Владимир Шопов е роден на 1 април 1970 година в София. Политолог, възпитаник на СУ Св. Климент Охридски и Лондонското училище по икономика и политически науки . Специализирал е в Оксфордския университет, Лондонския университет, Калифорнийския университет в Сонома и Ново училище за социални изследвания в Ню Йорк. Външен преподавател в Нов български университет и Дипломатическия институт на МВнР. Работил е с няколко комисии от Европейския парламент и депутати в него. Гост-лектор в различни европейски университети и дипломатически академии.
Основател е на Sophia Analytica Ltd., компания за изследвания, анализи и консултации.
nbsp;
Г-н Шопов, доказаха ли изборите, че партиите на прехода са изчерпани?
– От чисто процедурна гледна точка на последните избори се сблъскахме с невероятен хаос, който илюстрира степента на сриване на базовите институции на демокрацията. Ако погледнем това, което се случи чисто политически – има препотвърждаване в голяма степен на доверието към управляващата партия, но има и един нов феномен – една доста добре изградена и завършена партия на властта, която след местните избори си осигури достатъчно широка основа за минимум поне седем-осем години политически живот. По отношение на левицата и десницата: най-краткият коментар за БСП е, че партията си върна кръвта в лицето. Успя да излезе от пълния ступор, в който беше изпаднала, и постепенно се стабилизира на позиции, които й позволяват да има ролята на едната от двете водещи партии в политическата система. На този етап това е тяхната програма максимум. При старата десница има пълно изчерпване на основните фигури и идеи. На тези избори видяхме пълния крах на тезата, че основният проблем на десницата е нейната фрагментация. Опитът да бъде възстановено доверието през СДС и ОДС претърпя пълен провал. Това, което очаквам да се случи с българската стара десница в следващите 18 месеца, са нови преформатирания и пренареждания около познатите ни субекти – операция четири процента, с идеята да се гарантира политическо оцеляване на ръба на политическото представителство.
Какъв е прочитът ви на случващото се в Атака?
– Атака още от самото начало бе реализирана като индивидуално-семеен проект. Оставям настрана различните помощни мрежи, които бяха използвани при създаването на субекта Атака и прегръдката с властта, която почти винаги и навсякъде се оказва самоубийствена за партиите с антисистемна риторика. От тази гледна точка случващото се с Атака не е никаква изненада. По-интересно е да видим какво се случва с националистическия вот, защото според мен доста хора без достатъчно основание прибързаха да обявят залеза на Атака за залез на националистическия вот. Нямаме основание да мислим по този начин, защото резултатите от изборите показаха по-скоро фрагментация на националистическия вот, а нетолкова надживяване на тези енергии, които стоят зад мотивациите на този тип избиратели. Интригата тук ще бъде дали в следващите 18 месеца ще може да бъде сглобен някакъв политически субект, които да заеме мястото на Атака с подобен тип риторика. Това няма да е много лесна задача, но няма да е невъзможно. Ако Атака все пак успее да съхрани поне една част от избирателите си, на следващите парламентарни избори този националистически вот ще бъде твърде разпилян, за да получи представителство в парламента.
Меглена Кунева даде заявка за оставане в политиката. Очаквате ли до парламентарните избори да сформира движение или партия и какви са шансовете й за влизане в парламента?
– За да бъде успешно едно такова начинание, би трябвало да се избегнат няколко политически рефлекса, които са доста традиционни за България. Първият е, че г-жа Кунева носи тежестта на възприятие, че нейното поведение е автентично, че няма скрит дневен ред. В момента, в който зад очертаващата се структура започнат да се виждат или припознават известни политически играчи, тя ще загуби най-ценния капитал. Вторият рефлекс, който би трябвало да се избегне, за да има успех подобно начинание, е да се забрави за римейка на центризма, разбиран по царски, т.е. да се разположат между двете части на политическата система, да заявят неконфронтационен модел на поведение и в същото време да има известна амбивалентност по отношение на политики и на управленски заявки. Третият проблем може да дойде от начина, по който тя и нейният екип интерпретират резултатите, които получиха. В нейната ситуация съществува голямото изкушение да си представи всичките 450 000 гласа като една общност. Истината е, че в тази група избиратели има много хора с твърде ситуативни причини да гласуват за нея, които едва ли биха станали поддръжници на някакъв политически проект около нейната фигура. Към момента от това, което виждам, не мисля, че шансовете на Кунева са особено големи.
Ваши колеги говорят за криза в ДПС. Изборите показаха, че Доган губи няколко знакови общини. Има ли криза в движението за права и свободи?
– Има наченки на отхлабване на примката на ДПС в отделни части от районите, в които традиционно се гласува за ДПС. Не мисля, че бихме могли да говорим за устойчив процес на сериозно раздвояване в рамките на общността на българските турци. Хубаво е да видим какво точно ще успее да направи Касим Дал през идната година и половина. Независимо дали неговата стратегия ще бъде успешна, или не, в предпочитания политически триъгълник на премиера попада, според мен, и фигурата на Ахмед Доган. Така че, ако стратегията на Дал не успее, ГЕРБ биха работили и с Доган. За съжаление в българската политика няма невъзможни коалиции.
