Мащабните инвестиции в здравеопазването ни се броят на пръстите на едната ръка, особено във времето на жестока икономическа криза и все по-болезнено затягане на коланите. В тези условия да сложиш знак стоп за новоизграждаща се многопрофилна болница си е направо кощунствено. Още повече когато става въпрос за обект, простиращ се на 18 хил. кв. метра площ с 16 отделения, 450 легла, спешна помощ и разполагащ с най-новото съвременно оборудване. Който ще даде работа на около 500 души на базата на направената колосална за нашите стандарти инвестиция от 40 млн. лева. Това е МБАЛ Софиямед, която заедно с прилежащия й консултативен център са планирани да задоволят потребностите на пациентите от източните столични квартали Дружба, Младост, Слатина, Изгрев, Червена звезда и Горубляне. Сградата на въпросната болница вече е построена и скоро ще бъде готова да отвори врати, но няма да има възможност да сключи договор за работа с Националната здравноосигурителна каса и така оцеляването й ще бъде заложено на карта.
Причината е, че в Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. може би услужливо за някого в параграф 10, член 4 е вмъкнат един дискриминационен текст. А той гласи, че договор по алинея 1 (с касата) не могат да сключват лечебни заведения за болнична помощ, които за първи път са получили разрешение по чл.47 от Закона за лечебните заведения преди по-малко от една година от момента за подаване на искане за сключване на договор с районните клонове на здравната каса. С други думи – ако си новобранец в болничната помощ, дори да си изряден и да си покрил всички изисквания, за теб няма каса. Съответно и пациенти, защото малко са хората, които могат да си позволят изцяло платено лечение. И единственият що-годе разумен подход в случая е да запечаташ обекта, за да чакаш по-добри времена.
Любопитното е, че от Министерството на здравеопазването са се мотивирали за внасянето на поправката с аргумента, че новите болници биха утежнили бюджета на НЗОК. Това е, меко казано, несъстоятелно твърдение поради простата причина, че касата работи на принципа парите следват пациента. Тоест, бюджетът й е константа, а освен това клиничните пътеки навсякъде имат еднаква цена. Променлива е само изборът на здравно осигурените българи, които са в абсолютното си право сами да решат къде да се лекуват. Буди недоумение и фактът, че въпросният текст продължава да съществува в последната редакция на бюджета преди второ четене в парламента, независимо че е отхвърлен с решение на провелия се на 27 октомври надзорен съвет на здравната каса.
Тъй като няма немотивирана редакция, особено на закон, можем да потърсим причините за неуместното решение поне в няколко посоки. Най-сериозна изглежда хипотезата, че болницата е саботирана от големите си частни и държавни конкуренти. Те с основание се страхуват, че ще загубят част от персонала си, вече примамен от високите заплати и бонусната схема, с които ще се работи в Софиямед. Собственикът доктор Михаил Тиков смята да въведе стимулираща методика на заплащане, според която отделните клиники и медиците и сестрите в тях ще получават пари на базата на търсенето им от страна на пациентите. Вече има подадени десетки молби за работа в неговата болница, което вероятно е провокирало ответната реакция в стил империята отвръща на удара. Не може да се подмине и обстоятелството, че по-малко пациенти в държавните лечебни заведения за някои от тях би означавало и орязани делегирани бюджети.
Възможно е също така планът на ръководството да предостави помещение и да закупи кибернож да е засегнал и други интереси. Модерните системи за лъчелечение се използват за отстраняването на доброкачествени мозъчни тумори, при рак на гръбнака, метастази на черния дроб и тумори на меките тъкани, но апаратурата струва милиони евро и досега бе въведена у нас само пробно в болница Св. Иван Рилски. В същото време стотици български пациенти пътуват до Турция, където плащат суми от порядъка на 10-15 хил. евро в клиники Джон Хопкинс, за да преборят рака. А в България лечението би струвало поне два пъти по-малко.
Третата възможност отвежда към охладнелите напоследък отношения между гласения за управител на Софиямед д-р Михаил Зортев и здравния министър д-р Стефан Константинов. Да припомним, че доктор Зортев бе заместник-министър, но през месец юни подаде оставка, аргументирайки се с несъответствия между двамата във възгледите им за развитието на здравеопазването. Доктор Зортев е и бивш изпълнителен директор на болницата в Кюстендил, където преди работеше Стефан Константинов.
Каквато и обаче да е реалната причина за спорното допълнение на закона, потърпевши от него ще бъдат и бизнесът, и пациентите. Тази забрана създава различни нива на конкуренция в болничната помощ и променя пазара на здравни услуги. Оставя непонятно как с подобни актове правителството ще убеди чужденците да инвестират в България, след като те в нито един момент няма да бъдат сигурни дали правилата на играта утре няма да се променят?
nbsp;
Наредба обрича клиники на фалит
Дискусионен документ обрича на фалит малките лечебни заведения. От 1 януари 2012-а с промени в Наредба 40 на Министерството за здравеопазването се завишава от 10 на 30 минималният брой легла на работещи от години клиники за специализирано лечение и медико-социални домове. Проверка на в. БАНКЕРЪ установи, че най-засегнати ще са 28 частни болнични заведения, работещи в тесни специалности като очни болести, уши, нос и гърло, урология и кардиология. От промяната ще бъдат потърпевши и областните болници, които също не разполагат с необходимата леглова база и персонал, за да отговорят на новите изисквания. Така лечебниците ще трябва да дострояват допълнителни помещения и да назначават ненужни хора само за да отчитат дейност пред касата, докато леглата им стоят празни.
Върховната касационна прокуратура вече постанови, че изискванията се явяват ограничения и тежести извън необходимия обем и създават пречка за свободната конкуренция между стопанските субекти. Според прокурор Владимир Йорданов резултатът от прилагането на нормата на практика ще доведе до ограничаване на медицинската помощ за здравноосигурените, която не само няма да бъде достъпна, а и ще престане да съществува в редица населени места.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
