* Присъединяването към еврозоната ще намали лихвите по кредите
*Изстрадали сме ставките за корпоративния и подоходния данък и искаме те да останат постоянни
*Подготвяме закон за честно фалиралите предприятия
*Единният орган за управление на подземните богатства работи шест пъти по-бързо, отколкото трите министерства преди това
*Да подпишеш нещо, за да си нахлупиш лъскав шлем, не е правилният подход
*Големи международни компании имат интерес да проучват дълбокия шелф на Черно море
*За мен националният интерес е по-важен от тупането по рамото
nbsp;
Трайчо Трайков е роден през 1970 г. в София. През 1994-а се дипломира в Университета за национално и световно стопанство като магистър по международни икономически отношения. Специализирал е финансов анализ, контролинг и мениджмънт в Австрия и Германия. Експерт е в сферата на управлението, преструктурирането и оздравяването на компании. Започва професионалния си път като консултант по сливания и придобивания в английската компания Eastern Electricity. Осъществява редица проекти в Централна и Източна Европа с фокус върху енергетиката. През 2004-а работи за германската фирма Roland Berger, а през 2005-а става част от мениджърския екип на EVN Bulgaria. През юли 2009 г. Трайчо Трайков бе номиниран и избран за член на правителството като министър на икономиката, енергетиката и туризма. Владее английски, немски, руски и румънски език.
nbsp;
nbsp;
Г-н министър, само преди дни премиерът Бойко Борисов заяви, че 2012-а ще е годината на Трайчо Трайков. Готов ли сте да се справите с подобна отговорност?
– Министър-председателят предпочете да се изрази по този начин, макар че всъщност не можем да говорим за персонификация на идната година. От началото на мандата винаги сме се водили от принципа, че трябва да са гарантирани на първо място стабилността, както и активни мерки за осигуряване на растежа на икономиката ни. Сега, след като вече положихме фундамента, е крайно време да видим какво може да надстроим над него с политиките, които определя икономическото министерство. По китайския календар 2012 г. е годината на Дракона – дано да се окажем толкова силни.
Преди седмица по време на връчването на наградите Банкер на годината на в.БАНКЕРЪ управителят на БНБ Иван Искров ви поздрави за това, което сте казали във ваше интервю за Си Ен Би Си – че европейският валутен съюз ще оцелее, а България иска да е част от него. Не се ли притеснявате, че приемането на еврото може да се окаже трудно за страна, която е най-бедната в Евросъюза – с брутен вътрешен продукт на човек от населението около 44% от средния за общността?
– Аз благодарих на г-н Искров за изказването му. Ако има нещо, на което банкерите наистина държат, то това са сигнали за стабилност и предвидимост. За мен е по-важно, че присъединяването ни към еврозоната би имало един много чувствителен ефект за икономическия растеж – намаляването на лихвите по кредите. Това е един от водещите фактори, които сега затрудняват развитието на бизнеса у нас.
Как обаче ще се отрази присъединяването на обикновенните потребители?
– Всеки потребител е служител на фирма или учреждение, които ще се развиват по-успешно, когато имат по-голям достъп до евтино финансиране. Така че това очевидно ще се отрази положително и на хората, които работят в тях. А тези, които разчитат на бюджета – като пенсионерите например, ще се облагодетелстват от по-високите приходи от данъци.
Тоест, според вас ефектите от евентуално приемане на еврото ще са само положителни?
– Когато говорих пред Си Ен Би Си, аз направих уговорката, че ние много внимателно ще преценим момента, в който да се присъединим към еврозоната , както и условията за това. Сред факторите, които може да окажат влияние върху решението ни кога да влезем във валутния съюз, са какъв принос се очаква от България в Стабилизационния фонд или какво равнище на координация или интеграция се очаква от нас в различните аспекти на фискалната политика. Категорични сме, че ставките, които имаме в момента за корпоративнивния и подоходния данък, сме ги изстрадали и бизнесът и хората в страната разчитат те да останат постоянни.
Говорейки за бизнес, преди време обявихте, че България предприема амбициозна програма, за да се превърне в една от най-атрактивните инвенстиционни дестинации в Европа. Какво предвижда тя и колко средства са предвидени за нея?
– За тази цел в бюджета ни за догодина са отделени 2.5 млн. лева. Освен това имаме предвидени средства по европейските фондове, с които организираме серия от девет инвестиционни форума в основните икономически центрове по света. Всяка от проявите е фокусирана върху индустрията, която може да ни донесе най-много вложения на конкретния пазар. Първият форум бе в началото на декември в Лондон, а акцентът бе върху аутосорсинга на бизнес процеси и информационни и комуникационни технологии. Това е бранш, в който у нас има сравнителни предимства и може много да се развива през следващите години.
