„Бизнесът днес е непостоянен, върви ту нагоре, ту надолу“, се казва в една популярна напоследък телевизионна реклама. Причина за това обаче не е само финансовата криза, а и стената от бюрократични и чиновнически недомислия, заради която българските фирми едва успяват да стигнат до парите на Брюксел, предвидени по програмата „Конкурентоспособност“. Така вместо компаниите ни да „настигнат“ европейските в опитите си да получат финансиране за модернизация, те най-често затъват в административното блато. В същото време държавата не прави кой знае какво, за да им помогне.
Именно затова в. „БАНКЕРЪ“ реши да се заеме с трудната задача да спомогне за подобряване на комуникацията между страните в този процес.
Организираната от нас конференция „Еврофондове и конкурентоспособност“, събра през седмицата в София представителите на държавните институции, на фирми от цялата страна, успешно и неуспешно кандидатствали за финансиране по оперативната програма, консултанти, занимаващи се с подготовката на европейските проекти и, разбира се, банките, предлагащи финансиране за бизнеса.
„Достигнахме до извода, че има много „тесни места“, в които комуникацията е недостатъчна или просто се къса. Това предизвиква проблеми от различно естество и смятаме, че сега, преди настъпването на следващия програмен период, е времето, когато всички тези проблеми трябва да бъдат коментирани“, заяви при откриването на конференцията главният редактор на в.“БАНКЕРЪ“ Бистра Георгиева.
Изключителен интерес сред участниците предизвика изказването на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.
„Кои са факторите, свързани с европейското финансиране и имат пряка връзка с това, каква е конкурентоспособността на българската икономика? За ваша изненада аз бих сложил на последно място средствата от оперативната програма „Конкурентоспособност“, които са насочени пряко към бизнеса. За да имаме добра среда за правене на бизнес, ни е необходимо добро данъчно третиране, необходима ни е работеща и прозрачна администрация, необходима ни е и добра инфраструктура. Точно затова средствата от оперативните програми на Европейския съюз за малките и средните фирми са съвсем малка част. Повечето пари са насочени към публичните институции за благоустройство. Трябва да е ясно обаче, че еврофондовете нямат абсолютно нищо общо с благотворителността. Те не се дават на българската държава, в това число и на българските общини и фирми, защото те са по-бедни. Това са инвестиции в политики за развитие, за да може България и обществото да се приближат до по-старите и развити държави членки“, изтъкна Дончев.
Министърът не скри, че очакванията на бизнеса все още не са удовлетворени по тази оперативна програма. И основният проблем е
забавянето на плащанията
„Това което искат бизнесът и държавата, е скорост. Необходимо е всичко да се случва по-бързо – от оценъчната процедура до плащанията. Парите трябва да стигат бързо там, където има нужда от тях. Затова очаквам с нетърпение оперативната програма „Конкурентоспособност“ да е третата, по която ще се подават документи по електронен път. Това ще изчисти излишните бюрократични процедури и ще покаже по-лесно къде има грешки в документацията. Не на последно място по този начин се избягват възможностите за корупционни практики. Стандартът, по който трябва да се работи, е в петмесечен срок от подаването на проекта да се получава финансирането за него“, каза Дончев.
По-различно мнение изказаха от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, която директно отговаря за разпределянето на парите по „Конкурентоспособност“. За съжаление изпълнителният й директор Марияна Велкова не уважи събитието (въпреки предварителното потвърждение), а изпрати на многото въпроси към нея да отговаря директорът на Главна дирекция „Конкурентност и иновации“ Цветан Стоевски.
„Ние също искаме бързо да се оценяват проектите – отбеляза Стоевски – но предвид огромния брой предложения, с които работим, това просто няма как да стане. Затова и често се движим в критичните граници на крайните сроковете за оценка на тези проекти. Това е и причината за т. нар. таргетиране на схемите, насочването им към определени сектори на икономиката или конкретни браншове.“
От своя страна председателят на управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми Красимир Киряков не пропусна да посочи, че сериозен проблем за бизнеса е и забавата на плащанията с повече от шест месеца, дори след като проектът е одобрен, а разходите за него са сертифицирани.
Друга спънка пред фирмите
по пътя към заветните европари е, че даже да бъдат одобрени предложенията им, договорите за безвъзмездно финансиране по никакъв начин не могат да послужат като гаранция пред банките за предоставяне на кредит. Причината е, че сумата по проекта може да бъде получена, а може и да не се отпусне от Брюксел. Възможно е и само част от средствата да бъдат изплатени, ако има забележки от Европейския съюз.
