В двете най-големи партии на прехода – БСП и СДС – предстоят яростни вътрешни битки, свързани с лидерството и лидерите им.
Социалистите още в нощта на изборите, когато стана ясно, че партията им губи позиции в знакови за нея градове като Благоевград и Смолян, заговориха, че е крайно време Станишев да си подаде оставката. Веднага тръгнаха и приказки как лидерът по време на предизборната кампания обикалял страната не за да осигурява подкрепа за кандидатпрезидентската двойка на столетницата и за нейните претенденти за кметове и общински съветници, а за да гарантира подкрепа за себе си на предстоящия конгрес.
В Синята коалиция ставащото още по време на предизборната кампания е не по-малко драматично. След катастрофалната загуба Иван Костов обвини Мартин Димитров за резултатите от вота, а депутатът д-р Михаил Михайлов припомни стария си хит, че СДС и ДСБ или трябва да се обединят, или да се разпуснат.
Страховете на Станишев
Не е тайна, че най-сериозните опасения на Станишев се засилват с приближаването на края на президентския мандат. С особена, почти садистична наслада Георги Първанов съвсем тенденциозно не пропуска шанс да образува нерви на червения лидер именно на тази тема. Направи го на няколко пъти преди изборите, а в края на миналата седмица даде специална пресконференция, на която съобщи, че се връща в БСП. Направи го нарочно ден преди националния съвет на БСП, за да промени дневния ред на ръководството. И успя с т.нар. си партийно завръщане да се превърне в център на разговорите между социалистите по време на пленума.
Ясно е, че Първанов няма да влезе в лидерски сблъсък със Станишев, независимо от увеличаващата се подкрепа за него сред редовите членове на партията. Ясно е и че той ще направи и невъзможното за смяната на председателя на БСП, когото смята за вреден за партията. Ясни изглеждат и предстоящите обиколки из страната и на двамата. Станишев под претекст, че подготвя отчетно-изборните събрания, ще се опита да си осигури делегатско мнозинство за предстоящия конгрес (мандатът на сегашния висш партиен орган изтича следващата година).
Ходовете на Първанов
Под легендата, че продължава да отчита президентския си мандат, Първанов също ще обикаля градове и паланки. Нищо чудно на по-късен етап резултатът от тези обиколки неприятно да изненада Станишев. И уж внимателно подбраните делегати за конгреса да се окажат от другия отбор.
Най-странна от всичко изглежда нереалистичната психоза сред част от приближените на Станишев, че Първанов все пак ще се впусне и в лидерската битка. От седмица скучаещи заплатаджии от Позитано 20 умуват дали президентът може да се окаже със замразено членство в партията, което да му позволи включване в предстоящото съревнование за председателския пост. В устава на партията такова животно като замразено членство няма. Заради Георги Кадиев, когото трамплинът Овчаров светкавично изстреля след получаване на червена партийна книжка за кандидат кмет на столицата в предишните местни избори, отлежалите социалисти, чакащи звездния си час, предложиха в новия устав да има условия за бесепарски стаж на кандидат-лидерите. През двата си президентски мандата Първанов не е бил член на соцпартията, което по уставните правила автоматично го изключва от участие в лидерската надпревара. Очакванията са, че той ще пусне свои да атакуват Станишев, както и че негови хора ще бъдат най-сериозните претенденти за председател на БСП. В столетницата коментират, че най-вероятно досегашните кметове на Благоевград и Смолян Костадин Паскалев и Дора Янкова ще са президентските кандидатури, като шансовете на Паскалев за успех изглеждали почти реалистични.
Има само едно но. За да се състои битката, Станишев трябва да подаде оставка. А той едва ли би направил това. Ако все пак се случи, най-вероятно ще бъде театрален жест като на миналия партиен форум. Това ще бъде ясен знак, че всичко е под контрол и няма шансове за загуба. Досега процедурата избор на лидер по искане на делегати на червения конгрес никога не е променяла статуквото. Истинско чудо би било, ако се случи този път. Иначе кандидати за председатели бол – в БСП се премятат имената на Илияна Йотова, на младата надежда Деница Златева, която в момента е международен секретар на партията, на възпитаника на Сорбоната Драгомир Стойнев.