В блога ви прочетох тезите ви за Северняшкия ЕС. Обяснете ми защо отхвърляте варианта за Европа на две скорости, за който богатите страни в ЕС все по-често говорят?
– Тезата ми е, че във всеки момент Европа се движи на няколко скорости. Във всеки един момент от развитието на ЕС има различни проекти, в които се осъществява по-интензивна интеграция. Най-знакова е самата еврозона, Шенген, разбира се, но има и много примери в по-секторните политики на ЕС. През последната година бяха изградени няколко институции, които създават по-голяма интеграция – шестте директиви, които са свързани с много по-активната намеса и контрол върху националните бюджети на страните членки, възприемането на принципа за полуавтоматичност на санкциите тогава, когато бъдат нарушени маастрихтските критерии. Проблемът от моя гледна точка е, че тезите за Европа на две скорости предпоставят, че тази Европа, която се движи на по-бърза скорост, ще постави институционални препятствия пред останалите страни, които са в еврозоната .
Немалко анализатори допускат, че дълговата криза ще доведе до разпадане на ЕС. Вие какво мислите?
– Винаги има степен на вероятност, но аз лично не виждам такава възможност. Причините са няколко. Първата е, че големите страни членки през 2008 г. направиха много внимателен анализ за сценариите и пътищата, които са пред тях в резултат на настъпващата глобална криза. И различните стратегически звена там обмисляха и обсъждаха и сценарий за оттегляне на собствените им страни от еврозоната. Но изводът, до който политическите елити на тези държави стигнаха, бе, че това по никакъв начин не би подобрило позицията и перспективите на икономиките им в ерата на глобализацията. Втората причина е, че в резултат на тази криза елитите си дадоха в пълнота сметка за степента на преплитане между икономиките и политическите системи на страните членки. На трето място, бих казал, че голяма част от политическите елити въобще не биха могли да си представят разпадането на еврозоната като управляем процес. Тоест съществува страх, че дори и да има рационалност в изключването на някой от страните от еврозоната, самият процес изглежда неуправляем и непредвидим. И от тази гледна точка за предпочитане е да се избере сегашната стратегия на по-ускорено интегриране. На четвърто място бих поставил глобалния контекст на случващото се – има много ясен консенсус между повечето държави от Европа, че поддържането на ниво на просперитет е свързано с оцеляването на ЕС.
Дълговата криза трудно ще бъде преодоляна, в същото време на ЕКОФИН няколко държави са признали, че ще им е трудно да платят вноската си в общия бюджет. Какво би се случило, ако тези държави спрат да плащат вноските си?
– Ако сериозно се формулира такава теза, тя по-скоро е свързана не с невъзможност да се платят вноските, а се използва като инструмент за натиск и за позициониране в рамките на няколкото бурни дебата, които вече вървят. Така че много от нещата, които правителствата казват в момента, не бива да бъдат възприемани като чиста монета, а като позициониране в рамките на трите дебата, които вървят в ЕС. По отношение на дълговата криза впечатлението ми е, че тези държави, които са в периферията, и една част от тези държави, като Франция например, които са по-близко до ядрото на еврозоната , се опитват постепенно да притискат Германия и страните, които са около нея, да се съгласят с използването на няколкото решения от последна инстанция, както биват коментирани. Първото е Европейската централна банка свободно да започне да изкупува дълговете. Друга възможност, към която и финансовите пазари, и страните от периферията все повече се опитват да тласкат коалицията от държави, начело на които е Германия, по посока на приемане на идеята за еврооблигации – сега ще бъдат предложени няколко различни варианта. Има и натиск за промяна на начина, по който функционира спасителният фонд. След няколко седмици, когато приключат ратификациите, неговият капацитет трябва да бъде увеличен на един трилион евро. Съществува френска идея този фонд да започне да функционира като банка и всъщност по този начин да бъде осигурено по-устойчиво решение на кризата. Разковничето е в постигане на политически пакт на съгласие, който да върви по линията подкрепа срещу реформи. Тоест Северът да осигурява ресурси, или ако се отиде на вариант еврооблигации , да се съгласи да плаща по-висока сума тогава, когато всяка една от държавите излиза на дълговите пазари. В Германия например калкулацията е, че подмяната на германски с еврооблигации ще струва почти два процента от БВП, защото рискът на тези дългове ще бъде доста по-висок от този, на който в момента се оценяват германските облигации. Така че за да направи държава като Германия тази стъпка, тя трябва да е достатъчно уверена, че ЕС и еврозоната ще функционират по правила, които осигуряват трайни и устойчиви реформи на юг и предполагат правила, които ще действат с много по-голям автоматизъм при тези, които нарушават маастрихтските критерии.
