Драгомир Стойнев е роден на 6 май 1976 година в Триполи, Либия. Председател е на комисията по труда и социалната политика в 41-вото народно събрание. По професия е икономист, възпитаник на Сорбоната, специализирал е във френското училище за висши кадри и политици ЕНА. Работил е в дирекция Стратегическо планиране и управление на Министерския съвет. Депутат от Коалиция за България.
nbsp;
Г-н Стойнев, в Партията на европейските социалисти (ПЕС) толкова ли закъсаха за кадри, че стигнаха до лидера на БСП Сергей Станишев? Още повече, че до неотдавна на българската левица се гледаше с недоверие, имаше и съмнения, че все още е нереформирана.
– В Европа има две фигури, които са с възможно най-голямо значение – това са председателят на ЕНП в дясното политическо пространство и председателят на ПЕС – в лявото. Избирането на Сергей Станишев за председател на ПЕС е не само голям успех за БСП, но и за България. Това е признание за развитието на БСП като модерна лява партия, както и признание за качествата на Сергей Станишев като бъдещ европейски лидер.
Това ще повлияе ли върху БСП, където конфликтите продължават?
– Всички членове на БСП са се горди от този избор. Това дава допълнително самочувствие и мотивация за борбата, която водим с управляващите.
До какво ще доведе тази борба?
– Всичко зависи не толкова от моментното състояние и мотивацията на БСП да спечели изборите, но и от това дали обществото е съгласно да бъде управлявано по начин, който аз определям като антинароден и антисоциален. Не случайно месец след приключването на изборите започнаха протести. Еуфорията от управлението на ГЕРБ отмина. Проучване на Евробарометър, което излезе преди дни, показва, че най-големият риск, свързан с националната сигурност, е бедността. Преди една година Европейската комисия предупреди правителството на ГЕРБ, че рискът да изпадне човек в бедност и мизерия в България е най-голям в сравнение с другите страни членки на ЕС. Казаха и че трябва да се предприемат незабавни мерки и политики в тази посока. В ГЕРБ не чуха това послание. Те все още вярват, че стабилността е най-важното нещо в една държава. Аз не подценявам финансовата стабилност, но все по-често българите започват да си задават въпроса дали не е по-важно да живееш добре в една фалирала държава, или да тънеш в мизерия в една уж устойчива и стабилна държава.
Кое е по-добре?
– Най-добре е държавата да бъде стабилна и хората да живеят добре. Имаше период, в който това се случваше и в България. Имаше висок икономически растеж, ниска безработица и увеличаване на доходите. За съжаление ГЕРБ не успя да се справи с предизвикателството на кризата. А то е как да й противодейства, стимулирайки икономиката и имайки адекватна политика по създаването и съхраняването на работни места. Най-големият провал на политиката на ГЕРБ за мен лично е в областта на заетостта. България е държавата с най-голям ръст на безработица. Откакто ГЕРБ управлява, се българите загубиха близо 360 000 работни места. От това произтича големият натиск както към пенсионната система, така и към бюджета.
Посочете ми в момента поне едно европейско правителство, което подобрява живота на хората. Виждате какво се случва в еврозоната, следите развитието на дълговата криза и сте наясно с мрачните прогнози. Какво би могло в тази ситуация да направи правителството на България?
– В момента голямото оправдание за дълговата криза е едва ли не, че социалният модел в Европа е виновен за нея. Но в държавите, в които има много силен социален модел (пример за такъв са скандинавските страни), кризата не се усеща така, както в останалата част на Европа. Дълговата криза не е причинена от социалния модел в Европа. Ако през 2000 г. трудът и капиталът живееха в хармония, то кризата ги противопостави. Моето лично мнение е, че в най-скоро време в Европа ще наблюдаваме класова война, ако не се преосмисли развитието, което диктуват Франция и Германия. Едва ли натрупаните дълговете на държавите в Европа ще бъдат изплатени през следващите 15-20 години. Но трябва да се намери формулата, която ще спре нарастването на тези дългове. Основното зло са финансовите пазари, чиятоцел при създаването им е била да подпомагат реалния сектор. В момента това, което наблюдаваме, е тяхното пълно откъсване от този сектор. Там вече говорим за едни продукти, за спекулативни деривати, които нямат нищо общо с реалния сектор. Получава се така, че финансовият пазар може да причини фалита на дадена фирма, която е в изключително добро здраве. Крайно време е тези финансови пазари да бъдат контролирани по някакъв начин или основно да се преосмисли моделът. Стачките, които се задават в Европа, не бива да бъдат подценявани. Още веднъж ще повторя, че вървим към класова война.
В България проблемите в момента са по-различни. Хората протестират срещу пенсионните изненади, срещу неизпълнените ангажименти, под които стои министерски подпис, и срещу закъснелите болезнени реформи.
– За съжаление най-лесното решение на проблемите е те да се прехвърлят върху хората. Пример е пенсионната реформа в България. Има дефицит, от ГЕРБ казват така: Ние сме дясно правителство. Пари няма, трябва да накажем хората. Радикално вдигаме с една година възрастта за пенсионеране, защото така ще имаме по-малко пенсионери, съответно ще имаме и по-малко разходи и така ще намалим дефицита. Ние, от ляво, казваме, че грешно разбран проблем води до грешна политика. Проблемът не е, че пенсионерите са причината са този дефицит, чийто генезис трябва да се търси в приходната част. В държавното обществено осигуряване приходите идват най-вече от осигуровки. При тотално безхаберие какво става на пазара на труда, при отдръпване на държавата от този пазар, съвсем нормално е да имаме такъв висок процент безработица.
