Едва ли някой някога си е представял, че лихвените проценти у нас по междубанкови депозити на паричния пазар ще са трайно по-ниски в сравнение с тези в еврозоната или че доходността по нашите държавни ценни книжа ще е значително по-ниска от тази на книжата на водещи европейски държави, приемани до скоро като оазиси на сигурността.
Банковата ни система продължава да демонстрира завидно ликвидно здраве и устойчивост на фона на несгодите, застигнали и щатските, и европейските парични пазари. Индексът ни ЛИОНИЯ, отразяващ лихвените равнища по най-търгуваните еднодневни депозитни сделки на междубанковия паричен пазар, се е закотвил на неизменните 0.22% на годишна база. Да припомня, че неговата средна стойност за месеца автоматично се приема за основен лихвен процент, който влиза в сила от началото на всеки следващ месец, както и че в момента той е 0.22% и със сигурност това ще е неговата стойност за последния месец от годината. Тук е мястото да се отбележи, че средната стойност за ноември на ЕОНИЯ – индексът, отчитащ лихвите по депозити в евро, договорени между банки от еврозоната , е 0.81 процента. А страната ни може да се похвали с по-ниски лихвени нива и на дългосрочните депозити – едноседмичните се търгуваха у нас при около 0.7% годишно срещу 0.9% на депозитите в евро. Среднодневните обеми на нашия пазар от около 200 млн. лв. са сравнително малки и заедно с ниските лихви говорят за превес на предлагането над търсенето на свободен левов ресурс.
Отличната ликвидността на междубанковия пазар у нас не беше нарушена дори и от редовните месечни плащания на дължимите ДДС, данък върху печалбата и акцизите, от юридическите лица. Около 800 млн. лв. излизат от обращение от банковата ни система по тези пера, за да се пренасочат към единната бюджетна сметка в БНБ и да напълнят хазната. В момента там се съхраняват 5 млрд. лв., които са част от фискалния резерв.
Още един факт трябва да се отбележи – резултатът от проведения на 21 ноември аукцион за продажбата на 50 млн. лв. номинална стойност книжа със срочност от пет години и три месеца. Всъщност това беше осмият аукцион за реализация на книжа от познатата ни емисия ‘b9 401 от 2010 г., чието общо количество в обращение достигна 300 млн. лева. Участие в наддаването взеха 11 от всичките 12 първични дилъри на ДЦК. Подадените от тях поръчки достигнаха 122 млн. лв., т.е. коефициентът на покритие беше 2.44 пъти и осигурява успешната продажба на цялото предвидено количество. Средната продажна цена се установи на рекордно високите 101.48 лв., на които отговаря доходност от 4.18% на годишна база. Тя пък е рекордно ниска за петгодишни книжа от началото на 2007 година. (Взаимовръзката цена доходност е обратнопропорционална.)
Не мога да не отбележа и доходността по доскоро приеманите за първокласни ДЦК със срочност от пет години, емитирани от Португалия, Ирландия, Италия, Испания и Белгия, която е съответно 16%, 9.8%, 7.3%, 6.1% и 5.22 процента. Те се търгуват при по-висока възвръщаемост, отколкото българските, което ще рече, че са по-рискови. Тук обаче съм длъжен да внеса уточнението, че обемите на нашите емисии са несравнимо по-малки, а също, че местният пазар е твърде затворен и ограничен.
Министерството на финансите, в стремежа си да облекчи предстоящите плащания по ДЦК с падеж през януари 2012 г., умело се възползва от създалата се ситуация на засилен интерес към българските ДЦК и понижените доходности на финансиране на вътрешния пазар и е възложило на БНБ да организира извънреден аукцион за обратно изкупуване на книжа чрез замяна. Така на първичните дилъри, както и на техните клиенти се предоставя възможността да заменят общо до 50 млн. лв. номинална стойност притежавани от тях книжа от емисия с падеж след два месеца с книжа, чиято остатъчна срочност до падеж е четири години повече.
nbsp;
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит Булбанкrdquo; АД
