Още една червена лампа светна на Стария континент. Едва ли някой е очаквал само преди седмица, че най-голямата европейска икономика – германската, няма да успее да пласира 35% от десетгодишните си държавни ценни книжа, т.нар. бундове, на аукцион. Този резултат е показателен за слабото доверие на инвеститорите и идва в отговор на политическата нестабилност и липсата на категорични решения за справяне с дълговата криза в региона. Доходността по облигациите на Германия скочи с над 25 базисни точки, а това е сигнал, че се задава опасност пред други страни от еврозоната, които възнамеряват да пласират облигации, да срещнат още по-слабо търсене, а инвеститорите да им поискат още по-висока доходност. И двата варианта са достатъчно лоши.
Продължават спекулациите и около дълга на Италия, която имаше насрочен аукцион за продажбата на 8 млрд. евро сконтови държавни ценни книжа само два дни, след като най-голямата европейска икономика претърпя пълен крах при опита си да пласира десетгодишни облигации.
Общата европейска валута достигна шестседмично дъно при курс от 1.3320 спрямо щатския долар, след като седмица по-рано се търгуваше за около 1.35 щ. долара. Серията от негативни данни за икономиките от еврорегиона също натежаха върху курса и спомогнаха за слабостта на еврото.
Новите индустриални поръчки на еврозоната през септември неочаквано се понижиха с цели 6.4% на месечна база (при средни прогнози на пазара за спад от 2.5%). На годишна база ръстът им е едва 1.6%, като тук предварителните прогнози бяха за повишение от 8 процента. Това е най-големият спад на индустриалните поръчки на месечна база в Еврозоната от декември 2008 г., когато глобалната финансова криза беше в разгара си. Тогава индустриалните поръчки в еврорегиона паднаха с 10.2 процента.
Предварителният индекс на потребителското доверие в еврозоната за ноември се понижи до -20.4 пункта, при прогнози на пазара за спад до -21.0 пункта. Въпреки че спадът на потребителското доверие за ноември е по-малък от очаквания, индексът регистрира свиване за пети пореден месец, което е сигнал, че потребителските разходи в еврозоната ще продължат да намаляват и през идващите месеци. А това засилва риска от рецесия в региона в края на годината.
Шефът на Европейската Комисия – Жозе Мануел Барозу, обяви поредното предложение на комисията за емитирането на съвместни еврооблигации, наречени от него стабилизационни дългови книжа. Той посочи, че общите евробондове трябва да покажат ангажимента на страните от еврозоната към спазването на по-строга дисциплина.
Барозу призова страните – членки да засилят прилаганите от тях реформи и да прегърнат идеята за по-дълбока интеграция в еврозоната. Тези предложения обаче не се харесаха на германския канцлер Ангела Меркел, която за пореден път се обяви против домогванията за по-активна намеса на ЕЦБ при овладяване на дълговата криза в еврозоната и за емитиране на общи еврооблигации (т.н. евробондове). В изявление пред Бундестага Меркел заяви ясно, че Европа не трябва да прави каквито и да е промени, свързани с независимостта на ЕЦБ, както и такива, засягащи мандата на Централната банка. Тя отново подчерта, че задачата на ЕЦБ е да се грижи за паричната и ценовата стабилност в еврозоната. Подобно мнение споделят и други страни – членки на еврозоната, особено тези с по-стабилни финанси, което изостря конфликтите между тях и страните с дългови проблеми и е предпоставка за повишаващото се недоверие на инвеститорите и изпадането в задънена улица.
Централната банка на Гърция междувременно предупреди, че страната е изправена пред риск от неконтролирано излизане от еврозоната и призова новото гръцко правителство да повиши темпото на реформи. Според банката последният пакет европейска финансова помощ от 130 млрд. евро за Гърция представлява и последен шанс страната да отбележи известен прогрес.
В доклада си за паричната политика през 2011 г. централната банка чертае мрачна картина за икономиката на Гърция, която през 2012 г. ще влезе в своята пета година на рецесия. Прогнозите са, че БВП на страната ще се свие с 5.5% или дори с повече за настоящата година, а през 2012-а икономиката ще падне с 2.8 процента. Евентуално изплуване – с ръст под 1%, се очаква в края на 2013 година. Успоредно с това безработицата ще продължи да се покачва и през следващата година може да достигне над 18 процента.
