Познатият рефрен на финансовия министър Симеон Дянков – пари само срещу реформи, от който пропищяха ушите на феодалните старци в БАН, сега бе запят на нов глас в здравеопазването ни. Премиерът Бойко Борисов си пожела за Нова година отпусканите 3.25 млрд. лв. годишно за здраве най-сетне да започнат да стигат на болниците – дори с цената на смяна на директорите им. Здравният министър Стефан Константинов начаса предложи с реформите да се отиде по далеч. Цели болници да бъдат обединени, а други – да получат финансиране, само ако променят функциите си. За тази цел кабинетът, първо, внесе корекции в Закона за лечебните заведения, а впоследствие редактира и Концепцията за преструктуриране на системата на болничната помощ. В нея бяха включени нови лечебни заведения, които ще могат да усвояват средства по оперативната програма Регионално развитие. На масата бяха сложени апетитните 147 млн. лв., с които здравното ведомство се опитва да изкуши болничните управители. Последните ще трябва да променят визията си за бъдещето, ако искат да се докопат до заветното финансиране.
Под формата на субсидия за подобряване на диагностиката и лечението на онкологични заболявания пари на първо време ще получат Националният онкологичен център, УМБАЛ Св. Марина- Варна, Александровска болница, УМБАЛ Св. Георги- Пловдив, УМБАЛ Г. Странски- Плевен, и многопрофилните болници в Русе, Монтана, Велико Търново, Бургас, Сливен, Смолян, Кърджали и Благоевград. За развитието на 11 онкоцентъра, плюс това на общинските болници в Троян, Първомай и Харманли, бяха отпуснати 100 млн. лева. Безспорно е, че финансирането на лечение и медикаменти за онкоболните никога не е било достатъчно и в тази насока концепцията е стъпка в правилната посока.
Смущаващото е, че в документа изрично е упоменато, как от
болниците в по-малките общини
nbsp;
Златоград, Луковит, Исперих, Павликени, Кубрат, Ихтиман и Своге се очаква да развиват грижи за долекуване. Тези в Годеч, Искър, Елена, Дряново, Генерал Тошево, Малко Търново, Тервел, Котел, Тополовград, Момчилград, Костенец и Средец пък биват преориентирани към услуги в извънболничната помощ. За всички тях са предвидени 47 млн. лв., когато покрият условията. За двете болници в Стара Загора присъдата е още по-категорична – те ще могат да кандидатстват за финансова помощ само ако се обединят. Впрочем на предпоследното заседание на Министерския съвет именно Старозагорските лечебници бяха посочени от министър Константинов като пример за изкуствено разделение на болнични структури, водещо до трупане на дългове. Сега с извиване на ръцете здравното ведомство се опитва да убеди ръководствата на УМБАЛ Стара Загора и МБАЛ Проф. Стоян Киркович да се слеят – нещо, с което не успя да се справи миналия ведомствен министър проф. д-р Анна-Мария Борисова.
В старозагорските болници може би има недостиг на кадри, дублираща се апаратура, клиники, ръководство и администрация, но въпросът е дали подобен ход ще повиши
доходите на персонала и ефективността
на лечението, както твърди министър Константинов. Някои лекари изразиха коренно противоположна позиция. Според тях с вече юридически подготвяното обединение се цели да бъдат намалени наполовина средствата за издръжка по линии на министерството и здравната каса. Именно в това е заложен големият конфликт при предстоящото сливане на структури. Липсва дългосрочна концепция за финансиране на болниците, която да оценява реално потреблението на услуги и тежестта на хоспитализациите, затова остават основателни съмнения, че се прави поредната промяна на парче. Уж наличните вътрешни информационни системи на лечебниците засега отказват да дадат отговор дали персоналът им наистина бездейства, или е много натоварен, достатъчно на брой ли са лекарите и сестрите, оправдани ли са техните заплати спрямо броя на преминалите пациенти и приходите по клинични пътеки. Все ключови фактори, спрямо които би трябвало да се решава дали да се запази самостоятелността на дадена болница и звено.
Подобни
нерешени въпроси разбуниха духовете
и в Пловдив, където от доста време се подготвя преминаването на Белодробна болница Кудоглу към структурите на УМБАЛ Св. Георги. Там официалният мотив е неспособността на община Пловдив да се справи с несвойствени за нея дейности (Кудоглу е общинска собственост), заради което местният бюджет губел между 600 хил. и 800 хил. лв. годишно. Сега ще възложим белодробната дейност на хора, които знаят как да я управляват, а именно на УМБАЛ Св. Георги. Здравната дейност на Кудоглу ще се запази на 100%, но съкращения в администрацията й ще има. Ако заведението фалира, много повече хора ще останат без работа, изтъкна пловдивският кмет Иван Тотев.
Представитетели на Районната лекарска колегия и експерти обаче се опасяват, че предстоят масови съкращения, тъй като само 50 легла, обслужващи туберколозно болни, щели да бъдат прехвърлени към университетската болница. Какво ще стане с останалите пациенти? В белодробна болница не се лекува само туберкулоза, има и хора с неспецифични заболявания на белите дробове. Кой ще поеме диспансеризацията и проследяването на туберкулозните?, питат медиците. Според тях с релокацията няма да се реши финансов въпрос, а ще се създаде нов проблем. УМБАЛ Св. Георги има натрупани около 40 млн. лв. задължения, а болните от туберкулоза и белодробни болести са предимно социалнослаби без осигуровки. Министерството на здравеопазването, естествено, подкрепя идеята и ще отпусне 500 хил. лв. за осигуряване на приемни помещения в Св. Георги, но очевидно болницата
ще започне да трупа нови дългове
nbsp;
Единственото засега оповестено голямо сливане на лечебници в София е това между Военномедицинска академия (ВМА) и МВР-болницата, които ще се обединят в една структура от 1 януари 2012 година. Един от инициаторите бе министърът на отбраната Аню Ангелов, според когото ВМА трупа дългове, защото МВР и президентството не заплащат лечението на служители от Националната служба за охрана, ДАНС и Националната разузнавателна служба. Като основателни причини бяха изтъкнати и възможностите служители на МВР да ползват всички санаториуми и клиники на Военна болница, както и цивилни граждани да бъдат лекувани в лечебницата на вътрешното ведомство. Лекари от полицейската болница обаче смятат, че с преструктурирането ще се намали броят на служителите, а ведомствените синдикалисти съзряха опасност 300 хил. пенсионери и членове на семействата им да останат без специализирана помощ. Според полицейските синдикати ВМА има интереси към базите на МВР-болницата в Банкя, Хисаря и курорта Св. Константин и Елена, както и към концесиите за 50 години на минерални води, от които МВР сега използва под 5% от дебита.
В скоро време нещо ще се случи и в системата на университетските болници. Още през април ректорът на Медицинския университет проф. Ваньо Митев представи проект, с който се предвижда в столицата да останат само 7 от 18-те университетски лечебни заведения. Професор Митев изтъква, че само в карето на Александровска те са осем и всяка една от тях е с отделна администрация и куп дублиращи се звена, извършващи еднакви диагностични дейности със скъпа апаратура. Окрупняването на университетските болници ще ни развърже ръцете за създаването на клъстър, чрез който ще можем да кандидатстваме по европейски проекти и да ги печелим, смята проф. Митев.