За Томислав Дончев е от ключово значение да се намери синхронът между безвъзмездното финансиране и банковата политика. По думите му „сега той не е добър, като не твърдя, че вината за това е на банките. Оказва се, че проекти, които са добри, не намират финансиращи институции. Необходим ни е механизъм и държавна намеса. Разбира се, трябва да се търсят нови механизми и от самия бизнес“.
На фона на всички тези спънки изглежда съвсем нормално, че от началото на оперативната програма „Конкурентоспособност“ са прекратени 293 контракта за не малката сума от 123 млн. лева. На практика в момента Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия управлява около 900 проекта за по-малко от 350 млн. лева.
От ведомството на Марияна Велкова прехвърлиха
вината за скромните си постижения
върху бизнеса. „Истината е, че много от фирмите, които кандидатстват, нямат ясна визия какво искат да направят. Просто са чули, че някакви пари някъде се дават. Първо, те не знаят дали искат да направят това, което са заложили. И второ – не могат да си осигурят съфинансиране. Така една година след като даден проект бъде одобрен и има сключен контракт, изведнъж фирмите осъзнават, че не могат повече да изпълняват конкретния договор. Най-неприятното е, че това има двоен негативен ефект – освен че ощетяват администрацията с времеви ресурс, ощетяват и своите конкуренти, които остават в резервните списъци и не са могли да получат финансиране“, подчерта Цветан Стоевски.
Повече яснота по темата внесе замeстник-министърът на икономиката и енергетика Евгени Ангелов. Той заяви, че заради липсата на допълнително финансиране не могат да се реализират от 30 до 35% от вече одобрените европроекти: „Това води до загуба на време и средства – на администрацията, на мениджърите и на бенефициентите. Затова през последните шест месеца разработваме нова схема, която ще е пилотна. Това е схемата за грантово финансиране за енергийна ефективност на стойност 150 млн. евро. Обсъждаме как да структурираме този процес, така че, първо, голяма част от оценката да е извън администрацията. Второ, да има сигурност, че одобрените проекти ще получат финансиране.“
Ангелов обясни, че
извън държавните структури
ще има проектен асистент, проектен верификатор и банките. Кандидатът за еврофинансиране ще отива първо при асистента, който преценява само техническата възможност за грантово финансиране, т.е дали проектът отговаря на зададените условия. Следващата стъпка е фирмата да се срещне с банките. Финансовите институции трябва да решат дали тя може да получи средства за конкретния бизнес и при какви условия. Едва когато е получил одобрение, проектът ще постъпва в Министерството на икономиката и енергетиката, където администрацията ще проверява дали има двойно финансиране по-други програми и дали кандидатът наистина отговаря на условието да е малко, или средно предприятие.
Външният верификатор пък ще са компании, които се занимават изрично с подобен тип дейности. Те ще издават сертификат, че разходите по проекта са направени равномерно и че ги одобряват. Външните фирми ще се избират чрез конкурс, като ще бъдат заложени максимално обективни критерии, съгласувани с бизнеса и браншовите организации.
„Цялата проверка на администрацията по даден проект трябва да се побере на една страница. Това е първият реален опит
банките да бъдат въвлечени
конкретно в програмата „Конкурентоспособност“ – в цялата му сложност: национални правила, правила на структурните фондове, вътрешни правила на банките, правила на европейските банки за водене на процедури“, допълни Евгени Ангелов. Той отчете, че от 1.162 млрд. евро по „Конкурентоспособност“ досега 626 млн. евро, или приблизително около 55% от цялата програма, са или изплатени суми, сключени договори, или обявени схеми. Останалите средства ще бъдат предоставени по различни схеми на бизнеса до края на тази година и в началото на следващата.
Освен 150 млн. евро за споменатата вече енергийна ефективност още толкова пари ще бъдат насочени към достъпни кредити за малките и средните предприятия. Други 50 млн. евро ще са за технологична модернизация, 30 млн. евро – за иновации в предприятията. Още 40 млн. евро са за т.нар. зелени технологии в големите предприятия, а 10 млн. евро – за научните среди (лаборатории, университети).
По време на конференцията, организирана от в.“БАНКЕРЪ“, бе дискутиран и друг ключов въпрос, който тепърва ще става все по-актуален – какъв финансов ресурс да заяви страната ни по оперативните програми за
новия програмен период – 2014-2020 година?
