Трудовият пазар – “апокалипсис сега”

МТСПТотю Младенов - мин. на труда и соц. политикаХристина Митрева - зам. мин. на соц. политика

Българският трудов пазар все повече наподобява “черна дупка”, в която държавата и бизнесът наливат тонове пари без видим ефект. Нещо повече – ситуацията се влошава с всеки изминал ден, а всички мерки за стабилизирането му се оказват изстрел в тъмното, който отива нахалост. За последните две години работните места са намалели с над 262 хил., броят на безработните се е увеличил с почти 320 хил. души, като 70% от тях са обезкуражени за бъдещето си. Дребният и средният бизнес също търпи сериозни поражения, след като самоосигуряващите са с почти 36 хил. души по-малко от 2009-а. През второто тримесечие на тази година

коефициентът на заетост е паднал

с цели два пункта спрямо второто тримесечие на 2010-а и за първи път в последните пет години преминава под критичното ниво от 60%, достигайки 58.2% при заложен в Лисабонската стратегия за икономическото развитие на Европейския съюз коефициент от 70 на сто.

Тази статистика, предоставена от председателя на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, всъщност доказва, че системата на пазара на труда дава дефекти на всички нива.

Кои са най-наболелите неразрешени проблеми? На първо място идва драстичното разминаване между търсенето и предлагането на работна ръка, породено от несъвършенствата на образователната ни система. Над 2.5 млн. българи на практика не притежават необходимата квалификация, за да са конкурентоспособни на трудовия пазар. Почти половин милион души са неграмотните, а над 2 млн. са завършили начално или основно образование. Досега държавата не е намерила ефективен механизъм, с който да задържи децата в училище. Само за учебната 2010-2011-а броят на учениците, записани в школата, е намалял с 11 600 и това едва ли може да се обясни само с демографски причини. По програмите за интеграция на малцинствата ежегодно се харчат милиони без реален резултат. В същото време

университетите бълват безработни

висшисти, за да си вземат държавната субсидия, без особено да се интересуват от реализацията на възпитаниците си. Броят на студентите в университети и специализираните висши училища за изминалата учебна година се е увеличил до 255 659, или с 1370 повече спрямо 2009/2010-а. Порочната практика държавните университети да получават пари за количество приети студенти доведе дотам да се нароят десетки неприложими на практика специалности, както и да се получи пренасищане на пазара в привлекателните за студентите право и икономика, както и в социалните дисциплини. В момента над 32 хил. безработни са с висше образование и около 30% от тях са с икономическа специалност или право. В същото време цели сектори от икономиката изпитват трудности да си намерят квалифицирани специалисти. Най-голям е недостигът в техническите специалности, които биват изучавани само от около 20% от студентите. Обученията в университетите са провеждат главно по остаряла и неприложима методология, “пътуващите” професори неглижират образователните курсове, материалните бази на висшите училища са изостанали с 30-40 години спрямо тези на учебните заведения на Запад. Завършилите се оказват слабоквалифицирани и започват с ниски заплати, а след като “научат занаята”, заминават на работа в чужбина.

Благодарение на тези “пробойни”

над 60% от заетите

на трудовия ни пазар работят в сектори с ниска добавена стойност и възнаграждения. Наемат се предимно служители в охранителната дейност, търговията, услугите, ресторантьорството, селското стопанство, обществените дейности и държавното управление. За последните пет години между 45% и 53% от постъпващите на работа са без необходимата квалификация. В същото време държавата, чрез Агенцията по заетостта, инвестира в програми и мерки за заетост, които също не отговарят на актуалните нужди на икономиката ни. “Финансират се предимно обучения за шофьори и административен персонал, а на пазара липсват асансьорни и ВиК-техници”, коментира Божидар Данев.

Дефицитът от работни места най-вероятно скоро ще се задълбочи. Инвестициите в икономиката ни се сриват от 23.3 млрд. лв. през 2008-а на 19.7 млрд. лв. през 2009-а и до 16.5 млрд. лв. през 2010 година.

Преките чуждестранни инвестиции

са спаднали от 6.7 млрд. евро през 2008 г. до 1.6 млрд. евро през 2010-а. През първото тримесечие на миналата година те са били 52.7 млн. евро, а за периода януари-март 2011-а потокът им е отрицателен с 59.7 млн. евро, което е показателно за изтичането на чуждестранния капитал от страната. Големите фирми не могат да намерят механици, инженери и тесни специалисти в химическата промишленост, затова се принуждават да изместват бизнеса си в други региони, където на трудовите пазари има повече качество. Обратният пример с влизането на ИКЕА или “Грейт Уол Мотор” на българския пазар е по-скоро изключение.

Стремежът на държавата да запълни с всички средства огромната яма в бюджета на Националния осигурителен институт (дефицитът се очаква да прехвърли 300 млн. лв. до края на декември) се отразява пагубно на много браншове. Повишението на минималните осигурителни прагове води до спад в резултатите на ключови икономически дейности като строителството, хотелиерството и туризма, който се компенсира от работодателите със съкращения и масово сключване на договори за непълен работен ден. Осигуровките през 2012-а ще скочат в 46 от общо 80 икономически дейности, а средният договорен ръст на повишението ще е по-висок от тазгодишния (5.6%) въпреки очертаващите се нови проблеми за бизнеса. Така около 1.2 млн. души и техните работодатели ще внасят в НОИ по-високи осигуровки, което от своя страна е сигурен индикатор за “завой” на много компании към “сивия” сектор.

“Това се прави формално за пълнене на фондовете към Националния осигурителен институт. Вместо това държавата трябва да засили контрола и да накара фирмите да плащат данъци и осигуровки върху реалните заплати”, коментира шефът на браншовата камара на машиностроителите Илия Келешев. Все още не е решено как да се процедира с отраслите без споразумения. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов засега не бърза да налага административно повишение на базата на средния ръст за икономическите дейности, в които синдикатите и бизнесът са се договорили. Организациите на бизнеса твърдо държат

да няма служебно определяне

на по-високи суми за осигуряване, а да се запазят нивата от тази година. Иначе се създава опасността бранш с малко заети и много висок ръст на праговете, какъвто е пчеларството (с 20% ръст), да окаже негативно влияние и да вдигне разходите за труд в отрасъл, в който има много повече работни места.

Противно на функцията си, синдикатите пък поддържат тезата, че е необходимо праговете да се повишат навсякъде със средно договорения ръст. Това щяло да доведе до “изсветляване” на икономиката и повече приходи в осигурителния институт. Друг техен, клонящ към утопията аргумент гласи, че с вдигането на праговете ще се увеличат заплатите, с което ще се повиши потреблението и ще спре текучеството на кадри.

При цялата апокалиптична картина бизнесът се опитва да стабилизира позициите си с вътрешна оптимизация на производството. От БСК настояват да се въведе гъвкаво работно време ,чрез премахване на забраната за полагане на извънреден труд, а работодателите да могат със заповед да удължават работното време през натоварените дни и да го компенсират, чрез намаляване през другите. От камарата се изказват и за отпадане на задължението работодателят да иска разрешение от Главната инспекция по труда при дисциплинарно уволнение на работник. Засега обаче държавата упорито мълчи.

Калоян Атанасов

(Да остане само Тотю на снимката)

ТПС: Министърът на труда Тотю Младенов ще се консултира с Тристранния съвет дали да наложи административно увеличение на осигурителните прагове в някои икономически дейности.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст