Германия пак ще води хорото. Не че много й се иска…С оглед на факта, че всеки път, когато тя се е опитвала да ръководи европейските дела, това е завършвало с катастрофа както за нея, така и за Европа. Това нежелание е абсолютно разбираемо. И още повече сега, когато пробойните в общия европейски кораб станаха видими за всички и най-вече за самите германци, които ще трябва да ги запушват с банкноти от собствения си джоб.
Абсолютно е прав доайенът на българската журналистика Димитри Иванов: Забравени са някогашните карикатури. В Икономист гребци в ял шесторка в бурното море под ироничен надпис: Ще гребем дружно. Или ще потънем дружно. Да, но германците не искат да потъват заедно с Гърция, Италия и Португалия. Последните е необходимо да се научат да гребат заедно с Германия, защото тя желае и има достатъчно възможности да изведе ЕС до спасителен бряг. Но, естествено, по нейния си, германски начин: с рязане на заплати, либерализиране на трудовия пазар, съкращения в публичната сфера, повишаване на пенсионната възраст, сурови икономии…
Без никакво съмнение това е тежка и неприятна задача, но между реките Елба и Мозел тези структурни реформи започнаха още по времето на канцлера Герхард Шрьодер през 2003-а, когато германският Бундестаг прие т.нар. Програма 2010. Първите успехи на тези дълбоко непопулярни в немското общество мерки бяха отбелязани едва през 2007-2008 г., но сега в Германия всички се радват, че са предприели необходимите стъпки още тогава. По данни на немската индустриална и търговска камара DIHK ръстът на местната икономика през 2011-а ще е 3 процента. За сметка на това обаче доходите на немските домакинства не са се покачвали изобщо през последните години.
Повлияни от собствената си история и горчив опит германците са твърдо убедени, че само с намаляване на бюджетните дефицити и по-голяма спестовност от страна на правителствата и обикновените хора може да се намери адекватен отговор на сегашната дългова и финансова криза в еврозоната. Ето защо няма да има нито европейски облигации, нито Европейската централна банка ще се превърне скоро в печатница на пари и кредитор от последна инстанция. Не и преди да бъде постигнато едно по-високо ниво на икономическа и политическа интеграция.
Никой не трябва да има никакви съмнения. Германският политически и стопански елит отдавна си е написал домашното и е готов не с един, а с няколко сценария за излизане от кризата. Това, че все още няма команда Свободно към пазарите и европейските партньори се дължи на обстоятелството, че всички те, според Берлин, имат нужда от повече време, за да си направят правилно изводите, да разберат колко катастрофални могат да са резултатите от собствените им действия или бездействия. Какви са тези изводи според федералното правителство?
Първо, страните от еврозоната носят изцяло отговорността за акумулирания от тях държавен дълг. Всъщност в Германия няма дългова криза. Гърция и Италия имат, но за момента съществуващите европейски договори не дават възможност Атина и Рим да бъдат контролирани по-добре какво точно правят в тяхната бюджетна сфера. Без да бъдат осъществени необходимите промени в договорите, според кабинета на канцлера Ангела Меркел, създаването на европейски ценни книжа няма да е дългосрочно решение. По този начин само се прехвърля болката от болната глава на здравата, т.е. някои европейски страни ще се опитат да излязат от кризата с пари, които те самите не са изработили.
Второ, германците са на мнение, че еврооблигациите или печатането на пари от ЕЦБ не са подходящи заместители на така необходимите спешни, структурни реформи в редица европейски държави. За тях те си остават само финансови инструменти, които, ако бъдат използвани преждевременно, ще отслабят натиска над правителства, доказали, че правят нещо единствено ако са изправени до стената. За съжаление измина твърде много време, докато Гърция, Португалия и Италия търсеха начин да се спасят с помощта на някой изящен финансов трик. През цялото това време от Берлин се чуваше неодобрителното: Намалете разходите, свалете цените на собствените си изделия, станете конкурентоспособни . Сега споменатите страни молят отчаяно за помощ, но вече е ясно, че не може да им бъде помогнато, без самите те да пострадат.
Трето, Германия не препоръчва и категорично не желае подобен радикален курс на лечение, при който съществува опасност пациентът да умре. Европейската интеграция е основата на немския политически и икономически успех и федералното правителство съзнава, че обстановката е назряла за вземането на важни решения. През последните години Европа и ЕС се бяха превърнали в нещо като автоматизъм, но кризата радикално извади от дрямката им европейските елити. Сега страните членки на Евросъюза и на валутната общност ще трябва истински да се замислят каква Европа биха искали да имат: Съединени европейски щати или само Общ пазар?
И двата проекта без съмнение имат своите предимства и недостатъци и своята политическа подкрепа. Ще надделее този от тях, който има най-голяма вероятност да успокои духовете, да възвърне доверието на пазарите и обещава по-големи предимства в дългосрочен план. Германия ще заеме полагащата й се водеща роля в този процес. Хубавото от българска гледна точка е, че преговорите за бъдещето на ЕС ще дадат възможност и на нашата страна да изработи една глобална визия, една глобална стратегия за собственото си бъдеще.
Илюзия е обаче да се смята, че желаните от Германия и други държави промени в европейските договори ще могат да се наложат отведнъж. Подобни промени не са популярни навсякъде в Европейския съюз и ще отнеме доста време докато станат реалност. А краткосрочни решения липсват. Такива могат да бъдат намерени по-лесно с оглед подобряването на ситуацията в страни като Гърция, Италия, Ирландия или Португалия, но не и на общността като цяло. Затова, ако има някакви мерки през следващите месеци, те ще засягат най-вече закъсалите членки на еврозоната.
Разбира се, всичко това е само началото. На Европа тепърва й предстои да се сблъска с кризи и нелеки за разрешаване проблеми, затова е необходимо Евросъюзът бързо да се подготви за предизвикателствата. Политическата и икономическата общност и на европейските държави са длъжни да действат решително, ако не искат да бъдат изпреварени от хода на историята. Вече виждаме как САЩ сключват международни търговски споразумения с други световни региони, и то в ущърб на европейските интереси. Тези процеси ще се активизират през следващите години.
