На дългоочакваната среща на върха, която започна в късните вечерни часове на 8 декември в Брюксел, лидерите на Европейския съюз се споразумяха…но не съвсем. Някаква форма на фискален съюз (по-скоро бюджетен) с автоматично налагани наказания за нарушителите на бюджетната дисциплина ще има само за 17-те страни членки от еврозоната. Плюс Дания, Полша, Латвия, Литва, България и Румъния, които доброволно искат да станат част от новия блок. Чешката република и Швеция първо ще обсъдят сделката със своите партии и парламенти, преди да решат какво да правят. Унгария също ще проучва детайлите. Така единствено Великобритания остава твърдо извън новия съюз. Което политически наблюдатели определят като неуспех за английския премиер Дейвид Камерън. Всъщност Камерън първоначално искаше да се спазари с европейските си партньори и да се съгласи Лисабонският договор да бъде променен, но единствено ако бъдат включени специални клаузи за защита сектора на финансови услуги на Острова. Френският президент Никола Саркози обаче бе категорично против, заявявайки: Дейвид Камерън иска нещо, което всички ние смятаме за неприемливо – протокол в договора, позволяващ на Обединеното кралство да не бъде включено в определен брой финансови регулации.
Със или без Великобритания и някои други страни, новият съюз в съюза вече е договорен от политическа гледна точка. Което не означава, че няма правни пречки. Една от тях е как да се дадат на Европейската комисия нови правомощия за наблюдение на националните бюджети извън договорите за ЕС. Не е ясно и положението на Европейския съд. Да не говорим в какви точно аспекти ще е фискалният съюз и дали чрез него ще се наблюдават единствено таваните на дефицита и на дълга, или ще се наложи уеднаквяване на данъците, срещу което твърдо ще застане Ирландия. Всъщност Дъблин ще трябва да постави на гласуване в парламента и тези частични промени, засягащи страните от еврозоната. Както и други ентусиасти извън общността на единната европейска валута.
Другото важно решение, е, че лидерите на еврозоната се отказаха от претенциите си към инвеститорите да поемат част от загубите при спасителни акции на затънали в дългове държави. Участието на частния сектор се ограничава до условията, приети при спешните намеси на МВФ. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой коментира за журналисти, че …първият подход на общността към участието на частния сектор, който имаше огромен отрицателен ефект върху дълговите пазари, вече официално е приключил.Това решение определено е поражение за германския канцлер Ангела Меркел, която искаше и притежателите на облигации да понесат своята част от загубите при преструктурирането на дълга, защото нейният електорат се противопостави да подписва най-тлъстите чекове.
На трето място, европейските лидери се съгласиха да изтеглят с една година напред въвеждането в действие на Европейския стабилизационен механизъм с активи за 500 млрд. евро. Той обаче няма да получи банков лиценз и няма да може да ползва заеми от ЕЦБ. Държавните глави решиха да прибавят още 200 млрд. евро за борба с кризата на държавния дълг, които ще отидат в МВФ и оттам ще бъдат пренасочени към най-проблемните държави. Тези пари ще дойдат от националните централни банки на страните от еврорегиона (150 млрд. евро) и от техните партньори от други европейски стопанства (50 млрд. евро), включително Великобритания. С тази начална вноска европейските правителства се надяват да привлекат и богати икономики от развиващите се пазари като Китай да участват в спасението на Стария континент.
На практика това е от жизнено значение за еврозоната, чиито членки трябва да платят над 1.1 трлн. евро дългосрочен и краткосрочен дълг през 2012-а. От него книжа за 519 млн. евро на Италия, Франция и Германия имат падежи през първото полугодие, показват данни, събрани от агенция Блумбърг. Европейските банки имат задължения за около 665 млрд. евро, които трябва да се погасят през първите шест месеца на 2012-а.
Оттук нататък предстои да видим как ще оценят споразумението рейтинговите агенции и финансовите пазари.
