През седмицата еврото поевтиня чувствително към щатския долар в очакване на резултатите от срещата на върха на Г-20 в Кан на 3 и 4 ноември.
Стратезите на Федералния резерв
проведоха на 2 и 3 ноември поредното си съвещание за паричната политика на САЩ. Както се очакваше, на него бе взето решение основната лихва на страната да се запази близка до нулата поне до средата на 2013-а. Банковият управител Бен Бърнанке пък коментира на пресконференция след срещата, че вероятно ще са необходими допълнителни монетарни стимули за намаляване на безработицата, включително и трети кръг от покупки на ценни книжа. При първите два рунда бяха купени активи за общо 2.3 трлн. щ. долара и те продължиха от декември 2008-а до юни 2011-а.
Бърнанке предупреди, че подобрението на икономиката на САЩ вероятно ще е разочароващо бавно, а безработицата се очаква да спадне с 1% – до около 8%, в рамките на следващите две години. Ръководството на Федералния резерв и на клоновете му прогнозира между 2.5 и 2.9% ръст на БВП на Щатите през 2012-а и от 3 до 3.5% през 2013-а. Прогнозата за безработицата е, че през четвъртото тримесечие на 2012-а тя ще се движи от 8.5 до 8.7%, през последните три месеца на 2013-а – от 7.8 до 8.2%, а към края на 2014-а – в диапазона 6.8-7.7 процента.
Европейската централна банка
изненадващо понижи основната лихва на еврозоната от досегашните 1.5 на 1.25 процента. Това се случи още по време на първото съвещание на банковия управителен съвет под ръководството на новия му кормчия Марио Драги и дава основание на наблюдателите да очакват, че той ще е по-склонен от предшественика си Жан-Клод Трише да преглътне по-висока инфлация в името на стопанския растеж и на икономическата стабилност. На пресконференцията след заседанието на централните банкери Драги заяви, че в момента в еврозоната има слаб растеж, но общността клони към слаба рецесиядо края на годината.
На практика положението в еврорегиона никак не е цветущо. Безработицата е скочила през септември до най-високото си равнище от въвеждането на единната европейска валута – 10.2% от трудоспособното население на общността. Стойността е същата, както и през юни 2010-а – най-голямата от 1998-а насам. За сравнение, в САЩ безработицата през септември е била 9.1 процента. Броят на незаетите жители от еврорегиона се е увеличил със 188 хил. души през септември – до общо 16.2 милиона. Най-много безработни е имало в Испания – 22.6% от трудоспособното население.
Производственият сектор на еврорегиона пък се е свил за трети пореден месец през октомври, което също е признак, че общността клони към рецесия. Индексът, който следи активността в бранша, се е понижил от 48.5 пункта през септември до 47.1 през миналия месец – под първоначалната оценка от 47.3 точки, публикувана на 24 октомври. Както е известно, всички стойности под 50 са белег за спад.
Лошата новина е, че дори в Германия е констатиран лек подем на безработицата през октомври – от 6.9 на 7 процента. Все пак от тези данни не може да се прави обобщение, че тенденцията се обръща, защото промяната е само за един месец.
Ръстът на безработицата е поредното обезпокоително доказателство, че еврорегионът е на ръба на рецесия. Същевременно инфлацията се е задържала на 3% годишно през октомври (най-висока за последните три години), което допълнително усложнява задачата на паричните стратези на ЕЦБ да поддържат ниски лихви.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2142.6 млн. евро (4190.6 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 0.94% от купената и продадена валута.
