Алиосман Имамов е роден през 1953 г. в с. Абланица. Той е доцент, доктор на науките, преподавател е в УНСС по статистика и иконометрия. Депутат е от ДПС и е заместник-председател на движението, отговарящ за икономиката и социалната политика. Бил е депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание. В 41-ото НС е заместник-председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и член на бюджетната комисия.
Г-н Имамов защо ДПС твърди, че приходите в бюджета са нереалистични?
– Нашите анализи показват, че през следващата година икономиката ще остане в състояние на замръзване. Същото ще се случи и със социалните плащания. Това означава, че няма откъде да бъдат генерирани по-високи от тазгодишните приходи. Нереалистични са и заложените постъпления от данъци, особено от корпоративния, тъй като фирмите няма как да реализират по-сериозни обороти. Няма как и хората да увеличат своите доходи, които пък да осигурят по-високи постъпления от данъка на физическите лица. Финансовият министър Симеон Дянков твърди, че той е разчел бюджета при един процент ръст на икономиката. Отсега е ясно, че този процент няма да бъде постигнат. Тоест българската икономика ще влезе в един много дълъг период на депресия – период на малки флуктуации на растеж и спад. Тревожното е, че тази тенденция ще продължи дълго.
Вие подкрепяте ли тезата на БСП, че държавата трябва да отдели средства, с които да стимулира бизнеса и икономиката?
– Да. Държавата трябва да се погрижи за подобряването на бизнес климата и най вече трябва да създаде условия за повишаване на инвестициите.
Как държавата би могла да подобри бизнес климата и не е ли абсурдно на фона на случващото се в Европа в момента да говорите за увеличаване на инвестициите?
– Не е абсурдно. Трябва да продължим да създаваме условия, които ги няма в другите страни. Вече имаме базата – ниски данъци, но очевидно това не е достатъчно да стимулира чуждестранните инвестиции. Трябва да се направи и още една решителна стъпка, която е свързана с повишаване на сигурността на бизнеса.
Финансовият министър каза, че вече се е разплатил с бизнеса, а частни фирми твърдят, че все още държавата им дължи пари. На кого вярвате?
– Истината е на страната на фирмите. Те нямат мотив да изкривяват информацията, защото са силно засегнати от тази тенденция. Дянков има склонността да прибира всички свободни средства, които биха могли да бъдат използвани за развитие на икономиката – където и да са те. В същото време има и ясно изразен стремеж да задържа плащанията. Той за втора година вкарва в бюджета известни ограничения за размера на допустимите задължения. Тези ограничения са различни за различните министерства. Очевидно забавянето на плащанията министърът използва, за да гарантира, че ще се случат онези характеристики за дефицита, които са заложени – т.е. не се издължаваме на тези, на които дължим средства, с което не правим допълнителни разходи до края на годината и в края на годината тези разходи няма да бъдат отчетени. Упражнението допринася за по-добри макропоказатели в бюджета.
Какъв е смисълът от тези показатели, след като икономиката е замръзнала, а бизнесът спрял?
– Основателен ви е въпросът. Имам усещането, че фискалната стабилност се е превърнала в твърде сериозна мания на министъра на финансите. Той няма друга цел, освен да съхрани т.нар. финансова стабилност. Най-важното за него е да говори как стриктно спазваме финансова дисциплина, какви отличници сме в ЕС и изобщо не го интересува, че сме най-бедните отличници в Европа – за разлика от много други страни, които са богати нарушители на правилата.
Коя от двете злини е за предпочитане все пак?
– Очевидно трябва да се търси някаква междинна позиция, която да съхрани тази стабилност, но не като цел, а като средство за подобряване на благосъстоянието на хората. Министърът просто е забравил основната, фундаменталната цел на всяко управление – да подобри живота на хората. Това е основната цел. И то не след 10-5 години, а още от утре.
ДПС внесе доста предложения за промени в бюджета, бяха ли приети някои от тях?
– Бяха приети дребни неща, за които не си заслужава да се говори. Основните ни предложения бяха отхвърлени. Те бяха свързани с увеличаване на субсидиите във Фонд Земеделие, главно за допълнителни субсидии за тютюна и увеличаване на трансферите към БАН с допълнителни 30 млн. лева. Подчертавам, че предложенията ни нямаха никакво отношение към приходите, т.е. те бяха щадящи и бяха направени така, че да повишат ефективността на разходите и да не увеличават дефицита.
Не разбирам защо въобще поставяте въпроса за по-високи субсидии за тютюна, след като в Европа това е един отрасъл на отмиране. Целта на подобно упражнение би могла да е единствено политическа – да покажете на вашия електорат, който продължава да се изхранва от тютюн, че мислите за него.
– Отрасълът е отмиращ, но не е мъртъв. Ние считаме, че периодът на загиване на тютюнопроизводството ще бъде доста дълъг и нямаме право да спираме това производство изкуствено и да го насочваме към съседни държави, защото търсенето особено на ориенталски тютюни ще продължи. Сигурно знаете, че относителният дял на тютюна в експорта на държавата е достатъчно сериозен и че държавата печели доста от акцизите на тютюневите изделия.
