Всеки ден от седмицата добавяше нов и пикантен детайл към драмата в Атака. Всичко тръгна от искането на Димитър Стоянов, доведен син на Волен Сидеров , лидерът на партията да си подаде оставката и така да поеме отговорността за катастрофалните изборни резултати.
След това изплува любовната афера на Волен с Деница Гаджева, която била ученическата любов на Димитър Стоянов.
И оттук нататък почна да се навлиза в същината на проблема – парите. Атакисти заговориха, че Сидеров купил с държавната субсидия на партията апартамент на любовницата си на бул. Витоша в София. По документи жилището струвало 225 000 лева. Деница каза, че е теглила кредит и за да спрат упражненията по темата ползване на партийни благини, обяви, че напуска ръководството на Атака, където бе катапултирана като лидер на националистическия комсомол. Поредната порция партийна екзотика ни бе поднесена в сряда от един телевизионен сутрешен блок, където напусналият парламентарната група на Атака Валентин Николов обяви, че бил чул, че лидерът на партията си купил вила между Монако и Ница за 750 000 евро. Николов припомни, че два дни след като през септември бил пуснат третият транш от държавната субсидия, партийната каса се оказала празна. Според Николов единствено Сидеров можел да се разпорежда еднолично с тези пари.
В парламента люспи от Атака коментираха, че лидерът на партията получавал и по 10 000 лв. заплата от партията, а заместниците му по 3000 лева. Парите пак били от субсидията. С нея се издавал и партийният вестник, а хонорари от него получавали и депутати от групата на Волен.
Скандалите около Атака само ни припомниха какво се случва в партийното задкулисие, където винаги всички разправии и резки завои неизменно са свързани с пари.
Като стана дума за завои – Яне Янев е крещящ пример за човек, който непрекъснато променя позицията си, без да се притеснява от това. Допреди месец Янев пишеше по билбордове, че ще уволни Бойко Борисов. След изборите обяви, че ще е конструктивна опозиция. Оказа се, че под конструктивна опозиция Янето разбира конструктивно подмазване. Най-вече на Борисов. Няколко дни се питахме в каква облага се е прицелил лидерът на РЗС. В средата на седмицата стана ясно, че и той се е прицелил в субсидията.
Не е тайна, че болката на Янев, чиято парламентарна група бе разтурена три месеца след началото на 41-ото НС, бяха парите, които следват депутатите. Всеки напуснал отнасяше със себе си по 15 000 лв. на месец. Сега лидерът на РЗС е решил да възстанови парламентарната си група с четири люспи от Атака. Впрочем, с едно изключение – Камен Петков – останалите петима, които избягаха от Волен, все още не са декларирали принадлежност към друга политическа сила. Тоест пари от субсидията не са ги последвали. Сега ще ги последват.
Малко преди лятната ваканция на парламента именно напускащите парламентарните си групи депутати, или по-точно парите, които се оказа, че ги следват по решение на предишния парламент, взривиха опозицията. Всички потърпевши от партийните бегълци – РЗС, Атака и Синята коалиция, поискаха проверка на Сметната палата да установи как се изразходват средствата на данъкоплатците, които са предназначени единствено за партийна дейност. След изборите се оказа, че проверката е приключила, но съвсем очаквано от нея не изскочи нищо шокиращо.
Впрочем подобни скандали имаше и в предишните парламенти. Тогава наричащите себе си мандатоносители успяха да си закупят партийни имоти, с които уж щяха да издържат формациите си. Не е тайна обаче, че в тези структури почти никой не членува. Напуснаха ги дори и брачните половинки на лидерите им. Сега никой не знае какво прави Веселка Драганова със сградата на Мария Луиза. Или пък Тошо Пейков с оня апартамент на Оборище. Именно Драганова и Пейков бяха блокирали парите на НДСВ, които постъпваха по тяхната сметка, тъй като в 39-ото НС те бяха мандатоносители на царската партия. Пуснаха ги, след като се договориха каква част от сумата ще получат.
Мандатоносителят на Атака в предишния парламент Петър Манолов успя да даде под формата на наем за 10 години 300 000 лв. на дъщеря си. Парите, разбира се, бяха от държавната субсидия за партийката му.
Каквото и да се случва обаче, парламентарно представените партии нямат разминавания в тезите по отношение на бюджетните средства. Всичко твърдят, че получаването им гарантира прозрачност в партийното финансиране и никой не пита данъкоплатците дали са съгласни техните пари да се харчат от разноцветни политически елити. Въпросните елити гледат на българите само като на електорат, за които мислят само преди избори.
Всяка година към партийните каси от хазната изтичат 50 млн. лева. С тези пари със сигурност биха могли да се направят далеч по-полезни и смислени неща. А спирането на държавната субсидия би имало и още един положителен ефект – върху самите партии, в които скандалите ако не спрат, то със сигурност биха намалели значително. Това пък би довело до вдигане на рейтинга им и съответно до увеличаване на подадените гласове за тях. Остава да опитат.
А блудкавите сапунки с любови, изневери и предателства да оставят за развлекателните телевизии. Ама едва ли.
