Бизнесът у нас като цяло може и да е зле, но това не се отнася за всички фирми. Има компании, които успяват да спестят някой лев и дори да откриват нови депозити. Иначе няма обяснение как така от началото на годината до края на септември парите по банковите сметки на търговските дружества са нараснали с близо 2.3 млрд. лв. – от 19.03 млрд. на 21.32 млрд. лева. Статистиката на БНБ позволява да се направят заключения и кои са най-проспериращите сектори. С най-много пари в банките разполага търговският сектор – близо 4 млрд. лева. Веднага след него – с 2.4 млрд. лв., е преработващата промишленост, където влиза целият производствен сектор – от машините и съоръженията до лекарствата и печатарството. На трето място е енергетиката – с 1.07 млрд. лв., следвана от строителството – с 1.04 млрд. лева. Така че строителите е добре да овладеят неспирните си жалби колко много ги е ударила кризата. Както се вижда, пари имат почти толкова, колкото енергийните предприятия.
По принцип по-голямата част от парите на компаниите са в т. нар. овърнайт (24-часови) депозити, които се подновяват всеки ден, както и по разплащателни сметки. Така парите са на постоянно разположение на фирмите, за да могат да плащат за закупените стоки и услуги, както и за заплати, данъци и осигуровки. Ще се опитаме да повдигнем завесата върху някои от услугите, които банките предлагат за
съхраняване на натрупаното фирмено богатство
nbsp;
Както казахме, по-голямата част от него е по еднодневни депозити, защото само по този начин компаниите могат да го вкарат бързо в оборота си. Доходността по тези финансови инструменти е незначителна – между 0.03 и 0.4% и в редки случай достига 0.5% годишно. Дори в някои от по-големите институции този процент се постига само ако наличността по сметка не пада под 500 хил. лева. Впрочем лихвените условия по разплащателните сметки за гражданите не са по-различни.
По-интересни обаче са
срочните депозити
nbsp;
на корпоративните клиенти, в които те държат парите си за три, шест, дванадесет месеца, а в някои случаи и до три години. Това е инвестиция, която в днешните времена би следвало да носи солиден доход. За някого може да изглежда странно, но според статистиката на БНБ в срочни депозити компаниите съхраняват над 6.5 млрд. лева. Няма публични данни за това колко от тези средства са със срок до дванадесет месеца и колко са вложени за по-дълъг период от време. По-важното е каква доходност дават тези продукти. За съжаление е много трудно да се сравнят техните предимства при различните банки. Причината е, че доходът, който носи фирменият депозит, е въпрос на персонално договаряне с фирмата. Конкретният процент зависи от размера на сумата, от срока, за който са вложени парите, и не на последно място, от цялостните взаимоотношения между компанията и банката. Казано по друг начин, лихвата по срочния депозит е елемент на т. нар. договор за комплексно банково обслужване. Неслучайно част от кредитните институции въобще не публикуват на сайтовете си лихви по корпоративни депозити.
За
големите и дългосрочните влогове
nbsp;
(колкото и условно да е понятието влог, когато говорим за корпоративни финанси) банките плащат солидни лихви. Според някои мениджъри дори в кредитни институции с активи от 4-5 млрд. лв., за едногодишен депозит над 2 млн. лв. компанията може да получи лихва от 6.5-7% годишно. Но това, както вече казахме, е свързано с куп други условия. Например въпросното дружество да прекарва през сметките си в банката годишния си оборот и още редица други подобни изисквания. Всички те се свеждат до едно – фирмата клиент да ползва максимален брой банкови услуги, за които плаща съответните такси и комисиони. Крайната цел е, като се тегли чертата, банката да е изкарала от фирмата повече пари от тези които ще й плати като лихва по депозита. Иначе, ако говорим за обикновени срочни влогове, условията при големите банки са доста различни.
Например за срочен едногодишен фирмен депозит, в който има над 500 хил. лв. УниКредит Булбанк ще ви даде 3.35% годишна лихва. Ако направите депозит за над 1 млн. евро за една година, лихвата ще е 1.3 процента. При положение че компанията вложи същата сума в швейцарски франкове или в долари за същия срок – годишната лихва ще е под 1 процент. Изглежда доста странно, като се има предвид, че за десетки пъти по-малки влогове кредитната институция дава на гражданите лихви от по 4.5-5% годишно. Стандартното обяснение в тези случаи е, че фирмените средства трябва да се влагат в търговския оборот, а не да залежават по депозити. Е, разбира се, не всички кредитни институции разсъждават по този начин. При някои от тях
лихвите за дружества и граждани не се различават
Пример в това отношение е Райфайзенбанк (България), която предлага по едногодишните левови депозити на фирми 5% лихва, а доходността на влога за граждани е 5.55 процента.
ОББ например дава по едногодишните фирмени влогове до 50 хил. лв. лихва от 6.85 процента. За по-големи суми се сключва специално споразумение с клиента, като при всички случаи доходността е по-висока. За корпоративни депозитни сметки в евро лихвата е 5.20%, ако парите не се пипат 360 дни, а по тези в долари – 2.45 процента. Интересното е, че доходността по фирмените депозити в левове е малко по-висока от тази на едногодишните стандартни влогове за граждани, където лихвата е 5.9 процента. За депозити със същия срок човек може да вземе 5.5%, а за вложение в долари за дванадесет месеца – 3 процента.
От Банка Пиреос България пък твърдят, че всички спестовни продукти за граждани могат да се ползват при същите условия и от търговските дружества. При някои от тях лихвите също достигат до 6.85% годишно, ако парите са над 40 хил. лева.
Висока доходност за фирмени спестявания за не по-малко от една година предлага Първа инвестиционна банка. Корпоративните й клиенти могат да се възползват от едногодишнния й депозит с лихва, която нараства всеки месец, като започва от 5% и достига до 8% за последните тридесет дни. А реалната доходност за целия период е 5.83% годишно. Същият продукт при същите условия се предлага и на гражданите.
Шампион по доходност за фирмените спестявания обаче е Централна кооперативна банка. Нейният привилегирован депозит в лева е за двадесет и четири месеца и е с прогресираща лихва, която започва от 4.5% и достига в края на периода до 8.75%, средната доходност в края на периода е 7.33% годишно. При същите условия и гражданите могат да ползват въпросния финансов продукт.
Казано накратко, банковият сектор предлага доста атрактивни оферти за парите както на фирмите, така и на населението. Единственото условие е търговските дружества да имат заделени пари и колкото повече, толкова по-добре.
nbsp;
nbsp;
