Комисията по културата и медиите прие законопроекта за държавния бюджет за 2027 г. с 12 гласа „За“ (на членовете от „Прогресивна България“), шест гласа „Против“ (на опозицията) и нула гласа „Въздържали се“. Освен това той гласува и бюджета на Висшия съдебен съвет. При представянето на проекта за бюджет за 2027 г. министър Милошев отбеляза, че той надхвърля 300 млн. евро – 307 024 800 евро и че тази сума е с 37 973 100 евро повече спрямо закона за 2026 г., което представлява ръст от 14.1% – темп, надвишаващ този, с който се развива българската икономика. В същото време призна, че секторът го чакат предизвикателства и че макар и бюджетът да е най-големият, правен някога в министерството, той в никакъв случай не е най-желаният, тъй като културата е системно недофинансиран сектор и има нужда от повече.
Той обърна внимание и че увеличението от 14.1% е планирано при нелеки условия – в момента, когато държавата е в процедура по свръхдефицит, наложен от Европейската комисия, и вече е в края на действащия програмен период на европейските средства, включително приключилите инвестиционни програми по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Председателят на комисията по култура Антон Кутев от „Прогресивна България“ коментира, че бюджетът е добър, макар и недостатъчен, а всеки в залата, който е обвързан по един или друг начин с културата и с медиите, би искал тези бюджети да растат. Кутев също обърна внимание, че бюджетът нараства с 14.1% спрямо миналата година. Той подчерта ,че това не идва от само себе си, а се дължи до голяма степен на усилията, които Министерството на културата е положило, особено през последните няколко седмици.
Според Александра Стеркова от „Демократична България“ обаче министерството на културата не бюджетира правилно и проблемът не е в това как е представена общата сума, а в това как са разпределени средствата.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев обяви оставката си като генерален директор на БТА и поиска увеличение на заплатите в обществените медии като при учителите. Той припомни, че веднага след изборите обявил, че докато не бъде освободен като генерален директор, оставам ангажиран с подготовката на бюджета на БТА, като ще продължи да отстоява принципа, че за възнагражденията в БТА, БНТ и БНР трябва да се прилага същият подход, както за учителите, защото огромната отговорност, която медиите носят за знанието за днешния ден, ги приравнява на училищата.
Председателят на СЕМ Габриела Наплатанова представи заявката на регулатора за допълнителни средства в бюджета за 2027 г., като уточни, че за СЕМ са предвидени 2 058 300 евро, от които за персонал – 1 618 200 евро, за издръжка – 385 100 евро, и за капиталови разходи – 55 200 евро. По думите й тази сума е недостатъчна и от СЕМ са заявили допълнителни 1 284 600 евро, от които 491 200 евро за персонал, 475 400 евро за издръжка и 318 000 евро за капиталови разходи.
Представителят на сдружението „Независим културен сектор“ Любомира Костова обяви, че организациите и артистите, които представлява, също са категорични, че ще бъдат поставени в много критично положение. Тя допълни, че преди само година над 300 организации са били изправени пред фалит. По думите й настоящото увеличение на бюджета не е достатъчно.
И генералният директор на обществената телевизия Милена Милотинова подчерта, че предвиденото увеличение от 5% на средствата за персонал на Българската национална телевизия в проектобюджета за 2027 г. е крайно недостатъчно. Тя отбеляза, че ниските нива на заплащане създават риск от текучество на кадри и затрудняват задържането на квалифицирани специалисти.
Директорът на Българската национална филмотека Антония Ковачева отбеляза, че в момента борбата на институцията й е едно-единствено нещо – да осигури оперативната дейност на създадения Център за дигитализация.
Тя представи нуждите на филмотеката, която е сред крайните получатели по проекта на Министерството на културата за дигитализация на архивни колекции по Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите ѝ филмотеката е избрала по-сложния подход – не просто да възложи дигитализацията на външен изпълнител, а да изгради собствен технологичен капацитет, който да извършва процеса дългосрочно и да се съобразява с бъдещите технологични промени.
Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и председател на Българската библиотечно-информационна асоциация доц. Калина Иванова отбеляза, че недостигът на средства за делегираните държавни дейности и за изпълнение на дейностите на Националната библиотека е в размер на 658 446 евро. Тя добави, че изразява несъгласието си с начина на изразяване на синдикалната организация, но застава зад исканията им в качеството си на директор на Националната библиотека и председател на библиотечната асоциация, тъй като заложеното в бюджета увеличение е само 3.99 процента, а това – по думите ѝ – означава липса на окомплектоване на средствата, необходими за 5-процентното увеличение на стандарта през 2027 година.
Изпълнителният директор и съосновател на фондация „Народни читалища“ Юрий Вълковски обърна внимание, че за оцеляването на голяма част от българските читалища е необходимо увеличение на държавния стандарт за субсидирана бройка до минимум 14 300 евро. Той предупреди, че в противен случай още от 2027 г. читалища ще започнат да затварят и то особено в селските райони.
Инициаторът на Хартата за културна политика – директорът на Обсерватория по икономика на културата Диана Андреева-Попйорданова коментира, че увеличението на бюджета за култура трябва да се разглежда в контекста на нарастването на брутния вътрешен продукт. В тази връзка бе въпросът на народния представител от „Продължаваме промяната“ Иво Михайлов, който попита може ли да се твърди, че културата е национален приоритет, след като в следващите три години държавата планира да отделя по-малък дял от брутния вътрешен продукт за култура.
Заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов бе категоричен, че предложената от тях план-сметка е бюджет на развитието и продължава да се надгражда в зависимост от възможностите на държавата. Той открои като положителни елементи осигуряването на пари за ремонта на покрива на Националния исторически музей, уточнявайки, че най-после това ще стане, при положение, че при предишното редовно правителство през 2025 г. писмата, заявките и исканията за тези средства не са намерили подкрепа.
Депутатът от „Прогресивна България“ Стоян Тричков коментира, че ръстът в бюджета за култура показва, че културата е приоритет. По думите му ръст от над 14% или близо 38 милиона евро са добър знак на фона на незавидното състояние на публичните финанси в условията на свръхдефицит. Тричков открои и увеличението на капиталовите разходи до 11.5 млн. евро за 2027 г., което е с 5.7 млн. евро повече спрямо 2026 година. Във връзка с увеличението на капиталовите разходи Тричков отбеляза, че в България има твърде много сгради за култура, образование и изкуство, които имат остра нужда от ремонти, които се чакат от години.
„Важно е Министерството на културата да планира правилно бюджета си, да го подреди по начин, който да работи. Парите за култура дълго време няма да са достатъчни, защото културата е най-тежко недофинансираният сектор.











