванията през следващите години, което ще промени банковия сектор на Стария континент по дълбок начин.
Междувременно, банковият бранш отвъд Атлантика също не бездейства. Американските регулатори са направили още една крачка към преработени правила за т. нар. „Финализиране на Базел III“. Федералната корпорация за гарантиране на влоговете и Службата за контрол на валутата са представили на 12 февруари предложения до Службата за управление и бюджет за преглед – ключов етап от процеса на създаване на правила.
Пакетът Финализиране на Базел III“ е предназначен да въведе стандарти заначина, по който големите американски банки измерват риска и определят капиталовите буфери. подготвянето на правилата се наблюдава отблизо от банковия сектор. Предишен опит по време на администрацията на предшественика на сегашния стопанин на Белия дом – Джо Байдън, за налагането на по-строги изисквания, предизвика силна опозиция от банкерите.
Представените документи, които се отнасят до правилата за „Регулаторен капитал и стандартизиран подход за рисково претеглени активи“, не включват подробности за плановете, нито времеви рамки. Няма и публикувани документи от Федералния резерв, който е отговорен за изготвянето на нормативите.
Заместник-председателят на Федералния резерв по надзора Мишел Боуман вече заяви, че американските банкови регулатори работят за публикуване на преработено предложение до началото на 2026 година.