Японската йена остана стабилна през изминалата седмица и поскъпна спрямо повечето от 16-те водещи валути въпреки предупрежденията от агенцията за кредитен рейтинг Samp;P, че финансите на страната се влошават с всеки изминал ден. Притесненията и тук, както на Стария континент са свързани с прекомерната задлъжнялост. Япония от години наред се финансира от пазарите при изключително ниски лихвени нива, но при рязко вдигане на търсената от инвеститорите доходност дълговото бреме ще постави пред сериозно изпитание финансите на страната, която все още се възстановява от земетресението и последвалите вълни цунами, връхлетели я преди малко повече от осем месеца. От април Samp;P държи Япония с рейтинг АА- с отрицателна перспектива и отчитайки, че през 2012 г. дългът на страната ще набъбне до 13 трлн. щ. долара, от агенцията посочват като много вероятно рейтингът да бъде свален допълнително. В опит да подсили финансите Долната камара на парламента в четвъртък одобри законодателство, с което годишният данък върху доходите на физическите лица се вдига с 2.1 процента. Депутатите ревизираха предложението на правителството и удължиха срока, за който мярката ще бъде в сила от десет на двадесет и пет години. Новият данък се очаква да влезе в сила от 2013 година.
Спрямо общата европейска валута йената поскъпна до най-високите си нива за последните шест седмици, като в края на седмицата търговията бе около 103.10 йени за едно евро. За сравнение, в началото на месеца еврото се разменяше за 108 йени. Причината за по-ниския курс определено е в случващото се на Стария континент.
Японската йена поскъпна и към британския паунд, достигайки нива от 119.70. Търсенето на убежище е в основата на покупките от страна на инвеститорите на йени и швейцарски франкове. При швейцарската валута обаче централната банка е поела ангажимент курсът на местната валута да не поскъпва повече от 1.22 франка за едно евро, като за целта ще прави интервенции на открития пазар.
Централната банка на Япония също бе принудена да купува щатски долари от пазара, за да спре поскъпването на йената, която в един момент бе достигнала най-високите си стойности от Втората световна война насам.
Междувременно стана ясно, че инвеститорите от Япония през 2011 г. са преориентирали покупките си на държавни ценни книжа от водещите европейски страни към Великобритания. От началото на годината те са похарчили 1.53 трлн. йени (19.9 млрд. щ. долара) за книжа с емитент Обединеното Кралство. В резултат на редовни падежи или продажби най-много е намалял делът на германските облигации (1.46 трлн. йени), следван от този на Италия и Франция. По-голямото търсене на британски облигации изравни доходността по десетгодишните книжа с тези на Германия, което се случва за първи път от 2009 г. насам. Очевидно в резултат на изтеглянето на пари от Италия и Испания дългът на Англия започва да играе роля на убежище.
На Острова бяха оповестени данните от последното заседание на Банк ъф Ингланд, където е постигнато единодушно решение програмата за покупка на държавни ценни книжа от пазара – в размер на 275 млрд. паунда, да бъде изпълнена. Да припомним, че тази сума бе увеличена от 200 млрд. до сегашната си стойност през октомври тази година. Все пак представителите на централната банка си оставиха вратичка за бъдещи маневри в монетарната политика с оглед разрастващата се зараза на дълговите пазари и повсеместната загуба на доверие. В тази връзка един от членовете на централната банка коментира, че има реален риск някоя страна да напусне еврозоната и че заплахата от кризата в региона увеличава несигурността пред британската икономика, която регистрира минимални ръстове през последните тримесечия. Инфлацията на Острова в същото време е в размер на 5.00%, което е далеч над целта от 2.00%, колкото е и таванът на ЕЦБ.
По-високото търсене на британски книжа и свиването на бюджетния дефицит на страната през октомври (в резултат на ограничените правителствени разходи) не успя да спре поевтиняването на паунда. От началото на годината британската валута е поевтиняла с близо 4%, което я прави втората с най-лошо представяне след новозеландския долар. Една от причините за този спад е очакването на инвеститорите, че централната банка ще бъде принудена да въведе допълнителни монетарни стимули с цел постигането на икономически растеж.
Към щатския долар паундът се търгуваше при нива около 1.5530 долара. Седмица по-рано един паунд струваше около 1.58 щ. долара. Британската валута поевтиня и към еврото, достигайки до триседмично дъно при курс 0.86 паунда за едно евро.
Владимир Нечев,
дилър, ТБ Инвестбанк АД
Бел.ред. Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа
