След като договори доставките на природен газ от Азербайджан, Казахстан и Катар, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков си постави амбициозната цел страната ни да внася и алжирско синьо гориво. Както стана ясно обаче по време на срещата му с алжирския министър на водните ресурси Абделмалек Селлал на 19-ата сесия на Смесения комитет за икономическо, научно и техническо сътрудничество в София, вносът ще е възможен едва след като приключи строежът на междусистемната газова връзка с Гърция. Очаква се това да стане през 2014 година.
Според Трайков северноафриканската държава е традиционен и важен бизнес партньор за България. Тя се нарежда сред водещите износители на газ, като две трети от експорта й минават по два газопровода към Европа, които свързват Алжир с Италия (Трансмед) и Испания (Магреб-Европа). През март догодина ще бъде пуснат още един газопровод до Испания (Медгаз).
Вносът на алжирски природен газ е само крачка към възстановяването на търговските взаимоотношения. Въпреки че остава на доста скромно ниво, през 2010-а двустранната търговия е нараснала с 66% в сравнение с предишната година и достига 73.4 млн. долара. По данни на Българската народна банка в периода 1996-2010-а няма преки алжирски инвестиции у нас, а българските в Алжир се равняват на 2.7 млн. евро. Министър Трайков смята, че политическата и макроикономическата стабилност, квалифицираната работна ръка и най-ниските данъци и оперативни разходи за бизнес в Европейския съюз дават на страната ни уникални предимства за привличането на алжирски инвестиции. Българските компании пък могат да участват в реализирането на амбициозната инфраструктурна програма на Алжир. За там също така може да изнасяме храни, напитки, фармацевтични продукти, медицинска апаратура, облекла, машиностроителна продукция… Допирна точка за сътрудничество е и развитието на алжирската енергетика.
В края на посещението на алжирския министър Селлал бяха подписани три документа. Икономическото споразумение ще допринесе за развитието на отношенията в областта на промишлеността, селското и горското стопанство, енергетиката, научната дейност, транспорта, строителството, образованието и други.
Меморандумът за разбирателство засяга малките и средните предприятия и ще улесни контактите между различните организации за подкрепа на тези фирми. Специално място в него е отделено на компаниите, които се занимават с развитие на иновации, финансиране и обучение на кадри.
Колкото до спогодбата за морско търговско корабоплаване между страните, тя ще уреди въпросите на взаимното признаване на корабните документи, моряшките паспорти, разрешения за слизане на брега на членовете на екипажите, оказване на съдействие при бедствие и защитата на морската среда.
В бъдеще предстои да бъдат подписани и споразумения в сферата на туризма, културата, труда и социалното осигуряване, здравеопазването, информационните технологии и съобщенията.