„Следващите две години ще имаме няколко предизвикателства. Най-важното е България да се възползва докрай от ресурса, който й е предоставен. Нашата задача е да договорим 100% от ресурса и до 2015-а да имаме възможността да разплатим всичко от договореното. Напълно е възможно да се предприеме операция по релокация на средства, защото имаме дисбаланс по няколко европрограми. Парите по някои от тях са свършили, а има дълъг списък с чакащи проекти. В същото време България трябва да участва активно в следващия програмен период. На мен не ми се иска той да стартира така, както през 2007 г. – без реално договорени проекти и средства. Поради тази причина още отсега е необходимо да се започне неговата подготовка. Трябва да се набележат приоритетите и нужните средства за реализацията им. През последните осем месеца администрацията работи в тази посока. И то не на тъмно, а правим срещи с бизнеса, неправителствени организации и експерти“, каза Томислав Дончев.
Конкретно за „Конкурентоспособност“ – бизнесът имаше възможността да чуе какви са възгледите за оперативната програма на ведомството, което отговаря за нея.
„Според мен ние трябва да имаме
ясни приоритети в икономиката
– да знаем къде отиваме, защо някои сектори са по-важни от други. Това е дискусия, от която много политици бягат. Но истината е, че няма държава без приоритети. Трябва ясно да идентифицираме областите, в които можем да сме конкуренти и в какви не. Ако няма приоритети, те се създават от институциите и така се стига единствено до лутане“, заяви заместник-министърът на икономиката Евгени Ангелов.
В икономическото министерство вече имат идея и за стратегия как да изглежда „Конкурентоспособност“ през следващия програмен период. Направено е изследване на 300 хил. български компании, в кои сектори работят, какви обороти имат, с какъв персонал разполагат, къде продават продукцията си. Внимателно се наблюдава и какви са глобалните тенденции за инвестиции, къде отиват парите и от какво са насочвани. В стратегията е залегнало също какъв потенциал има в научноизследователски среди и университетите.
„Предложенията ни сега се дебатират между всички министри и част от тези приоритети е необходимо да залегнат и в следващия програмен период. Аз лично смятам, че в „Конкурентоспособсност“ трябва да има по-малко на брой схеми, по-големи като ресурс, но и с по-опростени правила. По този начин ще има и по-автоматизиран начин за оценяване на проектите, които се подават. Не е нормално програма за над 2 млрд. лв. да одобрява и администрира проекти за по 50 или 100 хил. лв. заедно с такива за 1-2-5 млн. лева. Това задръства системата и прави целия процес изключително труден. По-малките схеми трябва да се извадят извън администрацията, и то още от самото стартиране на програмата. Иначе ще се получи същия блокаж, като в началото на този програмен период“, смята Ангелов.
Страниците подготвиха: Стефан Савов, Ивайло Станчев
ТПС – 122 898 – Главният редактор на в.“БАНКЕРЪ“ Бистра Георгиева даде възможност на министър Томислав Дончев и заместник-министър Евгени Ангелов да се запознаят с „тесните места“ в програма „Конкурентоспособност“.
ТПС – 122 904 – Представителите на бизнеса и банките имаха много въпроси към администрацията.
Бистра Георгиева, главен редактор на в.“БАНКЕРЪ“
Поводът в. „БАНКЕРЪ“ да организира днешния форум е желанието ни да съберем бизнеса, работещ по програма „Конкурентоспособност“, консултантите и финансиращите институции с органите, одобряващи проектите и контролиращи тяхното изпълнение.
Нашата задача като медия в случая е да посочим най-щекотливите въпроси и вариантите за тяхното решение пред читателите си. Те представляват бизнеса и се нуждаят от тези отговори, за да продължат да създават национален продукт, да повишават стандарта на живот у нас, да плащат коректно данъци и да насърчават потреблението. За да бъде възможно всичко това, на бизнеса са му необходими ясни и прозрачни условия.
Вестник „БАНКЕРЪ“ се зае с една мисия, за която по принцип в европейските програми има предвидени средства. И това е мисията за тяхно популяризиране. Но въпреки че сме единственият вестник, който от години последователно работи в тази област, подкрепа, още по-малко финансова, така и не получихме – нито от администраторите от определените ведомства, нито от избраните от тях посредници за популяризирането на еврофондовете. Със съдействието на банките обаче „БАНКЕРЪ“ продължава да изпълнява своята мисия.
