Последните няколко седмици белязаха един от най-продължителните периоди на почти непрекъснат спад за българските индекси. В понеделник (28 ноември) SOFIX отчете единадесето поредно понижение, ако не броим една почти нулева сесия от предната седмица. Най-старият борсов индикатор у нас успя да слезе до над тридесетмесечно дъно при ниво от 305.85 пункта в началото на седмицата, преди да получи скромна подкрепа от купувачите във вторник. Почти идентично бе поведението и на широкия и равнопретеглен индекс BGTR30, регистрирал спад до нива, които за последно бяха на дневен ред през пролетта на 2009 година. С други думи, ситуацията на българския капиталов пазар едва ли може да се нарече оптимистична и дори розови очила трудно биха скрили някои негови фундаментални недъзи. И все пак добрата новина е, че цените на българските публични компании станаха още по-атрактивни и ако песимистичните прогнози за икономиката не се оправдаят, текущите нива предлагат доста примамливи перспективи за тези, които решат да поемат риска.
Съдейки обаче по последните данни за инвестиционните потоци в глобален план, индивидуалните вложители правят всичко друго, но не и да купуват акции през последните седмици. Рекордно високите нива на изтеглени от пазара средства са признак за растящ страх, ако не и паника, сред непрофесионалните участници, а това е добра новина в краткосрочен план поне по няколко причини. Първо, обяснява защо фондовите пазари регистрираха един от най-продължителните си периоди на спад, приключил в края на миналата седмица. Второ, всяка, дори незначителна позитивна новина, би могла да провокира силен растеж, който може да се самоподхранва именно от липсата на част от продавачите през последните седмици.
Нещо такова вероятно вече се случва, тъй като само за пет дни пазарите по света успяха да заличат загубите си от предишните десетина поредни поражения. Повод за поскъпването се оказа не някакво решение на дълговата криза, а общо действие на шест централни банки, които просто свалиха лихвите за доларовите си заеми. И тъй като цената на доларите на междубанковия пазар съвсем не бе основен проблем за европейските банки, а по-скоро тяхното количество, решението на централните банки трудно може да се нарече решение на каквато и да е криза. За инвеститорите обаче това се оказа достатъчно основание, за да натиснат копчето купува на борсовите си терминали. И така вече пети ден, в който акциите са най-предпочитаната дестинация за свободните пари по света. Движението нагоре бе толкова рязко и толкова мащабно, че всеки трезвомислещ продавач би помислил сериозно, преди да сложи поредния си ордер на пазара. И ето че дългоочакваното празнично поскъпване на фондовите борси вече е в ход. По всичко личи, че биковете ще командват парада поне до следващата среща за дълговата криза на девети декември, а дотогава съпротивата на продавачите вероятно ще продълижи да бъде символична.
За съжаление не така стои въпросът у нас. Местните инвеститори сякаш с всеки изминал ден се чувстват все по-депресирани, за което подсказват както ниските цени, така и символичните обеми на търговия. Традиционно оптимистичният месец декември, поне засега, не носи очакваното празнично настроение, но това може скоро да се промени. Особено ако до края на годината стартира приватизацията на държавните дялове в местните електроразпределителни дружества. Продажбата им има шанс да предизвика поне малко емоции, а защо не да привлече и нов инвеститорски интерес.
nbsp;
Гено Тонев,
портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
nbsp;
