Европейската централна банка трябва да се подготви за продължителен „конфликт на изтощение“ в Близкия изток, който би могъл да поддържа високи инфлационни равнища в блока на еврото, предупреди Оли Рен – един от водещите ѝ парични стратези преди редовното съвещание на банковия Управителен съвет през следващата седмица. Коментарите на управителя на финландската централна банка ще задълбочат пазарните очаквания, че ЕЦБ ще обяви още едно увеличение с четвърт пункт на референтния лихвен процент по депозитите – до 2.5%, след края на съвещанието на 10 септември.
„Не трябва да демонстрираме самодоволство пред лицето на този инфлационен натиск“, посочва Рен в интервю за „Файненшъл таймс“, визирайки цените на енергията, които бяха тласнати нагоре от конфликта и почти пълното затваряне на корабния канал през Ормузкия проток. „Не можем да си позволим никаква криза на достъпността в Европа“, допълва той.
Рен се изказа преди „Евростат“ да публикува поредния набор от данни на 1 септември, показващи, че инфлацията в 21-членния блок на еврото се е ускорила до 3.3% през август от 2.9% през юли, защото напрежението в Близкия изток поддържа високи цени на петрола и газа. Показателят е над целевите 2% годишно на ЕЦБ от март насам.
Коментарите на Рен са промяна към агресивна лихвена политика за банкера, наблягал доскоро повече на рисковете за растежа, отколкото на инфлацията, което предполага, че подкрепата за по-строга политика се е разширила в управителния съвет на институцията.
Членът на изпълнителния борд на ЕЦБ – Изабел Шнабел, един от най-изявените банкови „ястреби“, призова открито миналата седмица за ново увеличение на лихвите през септември в интервю за агенция „Блумбърг“. През юни институцията стана първата централна банка в Г-7, която увеличи с четвърт пункт базовите си лихвени проценти в отговор на енергийния шок в Близкия изток, като референтната лихва по депозитите стана 2.25 процента.
27-те членове на управителния съвет на ЕЦБ ще се срещнат следващата седмица за първи път след лятната ваканция в Берлин. Инвеститорите оценяват на над 95% вероятността те да се разберат за увеличение с четвърт пункт на тази сбирка, което би качило депозитния лихвен процент до най-високото ниво от март 2025-а насам. Пазарните играчи са предвидили и допълнително увеличение с 25 базови пункта – до 2.75%, до февруари следващата година.
Въпреки че Рен не е подкрепил открито повишаването на лихвите през септември, той посочва, че пазарното ценообразуване за срещата следващата седмица е „разбираемо“. Финландецът е по-предпазлив по отношение на последващите решения, посочвайки широко разпространената геополитическа несигурност, която налага решенията да се вземат „среща по среща“.
Надеждите за бърз край на конфликта в Близкия изток и възобновяване на нормалния корабен трафик през Ормузкия проток бяха попарени през лятото след разпада на временното споразумение за прекратяване на огъня между Вашингтон и Техеран. На 30 август американските военни удариха ирански ракетни установки на остров в Ормузкия проток – първата американска атака срещу Техеран от повече от месец. Иранците не се забавиха и отвърнаха на удара, изстрелвайки ракети по Йордания. В резултат, цените на петрола сорт „Брент“ се върнаха отново над 90 долара за барел – 13% ръст в сравнение с началото на август и с около 25% увеличение отпреди началото на военните действия в края на февруари.
„Трябва да сме подготвени за продължителен конфликт, защото и двете страни – администрацията на Тръмп и Корпусът на гвардейците на ислямската революция – имат наистина противоположни цели“, предупреждава Рен. „Може да станем свидетели на конфликт на изтощение в Близкия изток.“ Той посочва също „забележителната устойчивост“ на икономическия растеж в еврозоната тази година, тъй като валутната зона понася по-високите цени на енергията и търговското напрежение по-добре от опасенията.
Рен предполага, въз основа на прочита на последните данни, че Централната банка на Финландия ще повиши прогнозата си за растеж за 2026 г., която в момента е 0.7 процента. „Сега бих допуснал, че растежът тази година ще бъде някъде между 1.5 и 2 процента“, коментира той. Банкерът нарече финландската икономика „микрокосмос на еврозоната“, който е силно зависим от „експортния двигател на Германия“. Икономисти твърдят, че най-голямата европейска икономика в момента е поела по пътя към най-силния си растеж от 2022 г. насам.
Въпреки че по-високите цени на енергията са увеличили общата инфлация, Рен не съзира „признаци за вторични ефекти“ под формата на спирала между цените и заплатите. Но същевременно предупреждава, че инфлационният скок, последвал пандемията от КОВИД-19 и пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, първоначално не се е отразил в прогнозите.
„Ето защо управителният съвет на ЕЦБ е доста предпазлив по отношение на вземането на окончателни решения и е самокритичен за всяка прогноза в момента“, обобщава Рен.
