Ако човек се заслуша в приказките на управляващите за магистралите може да остане с впечатлението, че всичко върви по мед и масло. Доизграждат се „Тракия“ и „Марица“, както и два участъка от „Струма“, плюс една малка отсечка от „Хемус“. Плановете на строителното министерство и на Агенция „Пътна инфраструктура“ за следващия програмен период – 2014-2020 г., са още по-впечатляващи. Предвижда се довършването на аутобаните „Хемус“ и „Черно море“, както и реализирането на седем скоростни пътя – Видин – Ботевград, Русе – Велико Търново – Маказа, Русе – Шумен, Гюешево – София, Варна – Дуранкулак, Пловдив – Асеновград и бившата магистрала „Рила“ (Кюстендил – Дупница – Самоков). Към изброените приоритети задължително трябва да прибавим магистралата София – Калотина заедно със Северната тангента на столичното околовръстно шосе. И всичко това с европейско финансиране.
Поне от днешна гледна точка обаче се очертава една леко по-различна перспектива. Изграждането на „Тракия“ сега върви със средства от бюджета и все още не сме получили за нея нито едно евро от Брюксел. Същото е положението и при „Струма“ и „Марица“. А преди броени дни говорителят на Европейската комисията, отговарящ за регионалната политика, Тон ван Лиероп, направи едно доста притеснително изказване. „Не планираме да режем, отказваме или прекратяваме никакви плащания, но може внезапно да се окаже, че има твърде много проекти и няма възможност всички те да се реализират с парите, предвидени за транспорт в настоящата бюджетна рамка до края на 2013-а. За този период за България са заделени близо два милиарда евро, като един милиард, или половината от парите, е за магистрали. Не знам точно кои проекти ще бъдат засегнати, но вероятно определени участъци от „Тракия“ и „Струма“, като например тунелът през Кресненското дефиле, може да бъдат пренасочени за следващия програмен период. Тоест парите няма да бъдат непременно загубени, но българските власти ще трябва да почакат за получаването им поне до 2014 година“, заяви Ван Лиероп.
Според управляващите опасност за парите по „Тракия“ не съществуват. Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова обясни, че заради одобрената апликационна форма на аутобана плащаниятаса гарантирани. Те ще бъдат заявени пред Брюксел през този месец и ще ни бъдат преведени най-късно до края на годината. Но и Павлова не скри, че участъкът от „Струма“,пресичащ Кресненското дефиле, ще остане за програмния период на Европейския съюз 2014-2020.
Още по-сложни са нещата при някои от планираните трасета. В края на юни ексминистърът на регионалното развитие и настоящ кандидат-президент Росен Плевнелиев каза, че сме постигнали „голяма инфраструктурна победа“, след като в актуализираната трансевропейска пътна мрежа – TEN-T, са били включени магистрала „Хемус“(1.28 млрд. евро) и четири скоростни пътя – Русе – Шумен (200 млн. евро), Варна – Дуранкулак (200 млн. евро), Пловдив – Асеновград (40 млн. евро) и аутобанът „Рила“ (420 млн. евро).
За да е ясно за какво иде реч, трябва накратко да обясним какво всъщност е TEN-T. Целта на трансевропейската транспортна мрежа е осигуряването на инфраструктурата, необходима за гладкото функциониране на вътрешния пазар на общността, за да се постигнат по-бързо разписаните в Лисабонската програма икономически растеж и трудова заетост. TEN-T бе регламентиране с решение на Европейския парламент от 1996-а и се състои от „два слоя“ – основна и широкообхватна мрежа. Първата включва магистрали и първокласни пътища, които имат общоевропейско и наднационално значение. В основната TEN-T мрежа от територията на България досега влизаха участъци от трансевропейските коридори номер IV ( Видин – София – Кулата ) и номер X ( Калотина – София – Пловдив – Свиленград ). Широкообхватната мрежа пък обхваща пътища с национално значение. У нас такива са отсечките по коридор номер VIII: Стара Загора – Бургас – Варна, както и София – Кюстендил и по коридор IX: Русе – Стара Загора – Димитровград – Кърджали – Маказа. Отделно от това през 2003-а бяха определени 30 приоритетни оси, по които Европейската комисия и страните членки трябва да се концентрират, за да бъдат изградени предвидените по тях проекти. Сред тях е и аутобанът от гръцкото пристанище Игуменица през Атина до Будапеща, като в това трасе се включва и България с автомагистрала „Струма“.
През януари 2009 г. бе подготвен доклад, отразяващ напредъка по изпълнението на дейностите по TEN-T мрежата за периода 2000-2006-а. Той послужи като основа на решението за предефиниране на въпросната мрежа. Променената методика и критерии предвиждат да се дава приоритет на трасета, които осъществяват връзка с пристанища или между столици на новоприети страни в ЕС и други държави от общността. Повечето наши проекти действително попадат в тази категория, като изключим може би скоростните отсечки Пловдив – Асеновград и магистрала „Рила“. Но според бившия заместник-министър на регионалното развитие и сегашен депутат от БСП Димчо Михалевски включването на пътища в основната TEN-T мрежа не означава осигурено финансиране. „Това е само едно от многото условия, на които е необходимо да отговаря всеки проект за изграждане на пътна инфраструктура. Основният определящ фактор е размерът на средствата за съответните пътни проекти за фискалните рамки на Европейския съюз“, отбеляза Михалевски за „БАНКЕРЪ“.
Така отново се сблъскваме с най-сериозния проблем – парите. Оценките на специалистите са, че за строителството на приоритетни пътища в периода 2014-2020 г. ще получим максимум 10-15% повече в сравнение със сегашните 1.246 млрд. евро, или около 1.4 млрд. евро. От другата страна на везната слагаме най-важните за България обекти. Около 600-700 млн. евро ще трябват за изграждането на лот 3 от „Струма“ (Благоевград – Сандански). Още 150 млн. евро са необходими за скоростния четирилентов път Русе – Велико Търново, около 100 млн. евро – за реконструкция на участъци по първокласния път Стара Загора – Кърджали и обходния път на Кърджали, 350 млн. евро за магистралата „Калотина – София“ и Северната скоростна тангента, а участъкът от „Хемус“ между пътния възел „Коритна“ до Ябланица и Велико Търново ще струва около 650 млн.евро. Като теглим чертата, излиза, че само за тези проекти са необходими близо 2 млрд. евро при очаквани 1.4 млрд. евро. Как тогава ще ги реализираме, а да не говорим за останалите?
За да се изпълнят всички заложени приоритети на правителството в пътната инфраструктура, държавата ще трябва да мобилизира допълнително 600 млн. лв. годишно през бюджета, държавни инвестиционни заеми и публично-частно партньорство. Да не забравяме също, че през това време и републиканската мрежа, която е над 19 хил. км, ще има нужда от средства за поддръжка. Само че на хазната едва ли ще може да разчитаме при изключително смутните финансови времена. За държавно гарантирани кредити също е трудно да се мисли поради факта, че и сега имаме възможност да ползваме 1.3 млрд. лв. такива заеми, но заради наложените от Министерството на финансите лимити взимаме само по около 200 млн. лева. Колкото до привличането на частни инвеститори в областта на пътната инфраструктура, на този етап те са единствено в сферата на теориите.
По всичко личи, че ще трябва да стискаме палци за рязък и траен подем в икономиката ни в близките години, за да не се окаже, че с голямата лъжица ще гребем от празна паница.
Стефан Савов
сн. U:\stefan\pics\trakia.jpg
ТПС – Изграждането на магистрала „Тракия“ продължава ударно, макар че все още няма европейски пари за нея.