Червеният разнобой
За загрявка отборите на Станишев и Първанов избраха темата за коалициите и партньорите. Неслучайно на последния пленум на червените анализите на изборния щаб акцентираха върху загубата в пет общини, където основен опонент се оказали партии от Коалиция за България – тези на Александър Радославов и Спас Панчев. Кръгът около Станишев има готовност до следващите парламентарни избори да отлюспи коалиционните партньори и БСП да се яви самостоятелно на изборите. Засега на Позитано 20 говорят деликатно за преосмисляне на коалиционната формула, хвърляйки камъни в градината на Първанов. Именно президентът през 1997-1998 г. инициира политическия съюз Нова левица – коалиция между БСП, БСДП на Петър Дертлиев, ОБТ на Кръстьо Петков и движение Социалдемократи на Николай Камов. След това бабува на Коалиция за България, а последното му творение АБВ, замислено като ветрило от леви организации и интелектуалци, претърпя фиаско. Първанов обаче не се е отказал от идеите си за широко ляво обединение, копие на гръцкото ПАСОК. Преди дни стана ясно, че е отредил и политическа роля на съпругата си Зорка, която официално оглави дълго мечтаната от президента Академия за лидерство. Целта била да се подготвят млади лидери.
С какви пари ще става тази подготовка, Първанов не казва. Но вече усилено ухажва комсомолците и по всичко личи, че е готов да ги превърне в заложници на лидерската партийна битка. Доказателство за това е, че ден след като президентът обяви намеренията си да се върне в БСП, той бе гост на годишната среща на Института за социална интеграция (ИСИ). Тя пък уж била тайна от медиите, но бе направено всичко възможно да бъде отразена от тях. И най-вече тостът, който уволненият главен редактор на партийния вестник Дума Ивелин Николов вдигнал: За една различна БСП.
Впрочем Николов е първата жертва на конфликта Първанов-Станишев. И бе сменен от т.нар. издател на Дума Николай Малинов уж без знанието на лидера на БСП. При това – без въпросният издател да има право. Но след като станаха ясни подробности около неправомерното уволнение на Николов, той не бе възстановен като главен редактор. Заговори се, че щял да оглавява президентското издание Аргументи, което щяло да издава хартиен седмичник. Преди дни отново се появи и вестник Шок. Марката се държи от бившия депутат от БСП Константин Дилчев и очакванията са, че изданието ще оцвети в жълто лидерската битка в соцпартията.
Непоправимите сини щети
Щетите, които десните лидери нанесоха на собствените си партии, са труднопоправими . Доказаха го изборите. Нищо че в СДС пак потърсиха вината някъде извън тях – сред предателите в сините редици. Но там вече не останаха хора за изхвърляне. След толкова проветрявания и чистки се изпариха и избирателите. Вече никой не вярва на хленчовете на Мартин Димитров, че, видите ли, изборите били като конкурс за красота.
Истината е, че за издигнатия от СДС Румен Христов дори сините не гласуваха. Този път предпочетоха вместо с погнуса за назначения за техен кандидат да пуснат гласа си за друг или да не отидат до урните.
Сега Мартин Димитров пробва номерата на Станишев. Щял да иска вот на доверие от Националния съвет във вторник. Такава процедура по устав няма, а следователно, каквото и да се случи, последствия няма да има. Очевидно е обаче, че Димитров не осъзнава своята вина за изборния провал и за разлика от предишни лидери, няма намерение да подава оставка. Което ще досъсипе СДС. На Националния съвет ще се случи само отстраняването на шефа на предизборния щаб Борис Марков, който вкара партията в авантюрата ОДС със старите муцуни Софиянски, Бакърджиев и сие. Този съюз доказа, че когато се събереш с политически нули, няма как да очакваш резултатът да се увеличи.
С Иван Костов е по-друго. Онези, които гласуват за бутиковата му партия, гласуват най-вече заради него. Деликатният момент идва от това, че в СДС отдавна мечтаят за оттеглянето му и искрено вярват, че то ще върне техните избиратели. Не е изключено до следващите парламентарни избори Синята коалиция да остане в историята. Както и двете партии, които са в нея.
Истинският проблем на СДС и ДСБ от доста време е липсата на физиономия. И двете партии се държат като политически безотговорна псевдоопозиция. Обичайното им поведение е абдикация – така направиха по време на един от дебатите по вота на недоверие към кабинета Борисов. Не били съгласни с политиката на управляващото малцинство, но не можели да бъдат с БСП и ДПС. И затова по най-беззъбия начин предпочетоха да напуснат залата. Сега Мартин Димитров твърди, че няма да подкрепи бюджета, но в същото време подкрепял Дянков и одобрявал неговата политика. Всичко това няма как да остане незабелязано и да бъде простено от онези, които пълнеха площадите. Впрочем, всички те показаха какво мислят на изборите. Сигурно ще го направят и на следващите.
