След прахосването на европейски средства за лични облаги, с покупките на нови автомобили и раздаването на незаслужени бонуси на служителите си Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия показа и как могат да се пълнят частни джобове с пари от Брюксел.
Става дума за онези десетки хиляди левове, отишли за създаването на новия експортен портал на ведомството, който уж трябва да помага на малкия и средния бизнес да си търси пазари зад граница. Както БАНКЕРЪ вече писа в своя бр. 43 от 28 октомври, пускането му се забави с месеци. Обществената поръчка за неговото изработване бе обявена още в края на 2010-а и бе спечелена с оферта за 78 877 лв. без ДДС от фирмата Лирекс БГ, която според Дакси е собственост на Топика-Експерт ООД, Манол Илиев и децата му Ралица и Янко. Победителят трябваше да приключи работата си най-късно до 30 април тази година. Реално сайтът тръгна чак през септември, а официалният мотив за забавянето му бе… доусъвършенстване. Изпълнителят предал в срок всички етапи по разработката, но заради слабости ведомството ги върнало за доработка.
Какво точно е доизпипвано, не е много ясно, защото все още единственият начин чуждестранни купувачи на българска стока да стигнат до експортния портал е, като
ровят в интернет на случаен принцип
nbsp;
например чрез търсачката Гугъл. Освен това, дори и след подобренията, не може да се каже кой ще въвежда и обновява информацията за фирмите, която често се променя, след като в отговорностите на Лирекс влиза единствено двегодишната техническа поддръжка.
Изпълнителният директор на агенцията Марияна Велкова обясни за БАНКЕРЪ, че все още се разработват алтернативи за поддръжка и надграждане на портала след изтичане на двугодишния период, за да се постигне устойчивост на целите на проекта. Явно при подготовката на поръчката чиновниците са пропуснали да обмислят този толкова съществен въпрос и нищо чудно в скоро време да бъде обявена нова обществена поръчка за избор на фирма, която да прави актуализациите. При все това Лирекс няма да бъде глобена по никакъв начин.
Сериозно внимание заслужава и твърдението на ИТ специалисти, че въпросният софтуер и платформата на портала не се различават по сложност и характер от повечето информационни сайтове в интернет на която и да е фирма или организация. А пазарната цена на подобна разработка варира между 3 и 5 хил. лв., или около 20 пъти по-евтино. Обяснението на ведомството на Велкова е, че в проекта е наблегнато на проектиране, дизайн и разработка на бизнес изискванията, които са необходими за целите на експортния портал. Проект за обикновен интернет портал не би включвал проектиране на подобна бизнес платформа, категорични са от агенцията.
Всъщност отговор на всички тези въпроси като че ли дава един сигнал, изпратен до Министерството на вътрешните работи и Управляващия орган на Оперативна програма Конкурентоспособност, с който разполага и в. БАНКЕРЪ.
В него се казва, че агенцията е сключила
неизгоден договор с фиктивно съдържание
nbsp;
който е реален опит да се злоупотреби с европейски средства. Посочва се например, че Лирекс е трябвало да изготви анализ и да направи проучване на най-добрите практики за развитие на малкия и средния бизнес в световното интернет пространство. Въпреки това изискване фирмата е дала единствено информация за няколко сайта с техническа спецификация за използваните платформи. Свалянето от интернет на тази информация може да се направи за няколко часа, а заедно с превода най-много за ден, два. На практика тук би следвало да се опишат най-малко съдържанието на въпросните сайтове и начинът на финансирането или субсидирането им, пише още в сигнала. Също там се отбелязва, че липсва и заложеният като техническо изискване анализ на начина, по който бизнесът може да използва електронните бизнес модели. Но ведомството е приело за изпълнена и тази част от договора.
Очаквано позицията на хората на Марияна Велкова е по-различна – изискването Лирекс да направи проучване в интернет за външнотърговските отношения между фирмите е изпълнено. Извършена била и класификация на видовете електронни търговски практики и бизнес модели, както и оценка какви са възможностите и условията за включване на малките и средните предприятия в световната интернет търговия. Освен това е имало и демонстрация на най-добрите практики на водещите икономически развити държави, като е представен и снимков материал на портали от Великобритания, Германия, Испания, Австрия, Чехия и Южна Корея и коментар на дизайна и функционалностите им.
Друг проблем, който се посочва в сигнала, е, че след пускането на портала никой от служителите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малкия и средния бизнес не е бил запознат със софтуера и не е обучаван за работа с него. Така де факто той е активен от средата на септември при
ограничени рубрики и невъзможност за цялостен достъп
nbsp;
до базата данни. На това обвинение от агенцията отговарят, че по време на изпълнението на проекта за четири месеца и половина е инсталирана фирмената база данни и са проведени обучения за работа с новия портал на 20 служители и на представители на браншови камари и съюзи. Но не става ясно кои са организациите и какви ще са техните отговорности за обновяването на информацията в сайта.
Най-интересно обаче се оказва съдържанието на портала. Според изискванията в обществената поръчка Лирекс трябва сама да направи каталог на най-малко 80 хил. експортно ориентирани фирми, с актуални данни за адресите им и кратко описание на дейността им. Фирмата се е ангажирала да представи и секторите с потенциал за износ и конкурентни български стоки, както и чуждестранните пазари по страни, като включи маркетингови и аналитични сведения за различните търговски режими. Най-странното в случая е, че в обществената поръчка не фигурира изискването изпълнителят да има опит в изработването и поддържането на фирмени база данни и в областта на пазарните и икономическите анализи. Което на практика е отворило вратата
именно Лирекс да спечели поръчката
nbsp;
тъй като нито една софтуерна компания не би се захванала със създаването на база данни и пазарни анализи без подизпълнителите. Още повече че експертите в областта на външната търговия прекрасно знаят, че в България никога не е имало 80 хил. експортно ориентирани предприятия.
По информация на изпълнителната агенция сега на експортния портал са качени данни за 71 216 български производители с експортен потенциал. Но това няма как да се провери, тъй като системата не дава възможност да се разгледа целият списък с компании, а може да се показват само по-различни бизнес направления, които са над сто.
Тъй като сме наясно, че поддръжката на подобна база е трудоемък процес, считаме за най-целесъобразен начин фирмите сами да обновяват конкретната информация, икономическия си профил, стоките и услугите, които предлагат, изтъкват още от ведомството на Велкова. Оправданието на чиновниците е, че това е работещ модел в световната практика, на който разчитат информационните портали с големи бази от данни. Така излиза, че създаденият уж в подкрепа на малките и средните предприятия сайт всъщност ще ги натовари с отговорността сами да поддържат информацията в него. От друга страна, прехвърлянето на отговорността крие риска данните въобще да не се обновяват или да се публикуват неверни или подвеждащи сведения. Преди всичко обаче стои въпросът защо изобщо е трябвало да се плащат сума пари за нещо, което така или иначе ще се прави от предприятията.
За капак на всичко се оказва, че
това не е първият скандален договор
nbsp;
за създаването на такъв портал. През февруари 2009-а агенцията, ръководена тогава от Станимир Бързашки, сключва договор за 200 хил. лв. без ДДС с Екон.бг ЕООД, чийто управител е Георги Прохаски. Контрактът е със седем етапа на изпълнение до 2012 г., като след приключването му фирмата е трябвало да предаде електронен каталог с 40 хил. малки и средни предприятия. В края на 2009-а, при назначаването на Марияна Велкова за шеф на агенцията, в базата данни е имало 15 хил. компании, за което Екон.бг е прибрала 96 хил. лева. След близо четири месеца тя е предала информация за още 15 хил. предприятия. Но вътрешна проверка установява, че данните не са актуални, а създадената база не отговаря на функционалностите, посочени в договора. Така той е прекратен, като е заведен и съдебен иск за възстановяване на платената сума от 96 хил. лева. Още тогава става ясно, че при сключването на договора Екон.бг ЕООД вече е разполагала с информация за 119 хил. предприятия, които са били свободно достъпни на сайта econ.bg. Което допълнително обезсмисля даването на пари за тази работа.
За съжаление сега ситуацията не е много по-различна, тъй като голяма част от включените в портала фирми са именно тези, които е получила изпълнителната агенция от Екон.бг. С други думи, сключването на втория договор с Лирекс БГ за данни, каквито вече е имало, красноречиво говори за продължаване на порочната практика на старото ръководство. Така две фирми са се облажили с пари от програмата Конкурентоспособност, а за ползите от тяхната дейност всеки сам да преценява.
