Проблемите с некачествените експертизи и недостигът на компетентни специалисти в една или друга област, които да ги направят, са на път да провалят по-голямата част от обществено значимите процеси. Само през изминалата седмица бяха проведени заседания по две такива дела.
Едното е срещу бившия социален министър Емилия Масларова. С напредването на времето тя става все по-спокойна и крачи все по-уверено из коридорите на Съдебната палата. И има защо. Железните доказателства за нейните огромни злоупотреби се сриват с трясък след всяко заседание в Софийския градски съд, където се гледа делото. До момента това се дължеше на факта, че ключови свидетели един по един се отказваха от показанията си, дадени в хода на разследването. Сега към това се прибавиха и проблеми с експертизите.
Оказа се, че комплексната експертиза (счетоводна, икономическа, техническа и оценителна), на която се основават обвиненията в присвояване на 11 млн. лв. чрез фалшиви документи за построяването на социален дом в Стара Загора, е непълна и вещите лица трябва да оформят заключенията си наново.
Това стана ясно в понеделник (14 ноември), след като експертите по делото – Олга Петрова, Александрета Върбанчовска и Божидар Кънев, поискаха още един месец, за да съобразят становищата си с представените преди месец по делото актове за множество ремонтни дейности в социалния дом в Стара Загора. Става дума за 64 акта, които
удостоверят извършването на т. нар. скрити монтажни работи
в обекта. Според адвокатите на Масларова и на останалите подсъдими без тези документи няма начин да бъде изчислена обективно общата стойност на извършената реконструкция и вече изготвената експертиза на практика не е реална. При тези доводи съдът отложи делото за началото на декември и задължи строителния инспектор Антоанета Дамаскинова (упражнявала надзора над ремонта на дома) да предостави на експертите всички налични актове, тъй като се оказа, че част от документите са изготвени със закъснение и затова не били анализирани.
Прокурорът по делото Калин Софиянски се оправда с това, че въпросните документи не са събрани още по време на разследването, тъй като тогава не съществували. По думите му първоначално проектът за ремонт на социалния дом в Стара Загора бил от категория 4, която не изисквала съставянето на актове и за скритите ремонтни дейности. Но той бил прекатегоризиран в категория 3, след като прокуратурата започнала разследване и едва тогава се появило изискване да бъдат съставени такива актове. Според прокуратурата това е неправомерно, но се е случило след началото на процеса в съда, който тръгна по същество през април.
Сега вещите лица трябва да пресметнат наново всички суми и да установят дали 64-те акта удостоверяват реални или фиктивни дейности. На всичкото отгоре прокуратурата се отказа и от показанията на анонимен свидетел по делото, на когото досега много държеше. Тайният мъж трябваше да разкаже за близките връзки между Масларова и един от подсъдимите – бизнесмена Венцислав Драганов. Съдът назначи единична съдебно-счетоводна експертиза за движението по банковите сметки на неговото дружество Стара Загора 2007 – изпълнител на проекта, поискана от адвокат Татяна Дончева. Така щяло да се установи дали има теглени суми от по 300-400 хил. лв., за които прокуратурата твърди, че на няколко пъти били носени на Масларова в раничка.
Неточни оценки на експерти
доведоха до протакането на друго дело – макар и от по-малък мащаб на злоупотребите, срещу бившия кмет на община Дупница Атанас Янев. В понеделник в окръжния съд в Кюстендил се проведе заседание по дело за престъпление по служба срещу бившия градоначалник. За него прокуратурата твърди, че докато бил на кметския пост, анексирал договор с фирма на близък до него местен бизнесмен, с което ощетил общинската хазна. Твърди се, че кметът доставял необосновано оскъпени продукти за детските заведения, за социалния патронаж и за болниците.
В хода на делото вещи лица бяха извършили редица счетоводно-икономически експертизи кое колко е струвало по това време (2008 г.) според борсите и по пазарни цени. Досега посочената сума на злоупотребите е била 9 517 лева, а според обявените в началото на тази седмица резултати от назначените допълнителни експертизи вредата е с около 1000 лева по-голяма. Адвокатът на Янев Капка Гергинова оспори представената експертиза за някои от хранителните продукти по фактури и цени по бюлетина на стоковите борси. Под въпрос бе поставен и начинът, по който е определяна цената на олиото и на лютеницата. Например в таблиците те били сравнявани не по литри, а по брой на доставените бутилки и буркани. Защитата оспорва и размера на яйцата, теглото на рибата, сорта на краставиците и доматите, доставяни за детските градини и т.н. Споровете около тези дребни детайли в експертизите накараха Янев да се провикне, че не е бил артелчик, а кмет и нямал представа от подробностите, с които се занимавали други.
Заради закъснелите експертизи се забави и процес срещу политик от много по-голям калибър от дупнишкия кмет, какъвто е бившият премиер Сергей Станишев. Месеци наред през 2010 г. прокуратурата чакаше ли чакаше експерти да установят дали няколкото доклада, които премиерът е затрил, съдържали класифицирана информация. Процесът още не е приключил, но както се развиват събитията, най-много Станишев да отнесе глоба. Това тази седмица предложи и самата прокуратурата. Явно
експертизата в този случай е била от полза за подсъдимия
Още един важен процес се препъна заради проблеми с експертите – делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров. Както е известно, за изобличаването им са използвани СРС. Те би трябвало да покажат преговорите за подкуп за съдията Сантиров, за да смачка дело срещу ексминистъра. Оказа се обаче, че картината и звукът в записите се разминават и защитата поиска независим експерт да установи дали те са автентични. Половин година отне намирането на такъв специалист, докато най-сетне съдът се спря на професор Евгени Николов от БАН. Защитниците на подсъдимите обаче се усъмниха в неговата независимост. Адвокатите дори поискаха отвод на Николов, след като се разбра, че той е участвал в междуведомствена комисия на МВР и ДАНС. Съдът обаче отхвърли това искане на заседание по делото в началото на този месец и прие неговите заключения, че записите са автентични.
Всички изброени проблеми с експертизите доведоха до изработването на проект на нов закон за вещите лица, изработен с европейски пари, под егидата на Висшия съдебен съвет. Проектът предвижда и създаване на единен за цялата страна електронен регистър на вещите лица, с който се премахва сегашната децентрализирана система, в която се прескачат различни видове списъци по региони и по нива, съставени според гледната точка на органа, който ги е правил. Според авторите на проектозакона така във всеки момент ще може да се избира най-подходящото за съответното дело вещо лице.
Според проекто-документа хонорарите на експертите ще варират от 80 до 300 лева. Предвижда се при особени случаи – когато експертното изследване изисква продължително време и висококвалифициран труд, горната граница на хонорара да се вдига с 30 на сто, което означава максимум 390 лева. В момента експертите получават възнагражденията си според Наредба №1 на Висшия съдебен съвет от 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Плаща им се почасово, като за един час са предвидени по 5 лева. Според авторите на новия законопроект сегашното плащане на час създава несправедлива уравнивиловка. Парите се определят според продължителността, а не според сложността на изследването и квалификацията на вещото лице. Сегашната система допуска изкуствено удължаване на работата по експертизите или надписване на време. Така добрият специалист, който може да извърши експертизата по-бързо, може да вземе по-малко от некомпетентния, който я протака. Освен това предвидената сума за час била твърде ниска. Затова и се предлага цялостна промяна на системата за заплащане. Очакваше се законопроектът да бъде внесен и разгледан в Народното събрание още след края на лятната ваканция на депутатите, но засега не е обсъждан.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