Какви ще бъдат последствията за България, ако Европа ореже еврофондовете, а в бюджета на държавата ни за следващата година се разчита основно на тях ?
nbsp;
– Това е основният проблем на бюджета за следващата година, но за съжаление управляващите или не искат да го разберат, или не показват, че разбират изключителната му важност. С други думи, бюджетът за 2012 година в голяма степен зависи от това, дали Европа ще ни отпусне средствата, които ни се полагат. Тази зависимост засяга и суверенитета на държавата. Капиталовите разходи са увеличени драстично – с 45% в сравнение с тази година. Има сериозни съмнения дали тези капиталови разходи ще бъдат усвоени, защото по-голямата част от тях са разходи, които се предвижда да се реализират чрез европейските програми. Ако половината от средствата от Европа не бъдат усвоени, по мои сметки бюджетният дефицит ще скочи до 2.5 процента. Това автоматично нарушава онези правила, които ГЕРБ искат да наложат на бъдещите управления по отношение на дефицита, записвайки ги в конституцията.
Вие отлично знаете, че дори и правилата да бъдат записани в конституцията, нарушаването им не води до наказателни и други последствия.
– Ако говорим за изискването за 2% дефицит, последствия от нарушаването му действително няма. Ако България обаче наруши Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит, тогава, естествено, ще има последствия. При дефицит от порядъка на 3-4% последиците едва ли биха били толкова тежки. Това ще бъде нарушение, но няма да е фатално нито за страната ни, нито за министъра на финансите. Повечето европейски страни, някои от които са със силно развити икономики, имат далеч, далеч по-големи дефицити. Всичко това доказва, че финансовият ни министър абсолютизира финансовата стабилност, като елиминира възможностите и необходимостта да се търсят начини да се повишават доходите и да се подобрява стандартът на хората.
Как би могло да се увеличават доходите и да се осигурява по-висок стандарт, след като икономиката не работи?
– Икономиката няма да заработи, ако държавата не намери форми да я стимулира. Има известни положителни очаквания от това, че огромният размер на капиталовите разходи би могъл да вдъхне живот на определени отрасли. Това е един от начините за стимулиране на икономиката, но той няма да бъде достатъчен. Има и още една деликатна подробност – дали от Европа ще получим пълния размер на средства.
Малко преди изборите ДПС обяви, че правителството е вредно за България и настоя за предсрочни избори. Парламентарният и местният вот показаха, че хората продължават да искат ГЕРБ да управлява. Още ли настоявате за предсрочни избори?
– Нашата позиция не се е променила. Продължаваме да сме убедени, че това правителство няма да се справи с тежките проблеми на България в условия на криза и че това не е задача за една партия. Позицията на ДПС е, че на България твърдо са необходими предсрочни избори и търсене на по-широк политически консенсус за излизане от кризата.
Няма ли опасност в едно широко консенсусно правителство да се стигне до прехвърляне на отговорността и в крайна сметка – до обща безотговорност?
– Дори само да се поеме отговорността за непопулярните мерки, които трябва на всяка цена да се предприемат, е необходимо правителство на политическия консенсус, което ще е временно, с ясни задачи и цели. До известна степен допускам, че това е правилният политически ход, който управляващата партия ГЕРБ ще предприеме през следващата година. Ще се търсят начини да се създаде експертно правителство с помощта на техния президент. Този кабинет ще е много близък до партия ГЕРБ, защото те самите ще определят хората в него. Правителството ще е натоварено с конкретни задачи, но ще е освободено от политически ангажименти.
Какъв е вариантът за създаване на такова правителство – Борисов да подаде оставка, или да направи основен ремонт на кабинета?
– Това са само предположение, но по-добрият вариант е да има съвършено ново правителство, което да изпълни непопулярните реформи.
ДПС би ли участвало в подобно правителство?
– Въпросът изисква много сериозна оценка и разговори на високо равнище.
А ДПС би ли поело солидарна отговорност с ГЕРБ за непопулярните неща, които трябва да се извършат?
– Във времето, в което ДПС е в опозиция, успяхме да изградим система за сериозни анализи и проучвания за това какво е необходимо на България в този момент и как трябва да се развива държавата, за да се подобри положението на хората. Ние имаме капацитет, всичко останало е въпрос на политика и преценка на високо равнище.
Какъв е диапазонът на непопулярните мерки?
– Реформи във всички нереформирани сфери. Тези стъпки са свързани с действия, които няма да се харесат на голяма част от българското общество. Едно технократско правителство би било много полезно. То ще е временно, няма да векува, няма да се стреми към много мандати и няма да се съобразява с популистки мнения в обществото. Ще направи необходимото и след това тези, които ще управляват страната след него, няма да имат непосилната задача да правят реформи.
