За местните бюджети песимистът би казал, че по-зле не може да е, а оптимистът – че може.
Вече имаме лошия, но заразителен пример Видин, където на практика пуснаха кепенците. Задълженията на най-западна(ла)та българска община в края на юни възлизат на 22 млн. лв. при годишен бюджет от около 30 млн. лева. Там вече публичните услуги спират, животът замира.
В групата на най-закъсалите 15 според сведения на финансовия министър Симеон Дянков са още Перник, Кърджали, Силистра, Сливен, Дупница, Хасково, Поморие, Смолян. Община Сливен е на червено с 12 млн. лв., Перник – с 11 млн., Кърджали – с 8, Силистра и Дупница – с по 7 милиона. Просрочените дългове на изброените от Дянков градове често достигат 20% от общия им бюджет. Дупница е рекордьор – към 30%. Иначе казано, зад всеки трети просрочен лев няма никакво покритие.
Както „БАНКЕРЪ“ писа преди няколко броя, в това изброяване на министър Дянков прозира известна политическа селективност – посочването на лошите е с предизборни цели. В черния списък на финансист №1 в държавата попадат предимно места, където ГЕРБ не управлява. Изключение прави само Сливен, където кметът Йордан Лечков се радва на Бойко-Борисовата любов. Досегашният кмет на Видин в началото също бе подкрепен от управляващата партия, но доверието от него бе снето, а за местните избори сега ГЕРБ е с нов кандидат. Според оценката на заместник финансовия министър Владислав Горанов Дупница е във фалит, а кметът Атанас Янев, човекът на братя Галеви, е без заплата.
По последни данни на финансовото министерство от август просрочените задължения на общините към бюджетни и частни организации са 208 млн. лева. Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на националното сдружение на общините, не оспорва тази цифра.
Емил Савов, заместник-председател на Националното сдружение на общините в Република България, също призна пред „БАНКЕРЪ“, че общинските бюджети към днешна дата са „на червено“ с над 200 млн. лева. Официална статистика в сдружението обаче има за края на полугодието, но от тогава няма почти никакви промени, каза още той.
„От данните на сдружението става ясно, че общите приходи на българските общини са намалели със 185 млн. лв. (4.5%) спрямо същия период на миналата година, което се дължи изцяло на намаляването на държавните субсидии и трансфери“, категоричен е Савов.
За 2010 г. държавната субсидия е орязана с около 200 млн. лв., а за тази – с нови 200 милиона. Това обясни за „БАНКЕРЪ“ Димчо Михалевски, строителен заместник-министър в предишното правителство, а сега депутат от БСП. За 2009-а хазната беше записала да прехвърли на общините 2.5 млрд. лв. за дейностите държавна отговорност, през миналата година сумата бе орязана на 2.3 млрд. лв., а за тази – на около 2.1 млрд. лв., добави той. В тези суми за целеви капиталови разходи през миналата година са били заложени 250 млн. лв., а за тази – само 90 млн. лева.
Гинка Чавдарова твърди, че става дума за орязване на около 11% от държавната субсидия. Михалевски пък каза, че ако се съпостави с нивата от 2009 г., процентът е доста по-голям.
Така излиза на яве и истинската, а може би и
основната причина за дупките в общинските бюджети
– недофинансирането от страна на държавата. Недостигът пък се „наваксва“, като се режат предимно капиталовите разходи. Което означава, че развитието на страната е спряло. Бледо изключение от общата картина правят оперативните програми на ЕС, по които тук-там са инвестира нещо, коментира Емил Савов.
Според анализа на сдружението към края на юни се е появила светлинка в тунела – забелязани са първите признаци на оживление, свързани със собствените приходи в преобладаващата част от общините. Те обаче не са подкрепени и окуражени от хазната, тъй като няма държавна антикризисна политика в помощ на общините, което се вижда и от намалението на трансферите и субсидиите. Всичко това
бетонира приоритетите на местната власт
А именно, да се осигурят работните заплати.
На второ място в приоритетите на местната власт е обезпечаването на текущите разходи за основните социални ангажименти към населението. Изпълнението на първите два ангажимента обаче е за сметка на намаляване на разходите за благоустройство. Бедата е, че редом с това
растат и просрочените задължения на общините
Към 31 юни 2011 г. в 70 общини има просрочия в делегираните държавни дейности и в 150 – в местните. Общините с просрочия са 154, което е с 12 повече спрямо края на 2010 година. Основният дял – 98% се пада на просрочените задължения в местните дейности, които нарастват с 10 млн. лева. В особено тежка ситуация са 24 общини, където просрочените задължения нарастват над два пъти.
Общините като всички други организации могат да фалират – тоест да спрат да си плащат сметките. От 264 общини у нас
125 са с тежки задължения
По места кредиторите вече блокират общинските сметки чрез съда. Така беше миналата година в Любимец. Тогава спряха заплатите на служителите в общината, загасна уличното осветление, кофите за боклук започнаха да преливат.
