Изискуем дълг, влезли в сила съдебни решения, изпълнителни листове, запорирани сметки. Такава е картината в почти половината от общините в България – 125 от тях са в тежка неплатежоспособност, като двайсетина практически са във фалит. Тези задлъжнели общини обективно няма да имат възможност да изпълняват европейски проекти, няма да могат да извършват капиталови разходи, защото собствените им приходи ще отиват за погасяване на задължения.
Видин бе първата илюстрация какво се случва с банкрутиралите кметства. ЧЕЗ най-напред дръпна шалтера на всички спортни обекти на територията на областния град и след като стана ясно, че мярката няма да доведе до разплащане на натрупания борч от 300 хил. лв., спря тока и на административната сграда на общинската администрация. След седмица безуспешни преговори, от които стана ясно, че кредиторът не вярва на обещания, а държи да получи поне част от просрочените задължения, Видахим се притече на помощ на новия кмет Герго Гергов. Фирмата плати 60 000 лв. на ЧЕЗ България и общината светна. Същият проблем има и в Смолян. Там кметът Николай Мелемов успя да избегне крайната мярка и се договори с ЕВН за разсрочено плащане на дълга от 85 хил. лева.
Финансовото министерство води на отчет 15 много закъсали общини. Класацията води Видин, чиито дългове са 22 млн. лева. Перник е натрупал 11 млн. лв. задължения, Сливен -12 млн. лв., Кърджали има дълг от 8 млн. лв., Силистра и Дупница – по 7 млн. лева. Там, където има избрани нови кметове, става ясно, че всъщност задълженията на общините са далеч по-големи и че на практика мандатът им е обречен да се превърне в безконечни разправии с доставчици, консултанти и външни изпълнители. Дни след изборите мнозина от тях осъзнаха, че победата им всъщност е пирова, а проблемите с дълговете – сякаш неразрешими.
Година на оцеляването в Сливен
Общината в Сливен, която министър Дянков води с дългове 12 млн. лв., всъщност се оказа, че е на червено с цели 40 млн. лева. Новият кмет Кольо Милев каза пред БАНКЕРЪ, задълженията може да нараснат до 140 млн. лв. ако към тях се прибавят и поетите задължения в задбалансовите пасиви. Става въпрос за договори от последните две години – 51 млн. лв. се дължат по водния цикъл на града, а останалите са поети задължения по договори, които ще анализираме и ще преценим дали да продължим, обясни на брифинг заместник-кметът по финансите на общината Румен Андонов.
Над 10 млн. лв. общината дължи на доставчици. Ако парите не бъдат разплатени, сметките й могат да бъдат блокирани, а кредиторите да потърсят задълженията си по съдебен път. Най-големи са борчовете към фирмите Биндер- 8 млн. лв., Билдингстройинвест, доставчици на хранителни продукти и други. Пет милиона пък са задълженията на Сливен към Сименс, с която е сключен договор за осветлението на общината. Към дългосрочните дългове са и двата заема за около 20 млн. лева. За инфраструктурата единият е изтеглен през 2005 г., а другият през тази. Кметът на града Кольо Шилев заяви, че половината пари от втория кредит от 6.5 млн. евро са изхарчени, без да е направено нищо. Около 4 млн. годишно ще плаща Сливен за погасяването на заемите.
Кметът призна, че в общинската хазна няма пари. Каза още, че изпълнението на местните приходи към ноември е едва 41% и обяви, че 2012 г. ще е година на оцеляването.
Видин търси помощ от държавата
Градоначалникът на Видин Герго Гергов изчисли, че един кметски мандат няма да стигне, за да бъдат изплатени 18-те млн. лв. задължения на общината. Изготвен е погасителен план, според който тя ще плаща на кредиторите си цели пет години, съобщи Гергов. Той обяви, че ако спешно правителството не му отпусне безлихвен заем и целева субсидия, цялата дейност на кметството ще бъде напълно блокирана. Гергов настоява да получи допълнително 7 млн. лв., с които да бъде вдигнат наложеният запор на сметките на общината. Иска и 8.3 млн. лв. безлихвен заем за проекти и за гориво за училищата, което е изчислил, че ще струва 1 млн. млн. лева.
На общината са наложени запори за над 10 млн. лв., а от тях са изплатени малко над 4.4 млн. лева.
Хиляда лева в сметката на Смолян
Общината има хиляда лева в банковата си сметка. Вземали са от държавните пари и са плащали общински разходи. На червено сме с над половин милион за неотложните плащания. Управлявали са все едно, че свършва светът, твърди новият кмет на Смолян Николай Мелемов. Той не крие, че все още няма пълна картина на дълговете. С изненада установил, че има натрупани борчове за газ, за нафта. За храната в детските градини за една година пък дългът бил 250 хил. лева.
Финансистът на града Венера Аръчкова признава, че може да се стигне и до продажба на общински имоти, за да се покрият стари заеми. Не бяха плащани заплати за септември и октомври, като дойде г-н Мелемов, поискахме допълнително пари, за да можем да се разплатим с избирателните комисии, казва тя.
