Бизнесът на профсъюзните централи КНСБ и Подкрепа е институционализиран благодарение на т.нар. социален диалог, или по-точно на участието им в тристранката . Именно това участие ги прави значими пред всяка управляваща партия. Във въпросната тристранка се обсъждат (и решават) изключително важни за обществото проблеми – като се започне от държавния бюджет, политиката по доходите, пазара на труда и се свърши с трудовите правоотношения. Синдикатите се изказват и по процедурите за приватизация, цените на тока и парното, реформите в различни сфери. Те дори писаха алтернативни икономически програми. Имат и представител в Надзорния съвет на НОИ. Средствата от Фонд условия на труд се разпределят с участието на национално представените синдикати. Пак те участват и в програмите, които минават през Агенцията по заетостта.
За разлика от партиите, чието финансиране, харчове, както и доходите и имотното състояние на лидерите им са законово регламентирани и публични, синдикатите повече от 20 години се борят неистово да останат сиво недосегаеми. На практика те са юридически лица с нестопанска цел, в частна полза. Това означава, че истината за постъпленията от членски внос, от стопанската им дейност (каквато те извършват по ръба на закона),бизнесът им с квалификационни курсове, фирми за осигуряване на работа и трудови борси са най-строго пазена тайна.
Под маската на защита на наемния труд в последните години КНСБ и Подкрепа с размах усвояват и пари от еврофондове. Само по оперативна програма Човешки ресурси за периода 2010 – 2013 г. в партньорство с работодателски организации от тристранката или самостоятелно хората на Тренчев и Пламен Димитров са се докопали до 53 млн. лв. Има и още един проект за 8 896 178 лв., за който има решение на управляващия орган, но временно е спрян. По него бенефициент е Съюзът за стопанска инициатива на Алексей Петров, а партньори са КНСБ и Подкрепа. Парадоксално е, че при явен конфликт на интереси социалният министър Тотю Младенов ги допусна и до участие в Комитета по наблюдение на ОП Човешки ресурси, от който зависят политиките в това направление, както и решенията за толериране на определени бенефициенти в зависимост от ситуацията и приоритетите. А КНСБ и Подкрепа са бенефициенти и е напълно естествено да лобират в своя полза.
Заветната цел – тристранка
nbsp;
От преброяването на синдикалните членове, което е доказателство за представителността им, зависи оставането в заветната тристранка , която им гарантира последващите екстри и значимост. Затова КНСБ и Подкрепа ползват всички отиграни процедурни хватки, които им гарантират оставане в социалния (а и не само) диалог. Правят го дружно с работодателските организации, които също са в тристранката и с помощта на управляващите. За разлика от партиите, които с подписи и ЕГН-та трябва да удостоверяват членска маса, за синдикатите е достатъчен протокол, подписан от работодателя, и шефа на организацията на КНСБ и Подкрепа, в който пише колко са членовете на единия и другия синдикат в дадено предприятие. Никой не изисква представяне на учредителен протокол на съответната организация, нито заявления за членство на хората, нито пък документ за внесен членски внос (ако няма КТД, в който да е записано, че членския внос се удържа по ведомост).
Властта също е в кюпа и за пореден път постъпва алогично и флиртаджийски. Управляващите от ГЕРБ, вместо да напишат закон за синдикатите и да осигурят прозрачни правила за преброяването им, предпочетоха да сложат поредната грозна кръпка в анахроничния Кодекс на труда. От 1986 г. това е 68-та поправка на този важен нормативен акт. Този път поправката, засягаща синдикатите, е свързана с предстоящото им преброяване. От него зависи дали ще останат национално представителни организации и ще продължат да участват в говорилнята тристранка , или ще отпаднат от голямата игра. От начина, по който се правят промените, е ясно, че целта не е играта да стане открита и прозрачна. Законодателни интервенции вдигат изискването за членска маса от 50 000 на 75 000 души, но ако досега бе нужно профсъюзните централи да имат организации в повече от половината общини, вече ще са достатъчни в едва 1/4 от тях.