През април сметките на Кресна, Карлово, Лом, Приморско, Хаджидимово, Родопи, Бобов дол и Хасково бяха блокирани. Преди седмица в подобна ситуация се оказа и община Видин.
На другия полюс са
общините отличници
– Варна, Бургас, Стара Загора, Добрич, Ямбол, Асеновград. Те не дължат нищо на частни и бюджетни организации и фирми. Защо ли? Ами това са богати градове, където се осъществяват сделки с недвижимо имущество, развива се различна дейност. Там и държавната субсидия за населението е с 40 на сто по-висока, отколкото за райони като Перник, Трън и Брезник например. Освен това тези общини се управляват от кметове на ГЕРБ или от такива, които на тези избори вече са кандидати на управляващата партия, като Кирил Йорданов във Варна например.
Градоначалниците
натрупали борчове, казват, че единственото решение общините да спрат да затъват в нови дългове е да не развиват дейност и всички приходи да отиват за изплащане на стари задължения.
Като се игнорира недофинансирането от държавата, местната власт се държи сравнително добре в кризата. Собствените й приходи се увеличават общо с 49 млн. лв., или с 4.4% спрямо същия период на 2010 г. (при реализирани 48% от планираните годишни приходи). На плюс с приходите са 168 общини, като в 53 от тях ръстът е завиден – 25 процента. Интересен факт е, че увеличение отчитат предимно средни и малки общини.
В 93 общини има намаление на собствените приходи, като в 15 от тях спадът им е с над 20 процента. Близо половината от областните градове отчитат по-малко собствени приходи, в т.ч. Пловдив и Бургас, а основната причина е, че преди избори никой не смее да продава или да отдава общинска собственост.
В същото време по данни на националното сдружение на общините приходите от местни данъци и такси са се увеличили с 39 млн. лв. (12.5%). От финансовото министерство твърдят, че това е само на книга, а в действителност голяма част от тези приходи не са събрани. Постъпленията от данъци спрямо годишния план за 2011 г. са над 55 процента. В същото време изпълнението на годишния план за разходите на общините към средата на годината е 44 процента. Общо общинските разходи през първото полугодие на 2011 г., макар и незначително, намаляват спрямо същия период на миналата година. Въпреки че от общинските бюджети отпадна ангажиментът за финансиране на диспансерите, разходите за услугите, които са държавна отговорност, намаляват с най-нисък темп. По-осезаемо намаляват разходите за местни услуги и за дофинансиране на делегираните от държавата дейности.
Общините отчитат, че спрямо годишния план за 2011 г. не са достигнати 50% от разходите за полугодието в нито един вид услуги, като най-ниско е достигнатото ниво на разходите за местни услуги.
Предизборно в общините, управлявани от ГЕРБ, се наляха допълнително пари по различни проекти и се раздадоха щедри обещания, че ако населението гласува „правилно“, ще има още средства. В останалите наказателната акция с орязване на държавната субсидия и блокирането на парите по европроекти трябва да послужи като урок за размисъл в предизборния ден. Дали това ще се случи, ще покажат резултатите на 23 и 30 октомври. Безспорен факт е обаче, че всички управляващи досега делят общините на „наши“ и „чужди“, и това очевидно ще продължи и занапред.
Таблица
Просрочени задължения
Брой общиниСума на просрочията в млн. лв.
Делегирани 70 5.8
Местни 150 195.6
Общо: 201.4
Каре
Строителният бизнес е най-потърпевш
Недофинансирането на общинските бюджети и ориентацията на местните власти към рязане на разходите за благоустройство логично удрят най-силно строителния бизнес. Според последните данни, които ни бяха предоставени от Татяна Бъчварова, директор на аналитичното звено в Камарата на строителите в България, в издължаването на общините към бизнеса няма никакво развитие. Фактурираните задължения според Бъчварова надхвърлят 42 млн. лв., а все още „непризнатите“ – нефактурираните – са близо 10 млн. лева. Това засега е и общият дълг на общините към строителния бизнес – над 50 млн. лева.
Вече няма наивници сред дюлгерите, че някоя община ще се разплати с тях преди изборите. „Най-черна“ в очите на бизнеса е Столична община, която държи почти половината от всички борчове към строителите – близо 20 млн. лева. На второ място е община Кърджали, която „виси“ с 5.3 млн. лв. към строителите. Пазарджик е трета с дълг от 3.2 млн. лева.
Анализите в бранша сочат, че фалитите на строителни фирми заради неплатени ангажименти от страна на общините зачестяват. Доказателство за това е, че при пререгистрацията на строителните фирми в регистъра на камарата се отчитат 500 подадени заявления по-малко.
Снимка
59511
ТПС
Ето един пряк резултат от орязването на капиталовите разходи.
