Кризата в Европа не е само икономическа и финансова. Далеч по-страшна е кризата на идентичността. Изминаха повече от 60 години, откакто бяха положени основите на общите европейски институции, но така широко прокламираната обща европейска идентичност все още не съществува. В крайна сметка гърците са си останали гърци, а французите – французи. При останалите европейски нации положението е същото. Националните интереси са определящи, независимо от всички парадни изявления на еврокомисарите, за които приказките от този сорт са част от длъжностната характеристика.
Как иначе бихме могли да си обясним случващото се в Европейския съюз и НАТО през последните няколко години? Разделителните линии между европейските съюзници по редица важни за Стария континент въпроси, като например признаването на Косово, руско-грузинската война от август 2008-а или енергийният проект Северен поток минаваха насред Брюксел, а липсата на консенсус между страни членки беше наистина впечатляваща. След това логично настъпи времето на взаимните обвинения и троянските коне.
Американските дипломати отдавна се славят с директния си стил. В наши дни, благодарение на изтичането на огромни потоци класифицирана информация във вече легендарния интернет портал Уикилийкс, всички ние можем пряко да се запознаем с него. В грамите за руско-грузинския конфликт например пише, че ЕС се разцепил на русофили и русофоби, като германските дипломати повтаряли като папагали руските аргументи, а тези от Латвия настоявали НАТО да изпрати въоръжение и военна техника на Тбилиси. Както обикновено в такива случаи, това разделение блокирало всякакво развитие по въпроса и руските военни се настаниха в Южна Осетия и Абхазия за неопределено време, без НАТО да предприеме каквото и да било.
В публикувани неотдавна грами, пак от 2008 г., полският външен министър Радек Сикорски, вероятно афектиран от така създалата се ситуация, дава израз на разочарованието си, заявявайки, че Германия защищава руските интереси в замяна на определени привилегии за достъп до руския пазар. Висшият дипломат на Варшава подчертал с прискърбие, че мнозина обвинявали Полша, когато станала член на ЕС през 2004-а, че ще бъде троянският кон на САЩ в общността, но че според него има друг троянски кон и то в НАТО. Запитан каква би трябвало да е стратегията на Съединените щати спрямо Германия и Русия, Сикорски отговаря, че Германия изглежда е сключила сделка с Русия. Те ще играят заедно и в замяна немските компании ще получат стотици милиарди евро от договори в Русия, което е една доста добра сделка.
По това време Германия беше управлявана от първия кабинет на Ангела Меркел – широка коалиция между християндемократи и социалдемократи, а неин външен министър бе социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер, който е близък приятел на бившия канцлер Герхард Шрьодер, станал съветник на руския концерн Газпром след края на политическата си кариера. Мнозина твърдят, че неговите услуги са били неоценими за реализацията на завършения неотдавна газопровод между Германия и Русия Северен поток.
След 1939 г. чувствителността и реакциите на поляците спрямо действията на Берлин и Москва са понякога пресилени, но що се отнася до Северен поток, тезите на Варшава имат известно основание. В крайна сметка по въпроса за газопровода по дъното на Балтийско море националните интереси на Германия и други западноевропейски страни (Холандия, Франция, Дания, Великобритания) отново натежаха повече, отколкото интересите на Обединена Европа.
В онлайн изданието на специализираното списание European Energy Reviewекспертът по енергийните въпроси Матю Хълбърт пише: Реалността е, че Северен поток ще донесе много повече проблеми, отколкото решения, за Европа и за отношенията между ЕС и Русия. Това е реалност, с която малцина имат желание да се сблъскат, въпреки очевидните изводи, които могат да бъдат извлечени от предишните европейски газови кризи. Северен поток ще отвори геополитическата кутия на Пандора, за която нито Брюксел, нито Берлин имат похлупак. Европа не само ще се дели на Север и Юг по евро-икономически показатели, но и на Изток и Запад, според договорите за доставка на газ. Континентът ще се раздели на такива, които имат и на такива, които нямат газ.
Без съмнение с построяването на Северен поток страни като Полша, Украйна или Литва губят един силен коз в преговорите си за доставки на газ от Русия. Ценният ресурс ще продължава да си тече към Западна Европа, докато те се мъчат да договорят собствените си условия с Кремъл. А както е известно, Русия използва подобни преговори, за да решава проблемите си в двустранните отношения със своите съседи.
По този повод Хълбърт допълва: С оглед на това, че (Западна) Европа смята, че нейните геополитически интереси са по-скоро да запази приятелските си отношения с Русия и притока на газ по Северен поток, отколкото да се погрижи за това източноевропейските и югоизточноевропейските страни да имат ток и парно… Киев ще се превърне в преден пост на Русия, а другите държави от региона на Югоизточна, Централна и Източна Европа ще бъдат въртящи се в нейната орбита сателити.
Темата за троянските коне в ЕС и НАТО обаче в никакъв случай не е изчерпана с тези няколко примера. България също има своя малък, но съществен принос към този феномен. Още преди 2 април 2004-а, когато Соломон Паси се просълзи от възторг при издигането на българското знаме пред главната квартира на алианса в Брюксел, мнозина у нас и в чужбина се питаха на кого точно ще докладват нашите генерали след заседанията на Северноатлантическия пакт.
По същия начин се чудеха нашите европейски партньори и когато стана ясно, че половината ни посланици по света са агенти на бившата Държавна сигурност, която не беше нищо друго освен продължение на дългата ръка на една друга служба в една друга голяма държава. Сега обаче вече е ясно, че същата тази държава си имала и много приятели на запад от Калотина, пардон Калининград.
За специалните отношения между Лондон и Вашингтон, за пълната липса на обща европейска стратегия спрямо Китай по-добре да не говорим, че тогава може да се окаже, че всички коне в ЕС и НАТО отдавна са станали троянски. Ако това са реалностите на европейската политика през ХХI в., Европейският съюз определено не го чака розово бъдеще.
nbsp;
