Дъвката „реформиране на съдебната и правоохранителна система“ продължава да се разтяга от цялата ни политическа класа. Едно от най-скандалните дела, свързано с част от схемите, разкриващи опита за завладяване на русенския оръжеен завод „Дунарит“ през 2017 г., е доказателство за липсата на политическа воля за каквито и да е промени.
Повече от пет години размотаването по съдебни инстанции на делото, изобличаващо схемите, които станаха реалност с активното съдействие на тогавашната касичка на властта Държавната консолидационна компания (ДКК) и тогавашният министър на икономиката Емил Караниколов, приближен до Делян Пеевски, продължава да води към …нищото.
„Банкеръ“ попадна на едно решение на Върховния касационен съд от 24 юни тази година (№162) , чийто текст обаче странно защо до вчера (7 юли) не беше качен на сайта на съда, макар че делото беше върнато на Апелативния съд и дори вече е разпределено на неговия 3–ти състав.
Става въпрос за
едно повече от спорно вземане за над 75 млн. лева,
което ДКК предяви през март 2021 година. То е към „Кемира“ ООД, едно от обявените в несъстоятелност след фалита на Корпоративна търговска банка дружества, което при странни обстоятелства беше напазарувано от ДКК, с цел да се сдобие с част от акциите на „Дунарит“.
Както още тогава „Банкеръ“ писа , първоинстанционният съд успя да прогледне и да разбере, че предявените вземания са несъстоятелни, Това потвърди и Апелативният съд на 29 май 2025 г. и осъди ДКК да му заплати 376 150 лева.
Пета година юристите на ДКК така и не успяват да докажат истинността на документите по цитираните от „взискателите“ десетки врътки и прехвърляния на цесии между различни дружества, за да се озове за последно това „вземане“ в „Малаз“ ЕООД на Даниел Сашков Николов.
Тази история започва през 2017 г. непосредствено преди опита за превземането на „Дунарит“.
Ако съдим по договора за прехвърляне на вземания от 17 март 2017 г. между „Финансово консултиране“ АД , представлявано от Бисер Лазов и „Малаз“ ЕООД на Николов (бел.ред с който „Банкеръ“ разполага) Лазов е прехвърлил вземания по шест договора за прехвърляне на вземания на обща стойност 97 410 000 лева.
Въпросите около този договор са много и не на последно място е и този, който касае начинът по който всички тези вземания са се озовали в ръцете на Лазов, за да може той да ги търгува?!
Отговорите на тези въпроси трябва да бъдат дадени.
Любопитен е и един текст ( чл.1 /2/ ) от този документ, в който се казва, че „ цендентът прехвърля вземането по ал.1. с цел същото в целия му размер да бъде прехвърлено в масата на несъстоятелността на Корпоративна търговска банка АД – в несъстоятелност или да бъде прехвърлено директно на държавата , в лицето на държавни ведомства , учреждения или предприятия, собственост на държавата“.
Очевидно този текст не е включен случайно, защото от съдебните решения става ясно, че именно ДКК, която претендира за тези вземания, ги е придобила от „Малаз“ с договор от 15 януари 2018 година. Около автентичността на този договор също има редица въпросителни?!
На база този документ обаче, държавният мастодонт започва да прави опити да спаси парите, които е платила ( бел.ред. неизвестно колко ), за да придобие това сътворено на хартия вземане.
Както „Банкеръ“ съобщи още през 2021 г. един сигнал до държавното обвинение и всички институции в страната, повдигна само ъгълчето на
завесата от обвързаности,
които са определяли „дневният ред“ в „работата“ на ДКК. От него за пореден път тогава изплуваха имената на „защитените“ свидетели на прокуратурата по делото за фалираната Корпоративна търговска банка – Бисер Лазов и съратничката му Албена Андреева, чиито „подвизи“ след превземането на банката, неведнъж са били тема на наши публикации.
Но тъй като историята не бива да се забравя, няма как да не припомним, че във внесената от ДКК молба за „предявяване на вземания“ през март 2021 г. много ясно са цитирани десетките врътки и прехвърляния на цесии между различни дружества.
Само имената на цитираните фирми в нея са повече от показателни – „Евробилд проект“ ЕООД, „Инвестмънт Проджекс“АД, „Финансово консултиране“ АД, Технологичен център Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ), „Гипс Трейд“ АД, „Интегрирани пътни системи Асфалти“ ЕООД, „Аквафинас“ ЕООД, „Снежин 2003“ ЕООД, „Дивал 59“ ЕООД и „Хедж инвестмънт България” АД.
Нито тогава, нито сега не е за подминаване фактът, че всички „играчи“ в тези прехвърляния са …свидетели на прокуратурата по делото КТБ. А те са
• Георги Славчев Георгиев – изпълнителен директор на Инвестмънт проджектс АД
• Пламен Кирилов Василев- изпълнителен директор на Гипс трейд АД
• Ненчо Ангелов Трифонов – управител на ИПС Асфалти ЕООД
• Марио Кирилов Николов – управител на Снежин 2003 ЕООД
• Емил Иванов Галов – управител на Дивал 59 ЕООД
След играта с цесиите,
всички тези вземания първо се озовават в акционерното дружество „Финансово консултиране“ АД , което от своя страна с договор от 17 март 2017 г. ги прехвърля на създадената година по-рано „Малаз“ ЕООД, собственост на „Контадор Трейд“ ЕООД. Проследяването на собствеността в тези дружества в крайна сметка води до Мария Орешарова, съдружничката на Албена Андреева в скандално известната фирма „Стрега“ (за участието на която във врътките с вземанията от КТБ, „Банкеръ“ е писал отдавна). А от 4 август 2021 г., дружеството е заличено.
Още повече, че според сигнала на „Кемира“ ООД, ДКК е предявила и още две фиктивни и несъществуващи вземания, посочени като главници, без потвърдени лихви (погасени по давност или нищожни). Първото от тях е за 7 млн. евро и за него се твърди, че купено по договор за банков кредит от 17 април 2014 г. между КТБ и „Хедж инвестмънт България” АД. В този дълг „Кемира“ е встъпила със сключване на Договор за встъпване в дълг от 6 ноември 2014 г., между „Хедж“ и „Кемира“, представлявани съответно от Албена Андреева и Бисер Лазов. Или 5 месеца след погромът на банката през юни 2014 година.
Второто вземане, за което се претендира, е за 35 100 000 евро по договор за банков кредит от 8 декември 2011 г. между КТБ и „Хедж“. И се твърди , че и в този случай „Кемира“ е сключило договор за встъпване в дълг от 6 ноември 2014 г., отново представлявани от Албена Андреева и Бисер Лазов.
Тук е моментът да припомним, че акциите от капитала на „Авионамс” АД (собственост на „Хедж“) бяха придобити от ДКК за едва 28 млн.лв., при положение, че само капиталът на „Авионамс” АД беше 56 млн. лева. Така дългът на „Хедж“ към КТБ след продажбата на „Авионамс” АД остана да виси с 20 317 983.67 евро.
Трябва да отбележим, че „Хедж“ сключва договори за кредит на 8 декември 2011 г. и на 17 април 2014 г., единствено, за да инвестира в Авионамс АД. Всички теглени от „Хедж“ кредити от КТБ, са използвани именно за придобиване на тези акции и за увеличение на капитала на „Авионамс”АД.
Според представляващия“Кемира“ Асен Бабански договорите за встъпване в дълг, за които се твърди, че са от 6 ноември 2014 г. са антидатирани и неистински, създадени с цел да се увреди „Кемира“, като се създадат задължения, които дружеството никога не е имало към КТБ.
От години Бабански подава сигнали и дава показания , като посочва редица безспорни доказателства за това. Според справка за кредитополучател №БНБ-24198/22 от февруари 2018 г. на Българска народна банка – „Кемира“ никога не е била длъжник, вкл. солидарен длъжник по договори за банков кредит, нито към КТБ, нито към друга банка.
Да не говорим, че в публикуваният на 16 февруари 2017 г. на официална страница на КТБ т.нар. „Списък на некоректните длъжници с непогасени задължения към КТБ”, „Кемира” просто не фигурира!
За тези и още десетки други факти
Бабански продължава да говори и до днес.
Пред „Банкеръ“ той отново потвърди всичко казано и написано от него досега и ни предостави всички подадени от него сигнали, за нанесените „значителни материални щети на държавата“, за които все още отговори няма. Единствено ДАНС го уведомява, че е извършила проверка и е изпратила „по компетентност“ документите на Софийска градска прокуратура. Дори агентите му благодарят за „активната гражданска позиция“ ( бел.ред. писмото, с което „Банкеръ“ разполага е от 25 октомври 2023 г.)
Според Бабански, едва миналата година прокуратурата най-сетне е успяла да попрочете нещичко, но очевидно не съвсем. След „задълбочено“ анализиране на фактите е стигнала до извода да предяви претенции към…неизвестен извършител.
Да се чуди човек, колко неизвестен може да бъде той?!
Що се отнася до връщането на делото на ДКК от Върховния касационен съд към Апелативния, това доста напомня за прехвърлянето на горещия картоф от ръка на ръка и така докато изтекат всички давностни срокове и врътката с тези над 75 млн.лв. потъне в забрава.
По този повод потърсихме и адвоката на „Кемира“ Стоян Стоянов.
Пред „Банкеръ“ той обобщи хода на делото така:
„На две съдебни инстанции, преди ВКС да върне делото за ново гледане, съдът категорично прие, че процесните договори за цесия и анексите към тях, са невалидни и не са довели до възникване на задължения по тях за „Кемира” ООД.
На първо място, съдът прие, че по делото не се установява процесните договори за цесии и анекси към тях да са подписани на датата, посочена в тях. Този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства, в частност и от официални установявания на НАП, обективирани в издаден от приходната агенция – ревизионен доклад и ревизионен акт (потвърден с решение на Директора на Дирекция „ОДОП”-София) срещу „Финансово консултиране” АД.
На второ място, съдът безусловно прие на две инстанции, че договорът, с който се твърди по делото, че „Малаз” ЕООД е придобило процесните вземания – също не е породил правно действие. Съдът установи, че този договор не съдържа подпис на управителя на „Малаз” ЕООД, който е и едноличен собственик на капитала на това дружество, към датата, когато се твърди, че е същият е сключен – 17.03.2017 г. Оттук, изхождайки от основополагащия принцип, че никой не може да прехвърли право, което не притежава, съдът отново достига до извод, че след като между „Малаз” ЕООД и „Финансово консултиране” АД не е имало съгласие за сключване на този договор, то „Малаз” ЕООД не е придобило вземанията, посочени в него, респ., няма как да ги прехвърли на ДКК, с последвалия помежду им договор, за който се сочи, че е от 15.01.2018г. Нещо повече, в подкрепа на този извод, апелативният съд изрично прие, че придобиването на вземания на подобна значителна стойност е стопанска операция, която води до изменения в имущественото състояние на цесионера по сделките, и е следвало да бъде отразено във всеки един от проверените от вещото лице – вторични счетоводни документи, а липсата на такова отразяване е друга индиция за неосъществяването на въпросните сделки в процесния период. Отделно, САС посочи, че печатът, положен във всеки един от анексите към договорите, до подписа, поставен „за цесионера”, с изписан на него текст – „Кемира” ООД София”, не отговаря на правноорганизационната форма на това дружество, към момента, когато се твърди от ДКК, че са подписвани процесните документи, а това е поредна индиция за тяхното антидатиране и че не са сключени на датата, посочена в тях.
Без значение от връщането на делото за ново гледане от друг състав на САС, в производството вече са установени съдебно два безспорни факта – първият е, че процесните договори за цесия и анекси към тях са антидатирани – не са подписани на датата, на която се твърди, а вторият е, че „Малаз” ЕООД не е прехвърлило процесните вземания на ДКК, защото не ги е придобило, и „Малаз” ЕООД не може да прехвърли на ДКК права, които самото то не притежава“.
