Проф. д-р инж. Илия Ценев е получил инженерно образование по електроизмервателна техника в Техническия университет -София. Има защитена дисертация по проблемите на статистическите методи за контрол на метрологични характеристики. Хабилитиран преподавател е по системи за качеството с използване на компютри. Притежава множество сертификати, издадени от престижни организации и институции за специализации по метрология и компютърни технологии, консултант по управление, вътрешен одитор, европейски одитор по качество и др. Автор е на редица научноизследователски публикации в областта на качеството, околната среда и безопасността при работа. Управител е на „ПРАКТИКА-О.К.“ ООД.
Г-н Ценев, вие бяхте водещ на първия панел на конференцията „Еврофондове и конкурентоспособност“, организирана от в. „БАНКЕРЪ“. Как бихте определили ползата от нея?
– Фактът, че приех поканата на главния ви редактор г-жа Бистра Георгиева за водещ на първия панел, е показател, че изцяло подкрепям политиката на вестника редовно да информира своите читатели по такъв национално отговорен въпрос, какъвто е постигането на конкурентоспособност на българската икономика. От дълги години следя вашите публикации и мога да кажа, че ги познавам много добре. От средата на 1997-а до края на месец септември 2011-а „БАНКЕРЪ“ има 252 значими публикации по темата. Особено активни сте през последните пет години. За 2007-а имате 28 публикации, 2008 – 32, 2009 – 26, 2010 г. – 26, и от началото на 2011-а досега още 30 публикации. Всичко това ми дава основание да определя конференцията като голям национален форум на всички заинтересовани от издигане на нивото на националната ни конкурентоспособност. Тя трябва да продължи да се провежда. Дори бих си позволил да препоръчам на вашето ръководство да бъде първата медия в България, която дава класация на конкурентоспособността на малките и средните предприятия. Надявам се, че инициативата, която подехте, ще бъде много сериозно подкрепена от държавната администрация. И то не само от министъра по европейските фондове Томислав Дончев и Министерството на икономиката и енергетиката, а и от всички други, имащи отношение по темата – министерствата на околната среда и водите, на труда и социалната политика, на здравеопазването, на земеделието и храните и, разбира се, на финансите. От ключово значение е и подкрепата на всички банкови институции в страната, а не само на тези, които се включиха във форума.
Като дългогодишен експерт в областта на качеството, стандартизацията и сертификацията, които са неизменна част от конкурентоспособността, е интересно да разберем мнението ви за нивото на българските продукти и услуги?
– Каквото и да кажа, то ще е пристрастно, защото аз съм българин и желая, когато се говори за България, тя да се коментира като конкурентоспособна страна на международните пазари. Ще ви цитирам статистически данни от доклада на тазгодишния Световен икономически форум в Давос. От общо наблюдавани 142 страни ние от 71-во място през 2010-а сега сме се преместили с три места назад. В доклада се изтъква, че имаме отстъпление в техническата си готовност и развитието на иновативността.
Не звучи много оптимистично…
– Ако аз съм български политик, навярно щях да кажа какво лошо има в обстоятелството да си в „златната среда“? Това е стара българска приказка, но тя едва ли ще допринесе за икономическия ни растеж, а оттам и за подобряването на живота на хората. Като успокоение за българския народ политикът би допълнил, че след нас е Румъния, която е на 77-о място за 2011-а, а Словения от 47-о място през 2010-а е отишла на 57-мо място за 2011 година. Какво излиза, че има страни от Европейския съюз, които за периода са по-зле от нас по отношение на своята конкурентоспособност. Само че това обстоятелство едва ли ще ни стопли през настъпващата зима.
Констатациите на експертите от Давос не отразяват ли и лошата работа на нашата администрация, която отговаря за програма „Конкурентоспособност“?
– Всъщност аз останах впечатлен от компетентността на заместник-министъра на икономиката Евгени Ангелов и главния директор в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Цветан Стоевски. От презентациите им, направени по време на форума, организиран от „БАНКЕРЪ“, пролича, че те познаваха доклада от Давос. Дори във връзка с резултатите от него представиха новите политики на администрацията за подобряване на усвояемостта на средствата по програма „Конкурентоспособност“.
Струва ми се обаче, че малко се говори за добрите производствени практики, които присъстваха като приоритетно направление във въпросната оперативна програма…
– За всяка конкретна сфера на икономическата дейност съществуват такива практики. Те обхващат всички бизнес процеси, формиращи конкурентоспособност, в т.ч. и финансовата им страна. През 2010-а и 2011-а в „Конкурентоспособност“ действително се даваха възможности за приемане на проекти, свързани с прилагането им. За съжаление интерпретацията, залегнала в програмните документи, много стесняваше кандидатстването на фирмите по добри производствени практики. Проблемът е, че капацитетът на държавните чиновници, подготвящи документите, е прекалено ограничен, за да могат да разберат огромното им разнообразие. Направи ми впечатление, че и на конференцията на „БАНКЕРЪ“ нито един от изказващите се не коментираше връзката на добрите производствени практики с конкурентоспособността. А информация за тях лесно може да се намери в съществуващите международни стандарти. Там са описани казуси от различни области на човешката дейност, в които масово се срещат добрите практики.
За съжаление думата стандартизация също не беше спомената нито веднъж по време на форума. Това обстоятелство е особено тревожно, тъй като присъстваха много консултанти, занимаващи се с проекти за подпомагане на малките и средните предприятия. Може да се приеме, че представителите на държавната администрация и на банковите институции гледат на конкурентоспособността от макрониво и в техните презентации и изказвания не е задължително детайлизиране на проблема. Докато за консултантите е много важно да познават добрите производствени практики и да ориентират малките и средните предприятия за тяхното ефикасно прилагане. Крайният резултат от това е ефективно работеща национална икономика.
Да разбирам ли, че голяма част от фирмите в страната, които предлагат консултантски услуги, просто не са достатъчно запознати с тази сфера?
– Отговорът е очевиден от изнесената по-горе статистика за мястото ни в „златната среда“. Личното ми мнение е, че у нас през последните десет години се появиха много консултанти, които не изпълняват международно признати принципи за консултантска дейност. Ще си послужа с една шега от времето преди 10 ноември 1989-а. Тогава в България се говореше, че „всеки втори е научен сътрудник“. Днес може да се каже, че „всеки втори е консултант“. Вие чухте колко много предложения и претенции имаше от консултантите и техни организации към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за подобряване на работата по оперативна програма „Конкурентоспособност“. Много малко обаче или почти нищо не се каза за реалните факти, че българските консултанти подпомагат малките и средните предприятия да си попълнят формулярите за кандидатстване и след спечелване на съответния „грант“ тяхната функция е приключила. По тази причина, както посочи и заместник-министър Евгени Ангелов, значителен процент от фирмите след това искат от министерството на икономиката прекратяване на сключените договори за безвъзмездна финансова помощ. Това се получава, защото техните консултанти повече не се занимават със съответния проект. Ненапразно се прояви понятието „консултант по консултиране“. За да не бъда обвинен в пристрастност, спирам да коментирам тази тема. Само искам да информирам вашите читатели за съществуването на Световна асоциация на националните институти по управленско консултиране (ICMCI), в чиито уебсайтове могат да се видят изискванията към консултантите.
Разговора води Стефан Савов
на сн. вляво – другият да се изреже!!!!
