Миграцията на талантливи специалисти вече е тенденция, прехвърляща се далеч отвъд границите на отделните държави. Войната за квалифицирана работна сила придобива все по-ожесточени измерения, като конкретно България сериозно изостава в привличането на „мозъци“. Изследване на Manpower за работната сила констатира, че едва 11% от работодателите в страната ни гледат „навън“, за да разрешат проблема си с недостига на качествен персонал. Най-търсени сред чуждестранните специалисти са инженерите, които идват предимно от Германия и Великобритания. Преди време от Българската стопанска камара пък обобщиха, че бизнесът трудно намира добри технически кадри, които ще се търсят от бившите съветски републики.
В световен мащаб работодателите използват новаторски подходи за управление на човешките си ресурси и изграждат
стратегии за мобилност
на таланти. У нас това си остава все още само в сферата на добрите пожелания. Изоставаме със „светлинни години“ и по отношение на съвместната работа между бизнес, университети и правителство за намиране на качествени служители в рамките на нашия трудов пазар. В развитите части на Европа работниците със специфични умения предлагат услугите си в регионални „мрежи за таланти“, докато ние разчитаме на не особено добре функциониращите структури на Агенцията по заетостта.
„В България има „глад“ за чуждестранни специалисти в секторите информационни технологии, финанси, застраховане и бизнес услуги, докато в сектора на земеделието изобщо не разчитат на чужденци. Работодателите от Софийска област са най-отворени към възможността за привличане на чужда работна ръка“, изтъква Надя Василева, генерален директор на Manpower за България, Сърбия и Хърватия. Основните „консуматори“ на чуждестранни мениджъри са международните компании с офиси у нас, една четвърт от които разчитат на „внос“ на специалисти.
Нашите компании все още са предпазливи в това начинание, като причината се крие и във факта, че наемането на чужденци във финансов аспект е много по-неизгодно. Статистиката показва, че заплатата на чуждестранните специалисти у нас е
около 1.5 пъти над средната
за длъжността. Същевременно управителите на филиали на големи фирми в страната ни изпитват трудности да се адаптират към местните култури и порядки, което естествено води и до проблеми в управлението на бизнеса. Затова предвидливи мултинационални компании вече следват обратната стратегия. Местен мениджър се поставя на кормилото на бизнеса на нововъзникващ пазар, след което той заема позиция на някои от по-развитите пазари на компанията. Така се „внасят“ разработени управленски практики и се създава по-конкурентоспособна и печеливша организация.
Работодателите ни се сблъскват и с други препятствия в желанието си да наемат чуждестранни работници. Българското законодателство в тази област все още не е съобразено със съвременните реалности и е „спънато“ от тромави процедури. Бизнесът не разбира нормативните изисквания, а и разходите, свързани с процедурата, са много големи. От месец юни 2011-а за фирмите, които искат да наемат специалист от държава извън Европейския съюз, бе въведена така наречената синя карта. Документът, подобен на личната карта, се издава от МВР с предварителното съгласие на Агенцията по заетостта и проверка, която да установи дали за вакантното място няма подходящ местен служител. Освен това желаещите трябва да притежават виза за престой в България и да са висококвалифицирани.
Проблемът с квалификацията се урежда от Закона за признаване на професионалната квалификация от 2008-а.
Кандидатите за споменатата синя карта удостоверяват уменията си и с диплома от университет, признат в държавата, от която идват, или пък трябва да са упражнявали същата професия поне 5 години. След година работа у нас чужденецът може да се премести и в друга страна от Евросъюза, където има право да работи най-много 3 години, след което е необходимо да се прибере в родината си за известен период.
При този почти непреодолим лабиринт от изисквания, българските работодатели предпочитат да се обръщат към предлагането на вътрешния трудов пазар, колкото и ограничен да е той.
Засега чужденците в България основно
развиват дребен семеен бизнес
или работят във фирми на свои сънародници. Главните сфери на заетост са ресторантьорството и търговията – запазени територии за имигранти от Китай и Близкия и Средния изток. Нова тенденция, доближаваща ни до традиционните имигрантски страни, е, все повече турски и виетнамски работници да търсят реализация в строителството и някои индустриални производства. Работа в администрацията и образованието търсят граждани на Русия и други държави от бившия Съветски съюз. В колцентровете пък се разчита на френско- и англоговорящите африкански граждани, както и на холандци.
Петте страни, чиито граждани получават най-много разрешения за работа, се променят през последните години, но Турция неизменно е на първо място според данните до края на 2010-а. Гастарбайтерите се наемат в енегретиката и изграждането на националната пътна мрежа. В първата тройка е и Виетнам, чиито работници са заети предимно в металообработването като заварчици. Руснаците работят на ръководни позиции, а американските граждани са ангажирани в големи проекти на чуждестранни инвеститори.
Последният голям проект, по който чуждестранни експерти дойдоха у нас, започна през септември миналата година. Специалисти от Европейската инвестиционна банка и Световната банка бяха наети, за да помагат за „придвижването“ на най-сложните инфраструктурни проекти, както и в усвояването на еврофондовете. Външните експертите бяха взети без конкурс, за да управляват строежа на магистралите „Струма“ и „Марица“, железопътните отсечки по програма „Транспорт“, софийския завод за боклук… „За всеки проект ще бъдат ангажирани минимум 5-6 души управленски екип“, поясни тогава министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. На специалистите се заплаща с пари от Оперативната програма „Техническа помощ“. Дневният хонорар на един евроспециалист е от порядъка на стотици евра на ден, но инвестицията определено си струва. Неотдавна министър Дончев коментира, че именно по тази „малка, но важна програма“ има сериозно раздвижване, като вече са реализирани 22% плащания.
ТПС: Компании като Johnson Controls търсят мениджъри, квалифицирани инженери и софтуерни разработчици, за да разширят дейността си на българския пазар.
