Единственият видим досега резултат от светкавичната пенсионна реформа на ГЕРБ в стил да разлаем кучетата е взривеният социален диалог в страната. Дузината набързо взети решения от финансовия министър Симеон Дянков не само че най-вероятно няма да имат положителен финансов ефект за бюджета на държавното обществено осигуряване, но и ще натоварят системата с нови разходи. Явно доказателство за негативното влияние от последните промени е повишеният брой заявления за пенсиониране, постъпили през последния месец в Националния осигурителен институт (НОИ). Хората очевидно вече нямат никакво доверие в пенсионния модел и приемат на нож всяка нова негова редакция. Може би защото няма човек от това правителство, който да излезе и на разбираем език да обясни по какъв начин затягането на колана днес ще облагодетелства пенсионерите утре.
Дори толкова дискутираното увеличение на пенсионната възраст с четири месеца годишно за трите категории на труд, което през 2012-а ще засегне около 65 хил. души, ще спести по думите на шефа на НОИ Бисер Петков само 30 млн. лева. Тези пари няма да стигнат дори за вдигане на минималната пенсия от 136.08 на 145 лева. Липсващата част от необходимите 42 млн. трябва да се осигури чрез мерки за повишаване на събираемостта на приходите, изтъкна Петков и по този начин индиректно ни насочи към главния бъг в схемата. А той е, че националното осигуряване не може да вземе парите от сегашните си длъжници, а в същия момент ще трябва да преследва нови.
Отчетът за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010-а показва, че общото
неизпълнение на плана за приходите
nbsp;
възлиза на 213.72 млн. лева. А от вдигането на възрастта за пенсия правителството очаква до края на 2017-а да спести 300 млн. лв., ако, разбира се, разчетът за пореден път не се окаже крив. Тоест тази мярка не би била необходима поне още пет години, ако имаше кой да си събира приходите. Друг е въпросът, че първоначално бе предложен вариант за скок на пенсионната възраст с една година, последван от замразяването й до 2015-а, който отпадна след протестите на синдикатите. Двете предложения си приличат, колкото черното и бялото, което пък навежда на мисълта, че обявената първа национална пенсионна реформа от 15 години е по-скоро кърпеж с цел да се заздрави бюджетът и да се харесаме на лидерите на Евросъюза.
Съвсем необяснимо е защо работници с еднакъв трудов стаж ще бъдат третирани на принципа за едни майка, за други – мащеха? Например според приетите преди година промени в Кодекса за социално осигуряване от началото на 2015-а стажът за ранните пенсии на категорийните работници ще започне да се увеличава с шест месеца годишно, а парите им ще се изплащат от професионалните фондове. Дотогава, както коментира министър Дянков, се дава допълнително време за работа, което ще увеличи и размера на пенсиите им. В тази графа влизат и някои служители от втора категория, които могат да излизат в запас с 15 години осигурителен стаж и съответно 57 и 52 години възраст за мъжете и жените. В същото време се вдигат годините на хора, които имат не по-малко от 15 години трудов стаж, но не покриват условията за пенсиониране. От 2012-а задължителната възраст за тях ще започва да се увеличава с по четири месеца годишно до достигането на 67 години. Тази категория индиректно ще бъде принудена да плаща хиляди левове, за да се пенсионира при по-леките условия. Защото месец стаж струва около 75 лева.
Кабинетът взе още едно доста дискусионно решение – да се откаже от доказано работещото швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите. До този момент текстът от чл.100 на социалния кодекс определя, че пенсиите, отпуснати до 31 декември на предишната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предишната календарна година. От 2013-а
доходите на пенсионерите ще зависят
nbsp;
само от темпа на инфлацията. Това на практика означава, че парите за най-уязвимата социална група занапред ще бъдат давани само на базата на резултатите от една гола и спорна статистика, която се прави от държавата. Според последните данни на Националния статистически институт годишната инфлация за периода октомври 2010-октомври 2011-а е 3.5 процента. Проблемът е, че тази статистика далеч не отразява реалното поскъпване на живота. При отчитането на инфлацията драстичното повишение в цените на храните и продуктите за всекидневна употреба е сериозно намалено от постоянните котировки на други 500 стоки. Сред тях са мобилните телефони, цените на ремонтните услуги, такситата, битовата техника, новите дрехи и обувки, които си остават само блян за повечето пенсионери. Така че това е едно решение, водещо към реално замразяване на пенсиите, което ще ощети повече от 2 млн. души. Самото правителство призна антисоциалния ефект на мярката, която щяла да бъде една от трите (заедно с увеличената пенсионна възраст и увеличаването на тежестта на година стаж), за да се икономисат 6 млрд. лв. в бюджета на НОИ до 2020 година.
Като мярка за повишаване ефективността на пенсиите от 2017-а се предвижда тежестта на всяка година осигурителен стаж да се вдигне от 1.1% на 1.2%, но само за новоотпуснатите пенсии. Интересното е, че подобна мярка бе въведена от април 2008-а, но повишението засягаше и старите трудови, както и наследствените, и вдовишките пенсии. Това вдигане на коефициента на практика ще доведе до допълнително обезценяване на пенсиите, от което бюджетът на НОИ трябва да спести само 300 млн. лв. за първата година. Пак от 2017-а ще плащаме и с 2% повече на универсалните пенсионни фондове.
Падането на тавана за новоотпуснатите пенсии от 2014-а е по-скоро положителна мярка, която би следвало да стимулира хората с високи доходи да се осигуряват върху реалната сума, за да получават пари според реалния си принос за системата. Тези, които обаче вече са се пенсионирали и са плащали коректно големи осигуровки, също ще трябва да почакат. За тях горната граница (от 700 лв.) ще бъде коригирана постепенно, каквото и да значи това.
Заложеното повишаване на необходимия стаж
от 25 на 27 години за военни и полицаи
nbsp;
очаквано разбуни духовете в силовите министерства. В МВР и МО валят молби за напускане. Още по-тежка е ситуацията в ДАНС, където ще бъдат намалени от 20 на 15 заплатите, полагащи се при напускане на системата. Стотици служители на трите ведомства са готови да си купят липсващите няколко години стаж – само за да се пенсионират при досегашния режим.
Напълно в традициите на недобрия диалог между членовете на правителството финансовият министър Симеон Дянков сам предприе мярката, без да се консултира с ведомствените министри. По този начин Дянков ще уцели с един куршум два заека. Хем ще се икономисат милиони от бюджета на НОИ, хем напускането на служители ще спомогне за реформирането на полицията и армията. Дянков планира и допълнителна шокова терапия за силовите министерства с въвеждането на минимална пенсионна възраст, която да задържи на работа хора на около 45 години, които досега можеха да разчитат на облагите на пагона.
