Балканските правителства едно след друго доказват своята неспособност да се справят с все по-сложните общоевропейски, преди всичко финансови, проблеми. Приказката, написана преди 20 години от западните политолози за това как на балканците им разрешиха да водят самостоятелна политика, се оказа утопия. Регионът отново е най-нестабилната част на Европа. Неспокойно е практически на целия полуостров. По ниво на икономическа недееспособност първи в Европа се оказаха гърците. За плачевната участ на Атина и за това как нейният финансов крах може да върне целия ЕС с десетилетия назад са написани вече хиляди коментари. Въпреки това гърците продължават да напомнят за себе си. Не с добро – светът всъщност отдавна е забравил за добрите новини от Атина.
Дори иначе процъфтяващата и спокойна Хърватия си спомни за своя балкански манталитет. На последните парламентарни избори управляващата партия ХДО буквално беше пометена от политическия Олимп от опозицията. Победа спечели коалиция с многозначителното име Кукуригу. Изглежда, че хърватите просто вече нямат прилични думи, за да опишат случващото се. Но въпреки изборните премеждия Загреб е единствената балканска столица, която може да посрещне празниците в приповдигнато политическо настроение.
Хърватия подписа договора за присъединяване към ЕС – стъпка, която открива пътя за бившата югославска република за присъединяване към блока в средата на 2013 година. Това стана след дълги и често трудни преговори. Докато церемонията в Брюксел беше кулминацията на дългогодишната амбиция, ентусиазмът на обикновените хърватски граждани се изпари на фона на удара, който тяхната страна понесе от глобалната икономическа криза. И преди Загреб да може официално да се присъедини към съюза на 1 юли 2013-а, те ще трябва да гласуват по въпроса на референдум в началото на следващата година. Проучване, проведено наскоро, сочи, че около 60% от хърватите биха подкрепили членството в ЕС. Но в Брюксел с право се притесняват, че дългото време на преговорите със Загреб се е отразило на хората. Може да се окаже, че Европа е много по-малко привлекателна за хърватите в сравнение с преди няколко години.
Подписването на договора в Брюксел дойде точно 20 години, след като Хърватия обяви независимостта си, с което даде началото на четиригодишната война с Белград. Сега Загреб изглежда по-добре подготвен за членство от някои страни членки като България и Румъния например. Възможно е обаче крехката глобална и европейска икономическа среда да направи по-трудно за Загреб да намери мястото си в рамките на блока. Хърватия е втората от шестте републики от бивша Югославия, която ще се присъедини към ЕС. От останалите единствено Словения е член на Европейския съюз – още от 2004 година.
Хърватия винаги е била една от най-проспериращите югославски републики. Заради някои политически процеси страната изпусна голямото разширяване на ЕС през 2004-а, когато към Съюза се присъединиха 10 държави, предимно от бившия комунистически блок. Сега в Загреб могат да наваксат изпуснатото.
Любопитен факт е, че на Балканите най-спокойно в момента се държат сърбите. Те си поставиха за цел да се върнат в лоното на цивилизована Европа и вече направиха много за това. Но в момент, когато активно се обсъждат схеми и времеви рамки за разпадането на еврозоната и даже на ЕС, преговорите на Белград с Брюксел се оказаха, меко казано, преждевременни. За съжаление Косово не спира да напомня за себе си. Въпреки че последната криза, свързана с граничните пунктове със Сърбия, стихва, никой не може да гарантира, че още утре сърби и косовари няма да почнат да изграждат нови барикади и да вземат оръжието.
Изминаващата 2011 г. за Сърбия безспорно премина под знака на европейската й интеграция. Страната положи реални усилия да изпълни изискванията на Брюксел и да получи статут на кандидат за членство. За да постигнат това, от Белград изпълниха всички поставени по-рано условия. Взеха непопулярни мерки и тежки решения, поеха политическа отговорност, а в някои случаи и голям риск. На 26 май, след 16 години укриване, беше заловен обвиненият в престъпления срещу човечеството Радко Младич. След пет дни, въпреки съпротивата на голяма част от сърбите, генералът замина за Хага. Два месеца по-късно същата съдба споходи и Горан Хаджич. С това отпаднаха възраженията на Холандия. Дори главният прокурор на трибунала в Хага похвали Белград. Остана последното препятствие – Косово.
През март Белград започна преговори с Прищина под егидата на Брюксел. След всичко това сръбските лидери се надяваха да получат дата за начало на преговори за присъединяване. Още през юли обаче надеждите им бяха попарени. Сърбите в Северно Косово издигнаха барикади по главните пътища в района. Ситуацията се влоши през ноември, когато се стигна до сблъсъци между сърби и войници на КейФОР. Президентът Борис Тадич призова сънародниците си към мир, но те не го послушаха. Почувствали се предадени от Белград, около 21 хиляди косовски сърби поискаха руско гражданство. Въпреки всички усилия издигането на барикади продължи, включително и вечерта преди ключовия 9 декември, когато Брюксел произнесе решението си за Сърбия. Логично европейските лидери отложиха своя отговор за март, но поставиха нови изисквания пред Белград, всички с направление Косово. Все трудни решения в година на избори.
На запознатите с Балканите е добре известно, че след икономическите проблеми на полуострова винаги следват междуетнически конфликти. Подобни вече съществуват в приглушена форма практически във всички държави от региона. Историята е доказала многократно, че такива конфликти нерядко са достатъчни за следваща балканска кървава баня. Европа обаче не може да понесе пореден взрив на новото-старо буре с барут.
Анатоли Стайков