Сигурен ли сте, че процентът на безработица наистина е толкова висок и че голяма част от българите в момента не са в сивия сектор?
– Втората причина за намаляване на приходите действително е все по-разрастващият се сив сектор в икономиката. Но тук искам да попитам правителството говори ли то с работодателските организации, какви са мерките, които предприемат те за намаляване на сивата икономика. По никакъв начин не мога да се съглася, че всички контролни функции на държавата са изчерпани и вече трябва да наказваме и работника, затова че не се е осигурявал и е работил без трудов договор. Аз съм социалист и за представите ми то е недопустимо. Когато две страни преговарят – особено по време на криза – силната страна е работодателят. И сега – дай да накажем работника, при положение че той веднага може да стане безработен. Това е причината българите да се съгласяват да работят при всякакви условия, защото хранят семейства, гледат деца. Хубаво е да попитаме и работодателите защо не плащат осигуровки, и защо има междуфирмена задлъжнялост и кое най-много ги потиска тях. Основната причина е, че държавата не се е разплатила за вече свършени обекти. Може би е добре да се криминализират действията на държавата за това, че един инфраструктурен обект е построен, министър-председателят е отишъл да пререже лентичката, но собственикът на фирмата не си е получил парите от държавата и е принуден да заобикаля правилата.
Подкрепяте ли идеята на ГЕРБ за осигуровките на държавните служители?
– Тази идея от 7-8 години битува в общественото пространство. Много лесно е да бъде приета, защото българските граждани не обичат бюрократите, не обичат чиновниците и считат, че всички трябва да бъдем равнопоставени. Но преди да се направи крачка, а би трябвало да си зададем въпроса защо бе въведена мярка навремето. За да се стимулира работата на държавните служители, тъй като те получаваха изключително ниски заплати. Това е администрацията, която прокарва политиките на правителството и в нея трябва да работят компетентни хора. Съответно – за да задържиш компетентни хора, ти би трябвало да ги мотивираш. Заплатите бяха ниски и се прие осигуровките да се поемат от държавата. Сега се предлага осигуровките да се поемат от държавните служители, а за да не паднат доходите им, се предлага заплатите им да бъдат повишени със сумата от осигуровките, така че нетният ефект да бъде нулев. Но осигуровки се плащат от работодателя и от осигуреното лице. Вдигайки с частта от осигуровките заплатата (ако тя е 1000 лв. ще стане 1400 примерно), държавата като работодател ще трябва да плати осигуровки не върху 1000, а върху 1400 лева. Сметката е много тънка може да се окаже, че държавата ще плаща повече, отколкото в момента.
Как си обяснявате хвърлената от Дянков бомба, че до шест месеца може и да няма евро?
– Дянков живее в един собствен свят. Той наистина си вярва, че едва ли не България ще бъде поканена във фискалния съюз на развитите държави, които управляват еврозоната. Той може да си мисли всичко, но никой не го е канил и не бива да забравя, че България дори не е член на еврозоната. Не разбирам защо се създава добре организирана психоза, след като еврото няма да изчезне. Факт е, че колкото по-слабо е еврото, толкова по-лесно могат да се платят дълговете на старите държави. Но ако Саркози-Меркел и останалите по тази ос решат да приложат идеята си за Европа на две скорости, това би била огромна грешка. Тя не би довела обаче до изчезване на еврото, тъй като Франция и Германия са страните, които в най-голяма степен се възползват от еврото и нямат интерес да го премахнат. Ясно е, че трябва да има механизъм за дисциплиниране на държавите, които не си правят сметките, казвайки си – Европа ще ни спаси. Основната причина за проблемите на еврото са другаде – в липсата на европейско правителство. Фискалните политики в европейските държави са различни, ясно е, че трябва да се върви към хармонизация. За съжаление ние ще бъдем губещи от общите фискални правила.
Не разбрах какви са идеите на БСП за пенсионната реформа.
– Нищо не налага вдигането на възрастта до следващата година. Няма необходимост и от радикалните промени, замислени от ГЕРБ, които са подигравка с живота на хората. Ние би следвало да имаме гъвкави форми за пенсиониране, тъй като при тази голяма безработица, ако човек стане на 60 години, никой не го иска на работа, а в същото време той и не може да се пенсионира. Би могло да се пенсионира на 60 години с по-ниска пенсия и като навърши необходимите години, тогава да получи реалния размер на пенсията си. Крайно време е богатите в България да последват примера на Запада, където помолиха правителствата им да ги таксуват така, че да подпомогнат държавите си. Затова ние предлагаме максималният осигурителен доход да не е вече 2000 лв., а да стане 2700 или 2900 лв., така че богатите да са съпричастни, плащайки по-високи осигуровки. Това ще доведе до приход от 122 млн. лв. в НОИ. Няма страна, която да издържи на ниски данъци и на ниски осигуровки. А в България е така. Смятаме, че вдигането на осигуровката за фонд Безработица ще донесе приход от 180 млн. лв. и вдигането на вноската за фонд Пенсии ще донесе приход от 208 млн. лв.
Нали вашето правителство намали осигуровките?
– Вярно е, че се водеше политика за изсветляване на доходите, но това бе по време на икономическия растеж. БСП обаче управляваше с две либерални партии. Тогава, когато ние настоявахме за увеличаване на доходите, на пенсиите, на майчинството, те настояваха за намаляване на осигуровките. За да се постигнат резултатите в социалната сфера, които ние искахме, имаше и немалко търговия. БСП никога не е била за намаляване на осигуровките.
