По време на дебатите за участието на България в управлението на Европейския съюз премиерът Бойко Борисов извади от „ръкава си“ поредното щедро обещание. Инвестициите в изследователска и развойна дейност през следващите десет години щели да достигнат 3% от брутния вътрешен продукт. С оптимизма си Борисов „преизпълни“ два пъти заявената съвсем неотдавна от правителство твърде нереална цел, а именно – горна граница от процент и половина от БВП, с която поне малко да оправдаем участието си в „Европа 2020“. Една от задачите на въпросната стратегия е да се изгради устойчива връзка в триъгълника образование-наука-бизнес, като всяка част от „триадата“ даде своя дан за бъдещата „икономика, базирана на знанието“. Изглежда обаче, че до този момент само бизнесът се опитва да участва в преследването на въпросната общоевропейска мисия, докато държавата гледа безучастно и „лежи на чужд гръб“.
Изследване на Националния статистически институт за 2010-а доказва, че разходите за наука, иновации и образование са се повишили до 420.1 млн. лв., което е с 16.4% повече в сравнение с предишната година. Дотук добре, защото повишението на инвестициите в знание би следвало да означава, че безусловно и финансово добре подплатено изпълняваме ангажиментите си по стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на Европейския съюз. Недоумението идва от факта, че положителният ръст се дължи изцяло на частните фирми, а държавата плаща все по-малко за уж приоритетните иновации. От 420-те милиона точно половината (210.6 млн.) са похарчени от сектор „Предприятия“. Частният бизнес само за 12 месеца
е увеличил инвестициите си с 94%
и вече е лидер в структурата на разходите по сектори. Най-активни са микрофирмите, в които през последните десет години отделените за научна и развойна дейност пари са нараснали почти десет пъти. Малките предприятия и големите компании също се опитват да поддържат статуквото. Но дори и техният принос изглежда измамно висок. Данните показват, че всъщност около 148 млн. лв. от въпросните частни инвестиции са дело предимно на фармацевтични и други фирми, работещи в сферата на здравеопазването. Докато за развойна дейност в областта на селското стопанство естествените, обществените и хуманитарните науки „частниците“ са извадили само около 13 млн. лева. На горе-долу толкова (13.5 млн.) възлизат и разходите им за придобиване на дълготрайни материални активи, или с други думи, вложенията в нови технологии са оставени за по-добри времена.
Колкото до държавата, тя действително изостава фатално. В сектор „Държавно управление“ инвестициите са паднали от 199.5 млн. на 157.1 млн. лв., а във висшето образование са похарчени 49.5 млн. срещу 50.7 млн. лв. през 2009-а. Публичните средства за научни изследвания и развитие се насочват главно към структури на държавна издръжка като изследователските институти, Българската академия на науките и Селскостопанската академия, но освен че са недостатъчни, изразходването им не носи желания ефект. Малко парадоксално държавните организации и институции на бюджетна издръжка са извадили почти 95 млн. лв за естествени, обществени и хуманитарни науки, докато за носещите висока възвръщаемост инвестиции в техническите науки и медицината са отишли само към 33 млн. лева. Ниските заплати, липсата на перспектива за развитие и бюджетните съкращения са прогонили от науката общо 1559 души, което значи, че 130 души месечно са отпадали от системата. От все още останалите най-много кадри работят в областта на естествените науки – 4975 души, или 30.1% от персонала, и в техническите науки – 4232 души. Между 8 и 10% са заетите с научноизследователска и развойна дейност в медицинските, обществените и хуманитарните науки.
Ситуацията тепърва ще се влошава, напук на правителствените прогнози за „розово“ научно бъдеще. Само преди около седмица председателят на БАН (където работят 6747 научни работници) акад. Никола Съботинов обяви, че синоптиците и сеизмолозите няма да получават пълните си трудови възнаграждения до края на годината, защото фонд „Работна заплата“ е на изчерпване. Заради недостиг на средства някои от институтите дори
могат „да хлопнат кепенците“
през 2012-а, след като исканата от „сърдитите старчета“ бюджетна субсидия от 109 млн. лв. едва ли ще срещне одобрението на финансовия министър Симеон Дянков.
Образованието ни е на същия плачевен хал без добри изгледи за подобрение. Разходите в бюджет 2011 за системата от училища и университети са 3.3% от БВП – число, което е значително по-ниско от средноевропейските стандарти. Заедно с Германия България е в групата на най-икономисващите от разходи за образование европейци, а като цяло Европа гони 10-процентната граница до 2020 година. Страната ни отделя средно 1900 евро за ученик от началния курс, 1800 евро за едно завършено средно образование, а 3800 от европейската валута отива за дипломирането на висшист. Тоест, средната стойност на полученото образование в България е 2200 евро. В Европейския съюз тази издръжка е средно 6100 евро, а страни като Люксембург правят пет пъти повече инвестиции в капацитет от нас. За сметка на това българите плащат висок процент лични средства на образователните институции. Трудно привличаме и свежи пари от чужбина. Само 3.5% от студентите в България са чужденци при средна стойност за Европа 8.3% и 21% във фалиралата Гърция. В същото време все повече
български студенти бягат на Запад
примамени от добрите оферти за следване от холандски, британски или германски университети. Всеки десети българин следва в друга държава при средна стойност 2.8% за Евросъюза. Страната ни страда и от недостиг на квалифицирани учители, като за последните десет години повече от 17% от образователните специалисти са напуснали системата. Ресорният министър Сергей Игнатов нееднократно е заявявал, че за да се борим за първите места в ЕС, трябва да променяме и модернизираме образованието, но при замразени учителски заплати, докато „не се измъкнем от кризата“. Законът за предучилищното и училищното образование обаче продължава да се бави в парламента, може би защото представеният проект за него изглеждаше по-скоро като кандидатстудентска разработка.
ТПС: Председателят на парламента Цецка Цачева (в средата) изслуша „академиците“ от БАН, но не можа да им обещае по-висок бюджет за 2012 година.