Удобните нови критерии
nbsp;
КНСБ и Подкрепа не се съмняват, че ще покрият критериите на новото национално преброяване за представителност, което бе отложено с една година под благовидния претекст, че не било добре да съвпада с изборите за президент и местна власт. Не че двете неща имат нещо общо… Едната година бонус бе добре употребена от синдикатите за напасване на новите критерии според мярката им. И в закона останаха странните текстове, че сходна организация не може да се включи, ако три години преди подаването на искането за представителност не е отговаряла на критериите. Т.е. КНСБ и Подкрепа направиха всичко възможно да запазят монопола си. Той пък им е гарантиран и от колективните трудови договори (КТД), където двата синдиката отдавна са наложили своите правила. Ако даден работник не желае да стане техен член, той не се ползва от благинките на договора. В няколко града учители вече успяха да спечелят съдебни дела за това, че са лишени от допълнителни седем дни отпуск, тъй като не са членове на нито един от двата национално представени синдикати, с които е подписан КТД.
В Кодекса на труда след многобройните поправки нищо не пише за присъединителна вноска. А след като нещо изрично не е забранено от закона, то спокойно може да се счита за позволено. И съюзниците КНСБ – Подкрепа са разписали в колективния трудов договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) следното: Присъединилият се към КТД служител, независимо от момента на присъединяването му, еднократно заплаща вноска в размер на 4 минимални работни заплати за срока на действие на КТД. Това означава, че всеки, който се е дърпал от синдикално членство, или е избрал национално непредставителен профсъюз, ще трябва да се бръкне с 960 лв., за да се ползва от извоюваните по КТД екстри. В случая става въпрос за допълнителен отпуск, защита на работното място, медицински прегледи. Още по-скандален е текстът за използване на рекета, наречен присъединителните вноски – средствата се разпределят по равно в сметките на синдикалните организации. Няма и дума за какво ще се използват тези средства. Никой не знае и как се ползват. КНСБ твърдят, че се отчитали пред конгреса си, а Подкрепа – пред националната си конференция. Докладите обаче не са качени на сайтовете им. А Сметната палата досега не е проверявала синдикатите, тъй като по стария закон това не влизаше в задълженията им, тъй като нито КНСБ нито Подкрепа официално не са разпоредители с бюджетни средства. По новия закон обаче има всички основания за проверка и депутати от управляващата партия се ангажираха да вкарат одита на двата синдиката в плана на Сметната палата за следващата година.
Облаги и от закъсали дружества
nbsp;
Скандални клаузи съдържа и колективният трудов договор с Български пощи. Ежегодно работодателят определя и осигурява парични средства (субсидия) за дейността на синдикатите в размер, определен от Съвета на директорите. Паричните средства (субсидията) се актуализират съобразно финансовите възможности на Български пощи ЕАД. Предишният двегодишен договор бил далеч по-разточителен. За да намали разходите на дружеството за социални дейности с повече от 5 млн. лв., ръководството на Български пощи преговаряло около три месеца. Общата сума на разходите за социална програма, обезщетения при пенсиониране и преструктуриране по предишния КТД била 15 млн. 999 769 лв., а по новия е 10 млн. 747 670 лв.
Около стачката в БДЖ лъсна и истината, че синдикатите са най-засегнати от непоколебимостта на ръководството на БДЖ да спре облагите за профсъюзните лидери в дружеството. От догодина те ще се разделят с финансирането за командировки, телефони и различни социални доплащания.
От председателя на съвета на директорите на БДЖ Владимир Владимиров научихме, че предприятието е превело 800 000 лв. членски внос на двата синдиката. Друг е въпросът защо и КНСБ, и Подкрепа държат парите за членски внос да се удържат по ведомост. Те са между 0,7 и 3 % от нетните заплати на синдикалните членове. И не е трудно да се изчисли какви са постъпленията на двете организиции – ако се вярва на данните от последното преброяване, през през 2007 г. членската маса на КНСБ се оказа около 200 000, а на Подкрепа около 100 000 души.
Още преди година БАНКЕРЪ разкри, че ВиК операторите плащат командировките на синдикалните членове. Лъсна и деликатна подробност, че шефът на Федерация Строителство, индустрия и водоснабдяване към Подкрепа Йоанис Партениотис се явява нещо като представител на синдикатите в директорския борд на ВиК-Бургас. Заместник-председател на същия този борд се оказа съпругът на злополучната кандидатка за еврокомисар Румяна Желева – Красимир.
Държавна помощ, или да
nbsp;
Странен диалог открихме и в стенограма на предишния Министерски съвет. На едно заседание на правителството тогавашният министър Асен Гагаузов предлага продължаване на предоставянето на почивната станция на Хасковски минерални бани на КНСБ за още 10 години. Шефът на правната служба на МС Галина Маринска обяснява, че има има становище от Министерството на финансите, което е много обосновано. Те смятат, че е налице държавна помощ, доколкото Конфедерацията на независимите синдикати в България, независимо от правно-организационната й форма, извършва стопанска дейност, тъй като отдава под наем имоти. Предложението на Министерството на финансите, което аз подкрепям и смятам, че е много целесъобразно, е да се включи текст, че безвъзмездното право на ползване ще бъде предоставено след нотифициране на европейската комисия за това, че отпускаме такава държавна помощ. Така че те пак ще си получат правото на ползване, но ние ще си изпълним процедурите, които сме длъжни да спазим. След изказването й се намесва Сергей Станишев, който казва, че предоставянето на сградите на централите на двата синдиката също можеше да се трактува като държавна помощ, но тогава никой не се сети и точката е приета. Няколко месеца по-рано, след учителските стачки, Сергей Станишев подари нотариални актове за сградите на площад Македония и на Гарибалди на КНСБ и Подкрепа. Сега там кипи стопанска дейност.
Синдикатите, подобно на партиите в първите години на прехода, вместо договори за наем с фирмите, които са подслонили в централите си, сключват договори за съвместна дейност. Бивши синдикални шефове обясниха, че често покрай тези договори се създават и кухи каси. Фирмата наемател вместо да сключва договор, върху който се дължи данък, подписва договор за съвместна дейност. Веднага обявява, че нейните N-броя работници стават синдикални членове. И вместо наем плаща членски внос.
За разлика от партиите, никой не пречи и не забранява на синдикатите да стопанисват и кръчми в своите сгради. Т.напр. в сградата на строителната федерация към КНСБ на бул. Христо Ботев е открит ресторант. От областната управа на София признаха, че не са правили проверка на синдикатите. Оказва се, че родните борци за права на работниците и най-упоритите помощници на правителството в писане на антикризисни мерки на практика са странен юридически субект, който не се отчита пред никого и стриктно пази тайните, свързани с приходите в синдикалните каси. А и не само в тях. Одит на Сметната палата на областната управа в Перник, разкри, че в дадените за безвъзмездно ползване на КНСБ помещения кипи търговска дейност – 12-те дюкянчета и казиното обаче и до днес продължават да работят.
Интересно е какво би се установило, ако се направят одити в София и във всички областни градове, където синдикатите ползват цели етажи или сгради безвъзмездно. Или ако се бръкне в изпълнението на шестте проекта по ОП Човешки ресурси за 53 млн. лв.
И още по-интересно е, докога всички управляващи ще се правят на ударени и мълчаливо ще пазят статуквото извън закона на синдикатите, които дори не е ясно кого представляват в момента. Защото, откакто Кодексът на труда регламентира тяхната представителност, изтече много вода. А заетите в държавните предприятия вече са незначима част от работната сила. Като начало – вместо за още четири години да се подарява статут на национално представителни организации на КНСБ и Подкрепа, е добре първо да им се направи истинско национално преброяване от статистиците, а не от самите тях. След това да им се напише закон, който да направи приходите и разходите на организациите и на лидерите им публични. Защото едва ли някой от българите би желал и допуснал в един от форматите, който обсъжда най-важните и болезнени теми, да има субекти от зоната на здрача. В буквалния смисъл. Друг е въпросът колко са хората, които искат да бъдат представлявани от тези синдикати. И още по-друг – кого всъщност представляват те. Както и на каква цена. Защото нея я плащаме всички, дори и тези, които не желаем те да ни представляват.
