Владимир Путин вече е официалният кандидат за президентските избори в Русия, които ще се проведат на 4 март 2012 година.
В една система, която изобщо не търпи истинска опозиция, личността на Путин уверено доминира на политическата сцена. Със смазващото си парламентарно мнозинство руският премиер лесно надделява над няколкото други формации, които никак не тревожат властта. Партията на Путин Единна Русия е почти уверена в абсолютното си мнозинство в Държавната дума и след декемврийските избори. Самият Владимир Владимирович е на двеста процента сигурен победител на вота за държавен глава на 4 март догодина. Многопартийността в Русия е чиста формалност, тъй като Кремъл държи под контрол всички формации. Никоя от тях не може да действа независимо, без да трябва да дава обяснения на Путин.
Традиционната представа за Русия на Запад и специално в САЩ гласи, че страната се управлява от премиера Владимир Путин, а президентът Дмитрий Медведев е фигурант. Смяташе се, че голяма част от изявленията и действията на втория следват предварително написан сценарий за заблуда на наивни чужденци. Малкото хора, които не вярваха в тази теория, бяха доста брутално убедени в противното. Путин се оттегли от поста на държавен глава през май 2008 г., след като изстреля в Кремъл Медведев, най-доверения си съюзник, тъй като по конституция нямаше право на три последователни президентски мандата. Владимир Владимирович обаче продължи да е най-популярният политик в Русия.
В последните години той дори за секунда не показа, че е изпуснал управлението на събитията от ръцете си. Държавата отново установи контрол върху големите телевизии, непокорните сред олигарсите бяха отстранени, принудени да заминат в изгнание или хвърлени в затвора. Изборите за губернатори останаха спомен от миналото – сега ги назначава Кремъл. Либералната опозиция изведнъж се оказа отслабена, отново чрез промени в изборния регламент. От Държавната дума беше отстранена цялата радикална опозиция и камарата се превърна фактически в регистрационна палата.
Силният човек в страната – Владимир Путин, запътил се отново към Кремъл, се оправда, че просто е затегнал гайките. Това не намалява основанията на руснаците да твърдят, че много от последните събития в Москва напомнят времената на КПСС.
Кандидатурата на Путин вещае дълга рокада – за цели дванайсет години. В плановете влизат нови два шестгодишни президентски мандата за настоящия премиер. Така в руския политически речник все по-смело започна да навлиза понятието триумвират. Той включва президента, премиера и партията. Естествено, не става дума за цялата Единна Русия, а само за ръководството й. За обикновените й членове всъщност нещата надали ще се променят кой знае колко. С всеки следващ ден Русия обаче се отдалечава все повече от демократичния модел, към който се стремеше.
Владимир Путин събра послушно множество, преди да обяви, че отново иска върховния пост. Кандидатурата му за президент беше издигната символично от няколко представители на руското общество – режисьор, служител на Федералната служба за сигурност, майка, осиновила 19 деца, пенсионер и бизнесмен. Целта – да се покаже, че всички социални слоеве подкрепят премиера. Конгресът на управляващата партия в Русия имаше визията и съдържанието на добре режисирано събитие. От речта на Путин лъхаше на суров национализъм, докато симпатизантите се държаха като верни запалянковци на напрегнат футболен мач. Публиката скандираше периодично името на премиера, дори и когато от трибуната говореше Медведев.
След две десетилетия свобода на изразяването и придвижването руснаците все още очакват да заживеят нормалния живот, за който копнеят. Мнозина обаче се отказват от чакането. Частна анкета сред студенти в Московския държавен университет установява, че 80 на сто от тях желаят да напуснат страната. Това ни казва всичко, което искаме да знаем за Русия през следващите 12 години управление на силният човек в Москва. Путинизмът – селективната автокрация, която той създаде, е гигантски битпазар. Публична тайна са тарифите за всички държавни постове, които се назначават в Кремъл. Самият Путин дори не се старае да крие, че презира алтернативата, наречена свободни избори за губернатори. В много западни столици се питат дали той всъщност не изпитва патологична омраза към демокрацията.
В интерес на истината трябва да се спомене, че Путин понякога не само губи точки, но и е подложен на подигравки. И това, както сочат събитията, ще се случва все по-често. Причината не се изчерпва с факта, че личната марка на Путин е остаряла. Популярността на цялата клика от Санкт Петербург около него също намалява. Партията на създадените от Путин апаратчици Единна Русия все пак ще съумее – честно или не, да печели необходимите проценти на изборите. Подобна политическа формация обаче е крехък инструмент на властта, защото не представлява никого освен себе си.
Проблемът на Путин практически не е да остане в Кремъл. Властта всъщност го изоставя – без всичките тези съперничещи си служители, но с непокътнато лично богатство. Да съкруши заявките на политически пионки като Дмитрий Медведев е детска игра за Путин. Да стои постоянно нащрек в епицентъра на конкуренцията между приватизираните държавни органи, държейки в куфарчето търговските тайни на съперниците си, е друга досадна работа. Единственото нещо, което го влудява, е автентичното политическо несъгласие, което той не може да контролира.
Каквото и да се случи през 2012 г., едно изглежда повече от сигурно – нищо няма да се промени. Статуквото може да се разруши само от неочаквани събития от калибъра на големи политически вълнения или нова вълна на икономическа криза. Путин несъмнено е този, който винаги е вземал решенията, и той не показва никакви признаци, че иска това да се промени. Но в момент, когато вълнения разклатиха Северна Африка и Близкия изток, неговото сигурно завръщане в Кремъл може да направи руската политическа система опасно зависима от един човек.
Въпреки покачващото се недоволство жителите на федерацията не се стремят към нова революция. Нагледали са се на такива през живота си. Но те виждат по-ясно от всеки чуждестранен експерт колко непотребна е Путиновата система на ръководство чрез ръчно управление. В Кремъл няма никой на руля. Той е съвсем сам. Подобен тип управление няма никаква реална власт.
Анатоли Стайков