Пред БАНКЕРЪ Аръчкова заяви, че миналата година в бюджета били заложени приходи от около 15 млн. лв., но изпълнението към ноември е около 12 млн. лева. Според нея заложената приходна част е нереалистична. Аргументите и са, че за извършване на услуги са планирани около 1 млн. лв, а са постъпили около 200 хил. лева. Местният данък, който е заложен за продажба на общинско имущество, е около 1.5 млн. лв., събраните пари са едва около 200 000 лева.
Анатомия на дълговете
Разковничето на стандартното поведение, с което общините задлъжняват най-често, е в планирането на нереалистично завишени приходи в бюджета. Това се прави напълно умишлено. За да се надцака буквата на закона за дълговете на общините. Там е записано, че годишният размер на плащанията не може да надвишава 15% от собствените приходи.
Интересно би било да се види каква е реалната картина в общините и колко от тях, въпреки старанието си нарушават закона. Това би могло да се случи, ако министерството на финансите направи детайлно обследване на дълговете поне на няколко места в страната.
До 2009-а Министерството на финансите осигуряваше допълнителни средства на около 90 общини, които имат т.нар. структурен дефицит, т.е. за тях беше ясно, че ще задлъжнеят. Наричаха ги бедстващи общини и за тях се разпределяха около 10 млн. лв. за покриване на структурния дефицит.
Не е тайна, че през последните две години националният бюджет все повече притиска общините. Няма кмет, който да не се жалва от това, че субсидията е недостатъчна. Факт е, че все по-често дори планирани в бюджета капиталови разходи не се осъществяват. А Министерството на финансите, за да издържа на равнището на дефицита, реже капиталовите разходи – показателно е, че за 2012 г. за всички общини са предвидени 60 -70 млн. лв. за такива харчове.
Получава се следният парадокс – от една страна общините са притиснати, като не им е осигурена нормална издръжка. Те рефлекторно реагират, започвайки да задлъжняват. Най-напред идват неплатени заплати, след това плащания към доставчици, консултанти, изпълнители.
В момента общините реагират така, както реагира министър Дянков в началото на мандата, спирайки разплащанията към изпълнителите на обществени поръчки. Впрочем оттогава досега все още не са разплатени около 210 млн. лева. За разлика от държавните ведомства, от миналата година общините са в коренно различна ситуация. С решение от 21 декември Конституционният съд премахна особения им статут, който им даваха чл. 519 и 520 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Според двата текста не се допускаше изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини, както и налагането на запори и изпълнение върху банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения.
Това даде възможност на съдия-изпълнителите да блокират сметките на общините. Примерите са много. Дори на Столичната община за кратко бе наложен такъв запор, при това по абсурден иск. Прецеденти имаше и в Хасково, Перник, а преди няколко дни и новият кмет на Дупница помоли министър Дянков за помощ за покриване на част от задълженията към две частни фирми – строителната Астрой, на която общината дължи 602 хил. лв,. и сметопочистващата Аса Шеле с неразплатени 1 893 000 лева.
В Карлово пък съдия-изпълнител блокира сметка, по която бяха преведени авансовите плащания по европейски проекти. Проблемът е, че година след решението на КС липсва регламент по какъв начин се насочва принудителното изпълнение и към кои сметки.
Ако общините бяха търговски дружества, при ситуацията на безнадеждно задлъжняване те щяха да бъдат обявени в несъстоятелност. Те обаче не са и големият въпрос е – ако държавата тръгне да помага, как ще гарантира оздравяването им. Няма съмнение, че намесата на държавата ще повдигне и въпроса за ограничаване на правомощията на съответните органи на местната власт. В същото време обаче логично е този, който дава парите, да има свой пълномощник, за да е сигурен, че ще бъдат харчени по предназначение. Засега решение на проблема няма. Сигурно е, че общините ще продължат да задлъжняват и подобно на държавата ще повлекат нови фалити на фирми, с които, дори и да искат да се разплатят, няма да има как и с какво.
nbsp;
nbsp;
Михаил Миков: Необходима е законодателна регламентация
Все по-критично изоставаме по въпроса за законодателната уредба на общините, изпаднали в неплатежоспособност. Бездействието на мнозинството, на правителството по този въпрос ще продължи да поражда казуси и да генерира веднъж фалити на кредитори на тези общини, които не могат да си получат вземанията, и втори път – блокиране на нормалната дейност на съответните общини. Ето, ЧЕЗ каза на община Видин – ние ви спираме тока. И го спряха. Спряха и функциите на тази община. От футбол и приказки по телевизията не им остава време да мислят по сериозните въпроси. А процесът със задлъжнялостта на общините започна да се вижда още в средата на миналата година.
Втори и трети въпрос е как се е стигнало дотук. Това е въпросът за отговорността. Не може държавата да стои и да гледа генерирането на тези дефицити и да казва: това е работа на местната власт. Защото гражданите, които живеят на територията на съответната неплатежоспособна община, са граждани на тази държава, която трябва да започне да мисли по темата, да генерира решения.
nbsp;
nbsp;
