Ново начало – нови протести в Гърция

Новият гръцки премиер Лукас Пападимос най-после може да се захване със своята основна задача – измъкването на южната ни съседка от дълговото блато. Неговото правителство беше подкрепено с абсолютно мнозинство от депутатите по време на вота на доверие в местния парламент. Общо 255 от тях гласуваха за него, само 38 бяха против, а седем се въздържаха.

Очевидно след три дни на ожесточени дебати на площад Синтагма в центъра на Атина доводите на министър-председателя са били разбрани правилно от народните избраници и основните политически сили. Друго не се и очакваше – Европа беше пределно ясна и категорична по въпроса. Подкрепиха го както социалистите от ПАСОК, така и консерваторите от Нова Демокрация и дори крайно десните популисти от ЛАОС. Дали обаче го разбраха тези по площадите?

Преди гласуването Пападимос категорично заяви, че гръцкото бъдеще се намира в еврозоната и че това е единственият възможен избор. Той обеща да направи всичко, което му е по силите, за реализирането на европейския спасителен план. Работата, която ни предстои, е огромна, но ние можем да се справим.

Гърция вече предприе необходимите стъпки за получаването на поредния 8-милиарден транш от финансовия пакет на стойност 130 млрд. евро, а успешният за правителството вот на доверие гарантира, че страната ще продължава да получава така нужната й финансова подкрепа. Пападимос отбеляза, че ще продължи реформените усилия, започнати от неговия предшественик Георгиос Папандреу, но предупреди че може да се стигне и до други извънредни мерки през следващите месеци. Според него условията за бизнес трябва допълнително да се либерализират, а публичният сектор да стане по-ефикасен. Зад тази словесна конструкция се крият най-вероятно нови съкращения в местните служби и учреждения.

Гръцките държавни служители вече показаха какво мислят по въпроса и организираха тричасова предупредителна стачка на 15 ноември. Но Пападимос твърдо отстояваше своята позиция, твърдейки, че проблемите са просто прекалено големи и изискват мащабни мерки от страна на кабинета. Това е намек, който гръцките политици разбират добре. Очевидно Пападимос иска да остане начело на управлението и след стоте дни, предвидени за това преходно правителство. Но никак не е ясно дали това наистина ще се случи.

Може би именно затова новият премиер се стреми да ускори икономическите реформи на всяка цена. Те трябва да доведат до бързо намаляване на бюджетния дефицит и същевременно да повишат конкурентоспособността на гръцката икономика. Пападимос се надява, че дефицитът през тази година ще бъде само около девет процента. През 2010-а той беше 10.6%, а през 2009-а възлизаше дори на 15.7 на сто.

И така, желязото се кове, докато е горещо. Политическият елит засега стои зад сформирания служебен кабинет, който, следвайки заръките на ЕС, ЕЦБ и МВФ, трябва да въведе режим на строги икономии и да стопира финансовия крах на Гърция, преди кризата с дълговете, която залива Южна Европа, да се прехвърли в самото ядро на еврозоната.

За демонстрантите, синдикалистите, анархистите, антиглобалистите , комунистите, безработните, бездомните, твърдоглавите и вечно недоволните, които така и не съумяват да разберат логиката на събитията, явно ще се погрижи полицията. Демонстрацията, която се проведе на 17 ноември в Атина, беше организирана от няколко леви движения и съвпадна с 38-ата годишнина на брутално разпръснатия студентски протест срещу режима на полковниците. Тъй като на тази дата традиционно има сблъсъци, за осигуряване на обществения ред в гръцката столица бяха привикани над 7000 полицаи. Пападимос и цялата гръцка политическа класа, от която той е част, обаче трябва да имат едно наум. Ако силовите ведомства са единственият възможен начин за налагане на непопулярните реформени планове, може да се окаже, че дълговата криза в Гърция е всъщност само началото на един по-дълбок социален конфликт, който едва започва.

nbsp;