Полуголи амбиции за европейски пътища

Министърът на транспорта

Европейската комисия прие на 19 октомври предложение за преобразуване на европейските автомобилни и жп пътища, летища и канали в единната транспортна мрежа (TEN-T). Целта е да се отстранят пречките, да се усъвършенства инфраструктурата и да се рационализира трансграничния транспорт в ползва на пътниците и предприятията в целия Евросъюз.

“Транспортът има основна роля за ефикасността на икономиката на общността, но сега липсват някои връзки от жизненоважно значение. Железопътният транспорт в Европа е принуден да се съобразява със седем различни ширини на коловозите и само 20 от нашите основни летища и 35 от основните ни пристанища са пряко свързани с железопътната мрежа”, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Сийм Калас. Новата политика предполага една много по-компактно очертана транспортна мрежа и насочването на средствата към по-малко на брой проекти, които действително да дадат тласък на икономиката на съюза. Тези намерения обаче като че ли се разминават с възгледите на отговорниците за развитието на нашата инфраструктура.

Същия ден, когато Брюксел прие въпросното предложение, министърът на транспорта, Ивайло Московски, по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев и на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова представиха всички приоритетни направления в TEN-T мрежата, засягащи територията на България. А те съвсем не се вместват в определението “по-малко на брой проекти”.

Досега у нас в основната мрежа влизаха участъци от трансевропейските коридори номер IV (Видин – София – Кулата) и номер X (Калотина – София – Пловдив – Свиленград). Но страната ни вече иска към нея да бъдат включени пет нови пътни отсечки. Това са доизграждането на автомагистрала “Хемус” и скоростните пътища Самоков – Дупница, Русе – Шумен, Варна – Дуранкулак и Пловдив – Рудозем. По думите на министър Павлова те трябва да са част от програмата ни до 2020 г. за изграждането на седем магистрали и седем скоростни трасета. Към основната TEN-T мрежа управниците ни предлагат да причислим и железопътното направление София – Горна Оряховица – Русе – Букурещ.

По принцип в големите амбиции няма нищо лошо. Въпросът е дали не е по-разумно да използваме възможността, която ни дава TEN-T, и да определим за приоритетни до 2020-а няколко ключови за България обекта, вместо да фиксираме цели 14, и то възлизащи на близо 9 млрд. евро? В областта на пътната инфраструктура това са изграждането на проблемния лот 3 на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле за910 млн. евро, както и аутобанът Калотина -София за 405 млн. евро. Към тях трябва да прибавим “Хемус” – отсечката от Ябланица до Велико Търново, оценявана на 750 млн. евро. От там доШумен магистралата ще преминава в четирилентово скоростно трасе, чието строителство ще струва 500 млн. евро. В списъка са още магистрала “Черно море” за 450 млн. евро и пътищата Видин – Ботевград (330 млн. евро), Русе – Велико Търново (250 млн. евро) и Велико Търново – Маказа (292 млн. евро). В допълнение, за преодоляването на тесните места по р. Дунав ще трябват 371.5 млн. евро, за жп линията Драгоман – София – Септември – 1.241 млрд. евро, за Видин – Медковец – Мездра – София -2.677 млрд. евро, за жп трасето София – Перник – Радомир – 360 млн. евро, за пълното завършване на жп възел София – 310 млн. евро, за доизграждането на жп линията Пловдив – Бургас (включително и жп възел Бургас) -85 млн. евро и за интермодален терминал в Русе -15 млн. евро. Или, като теглим чертата, сумата надхвърля пет милиарда евро.

Няма какво да се лъжем, повечето от тези проекти съвсем не са нови. За тяхното изпълнение стратегии чертаха правителствата и на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Улесняването на корабоплаването по Дунав и жп линиите Видин – София и София – Перник – Радомир дори трябваше да бъдат реализирани в сегашното издание на програма “Транспорт”, но заради липсата на подготвени предложения това така и не стана.

Прави впечатление също така, че сегашната власт дава предимство на изграждането на магистрали и пътища, а жп линиите отново остават на заден план. При все че позицията на Брюксел по този въпрос е категорична – “TEN-T е важен инструмент на транспортната политика за постигане на общата цел за намаляване с 60% на вредните емисии от транспорта най-късно до 2050 гoдина.Тя улеснява значително прехвърлянето на пътници и товари от автомобилен към железопътен и други видове транспорт”.

Екологичността на всеки един транспортен проект ще му дава и приоритет при отпускането на европари. “Инфраструктурни обекти в България и в останалите страни членки могат да кандидатстват за финансиране и по новия механизъм на Еврокомисията -“Свързване на Европа”. Той ще разполага с 50 млрд. евро от 2014 до 2020 година. Близо 32 млрд. евро от тях са за транспорт, а 10 млрд. ще са само за по-бедните страни като България”, изтъкна представителят на Европейската комисия Ана Лавиерату.

Идеята е тези средства да действат като “начален капитал”. Тоест всеки милион евро, даден от Брюксел, да доведе до инвестиции от 5 милиона евро от правителствата на държавите членки и привличане на 20 милиона евро от частния сектор за завършване връзките, които не може да бъдат изградени по друг начин. Това обаче също може да се окаже непосилно за България поради скромния ни опит в публично-частното партньорство. Ето защо е наложително много внимателно да се отсеят реално подготвените за кандидатстване проекти от останалите, плод на голи управленски амбиции.

Стефан Савов

Цветомира Личева

ТПС – Томислав Дончев, Ивайло Московски и Лиляна Павлова трябва много да внимават с разчетите за инфраструктурните проекти.

каре: факти

Очакванията на Брюксел са, че до 2050 г. товарният транспорт ще нарасне с 80%, а пътническият – с над 50 на сто. Основната мрежа TEN-T ще свърже 83 основни европейски пристанища с железопътни и шосейни връзки, 37 ключови летища с железопътни връзки до големите градове и 15 000 км от железопътните линии, оборудвани за висока скорост.

Конкретно България предлага за включване в широкообхватната мрежа TEN-T всички свои основни железопътни трасета плюс интермодалните терминали в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Драгоман, Свиленград и Горна Оряховица, морските пристанища Варна и Бургас, речното пристанище Силистра, както и пет основни български летища – София, Бургас, Варна, Пловдив и Горна Оряховица. Въпросът е, че тeзи проекти са с хоризонт на изпълнение 2050 година.

До голяма степен широкообхватната мрежа ще се финансира от държавите членки, като съществуват някои възможности и за европейска помощ. Стремежът е да се гарантира, че до 2050-а времето за пътуване на мнозинството от европейските граждани ще бъде намалено значително.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст