Харченето на държавните средства трябва да стани стане публично. Това заяви министърът по еврофондовете Томислав Дончев по време на представянето на резултатите от гражданския мониторинг върху системата за управление на средствата от Европейския съюз ИСУН. Изследването е направено от института Отворено общество заедно с Института за развитие на публичната среда. Засега идеята е да се вземе моделът на системата за управление на еврофондовете ИСУН, като тя е подкрепена и от финансовия министър Симеон Дянков. Дончев обаче не се ангажира със срок, в който системата ще бъде пусната, тъй като засега идеята за пълна публичност на бюджетните средства остава само в сферата на мечтите. Проблемът не е технически, а по-скоро реорганизация в държавните институции, които ще трябва да обновяват информацията в системата в реално време, уточни още Дончев.
Мечтая си системата ИСУН да не обхваща само европейското финансиране, а същите правила да важат и за цялото бюджетно финансиране, каза още министърът. Ако това не стане, остава усещането за двойни стандарти при разпределянето на европейските средства. Дончев предупреди, че ако ИСУН спре да работи, това би било предпоставка за спиране на цялото европейско финансиране, тъй като ще липсва отчетност на похарчените средства. Ето защо все още се обмислят варианти дали сегашната система да бъде доосъвършенствата или да бъде изградена нова, което пък ще доведе до изразходването на допълнителни евросредства. Дончев се надява да бъде изграден един по-разширен пакет от услуги за получателите на европейските пари и освен всеки да може да може да подава проектите си по електронен път, да има възможност и да следи в реално време съдбата на искането си за плащане. Това ще подобри значително отчетността и отговорността на администрацията, смята още министърът по усвояването на еврофондовете. Стана ясно още, че с въвеждането на електронната услуга вече по три от оперативните програми Техническа помощ, Регионално развитие и Човешки ресурси проекти ще се приемат и по електронен път, като това ще спести време и средства.
Дончев подчерта още, че ИСУН е създадена като електронен регистър за усвояване на европейските средства и е предназначен за институциите, управляващите органи, ЕК, националните звена и Европейската служба за борба с измамите.
От своя страна директорът на Институт отворено общество Георги Стойчев коментира, че въпреки пропуските ИСУН е въвела нови по-високи стандарти по отношение прозрачността при усвояването на европейските средства, препоръчително е тези мерки да бъдат приложени и към всички останали публични финанси, независимо дали са европейски или национални. Според него принципите на прозрачност трябва да се приложат и по отношение на държавните фондове. В момента единственият начин да се разбере за какво се харчат държавните пари е изпълнението на бюджета.
Друг сериозен дефицит на информация в ИСУН е липсата на статусите на проектите в какъв етап от изпълнение се намират, Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната сфера. Според нея е важно да се посочи дали проектът е прекратен или временно спрян. От своя страна Томислав Дончев обясни, че причините за това са обикновено установени нередности, сигнал за нередност, като в част от случаите обикновено има съмнения за измама и те се разследват от компетентните органи. Одитните доклади за изпълнението на програмите пък не могат да се вадят публично, защото това е конфиденциална информация, а има и случаи, при които част от констатациите може да се окажат и неверни, допълни още министърът по еврофондовете.
Като други пропуски Антоанета Цонева посочи липсата на обратна връзка, липсата на информация за програмата Развитие на селските райони и Рибарство и аквакултури, както и анализ на представените данни.