Колкото до инвестициите, наистина като абсолютна сума те намаляха много в сравнение с предишни години. И не само в България. Но трябва да се прави разликата, че обемът им се сви почти изцяло в частта надвижими имоти, финансови услуги и търговия. А вложенията в енергетиката, промишлеността, логистиката и транспорта запазиха нивата си, което за мен е добра структура на чуждестранните инвестиции.
Всичко хубаво, но в доклада ви към бюджета за 2012-а се посочват редица сериозни проблеми – конкуренцията на други страни в региона, предлагащи по добри условия за инвеститорите, недостатъчните средства в бюджета за прилагане на мерките по Закона за насърчаване на инвестициите… Как ще ги преодолеете?
– Понеже не знаем колко точно ще бъдат инвестициите през 2012-а, имаше дебат дали средствата по закона да бъдат включени в нашия бюджет, както през тази година, или в буфера на централния. Обсъждали сме проблема с финансовия министър и премиера и имаме уверението, че около 50 млн. лв. от буфера ще се използват именно за тази цел. И дано да се наложи да използваме цялата сума, защото това са пари, свързани с откриването на работни места, квалификации на персонал и изграждане на довеждаща инфраструктура.
Преди време обявихте, че за малките и средните предприятия, които най-много пострадаха от кризата, се предвиждат законодателни промени, улесняващи ги при финансови затруднения…
– Конкретна законодателна инициатива е т.нар. политика втори шанс, която да даде възможност на малки и средни предприятия в затруднение да постигнат споразумение с кредиторите си за алтернативна доброволна административна процедура за оздравяването им. Идеята е в синхрон с политиката на Европейския съюз – Small Business Act. Най-общо казано, целта е процедурите по фалит да не се точат с години и да не се удовлетворяват кредиторите, а да се уреждат лесно, за да може предприемачите да започват начисто . Затова законът се нарича за честно фалиралите предприятия. По законодателна програма планираме той да влезе в Министерския съвет в средата на 2012-а. Отделно от това за малките и средните фирми основният ресурс е по оперативната програма Конкурентоспособност – за тях са предвидени близо 1 млрд. евро.
Бизнеса обаче се оплаква от тромавите административни процедури, които затрудняват кандидатстването по нея.
– Това, което е възможно в рамките на администрацията, ние сме го свършили. През есента на 2009-а заварихме програмата абсолютно на дъното с почти нулева усвояемост. Тогава 70% от фирмите отпадаха на етап оценка на административното съответствие, а разходите за консултанти не се признаваха за допустими. Направихме много промени и при последната процедура за покриване на международно приети стандарти около 90% от кандидатите преминаха. Наистина трябва да се отчете, че по тази програма кандидатстват хиляди фирми, имаме над 1200 сключени договора, но много предприятия отпадат и е нормално да има недоволство.
Имаше ли смисъл от създаването на единен орган за управление на подземните богатства?
– При създаването му при нас дойдоха от министерствата на екологията и на регионалното развитие около 1000 папки, по някои от които не е имало движение от 2002 година. Сега вече по всяка от тях се работи. При това с такава бързина, че фирмите губят интерес да търсят начин да минат по-бързо. Което намалява автоматично и съмненията за корупционни практики. Колегите изчислиха, че единният орган работи шест пъти по-бързо, отколкото трите министерства преди това. От март досега сме дали 70 концесии за добив и 100 разрешения за проучване, а инвеститорите ще открият над 2000 работни места и ще вложат над 163 млн. лева. Аз винаги давам примера в Смолянско – за рудниците за цветни метали Върба -Батанци, Шахоницаи Печинско, където от години инвеститорите и местните власти се опитват да започнат да ги експлоатират. Ние успяхме да го направим и възраждаме рудодобива в Родопския край с откритите над 1000 работни места.
След заседанието на кабинета, на което бе взето решението за излизането на България от проекта Бургас – Алекандруполис , заявихте: Другите страни по проекта ни обвиняваха, че нещо бавим или не вършим както трябва. Виждате, че всъщност другите страни са неизрядни. Това между другото се отнася и за други големи проекти, затова е необходимо да имате едно на ум. Кои точно големи проекти визирахте?
– Преди всичко Големия шлем на президента Георги Първанов. Видя се, че нещо да се подпише, за да си нахлупиш лъскав шлем, не е правилният подход. Цялата тази помпозност напълно увисна. Да сключиш споразумение, преди да си се подготвил сериозно, означава, че си сложил главата си в торбата и няма как да реагираш на промените, които идват впоследствие. Първоначалната идея за Бургас – Александруполис е била да има по една трета дял за всяка от страните участници, проектно финансиране и изплащане на тръбата от транзитните такси. След време се оказва, че руската страна получава 51%, за да гарантирала нефт. После се оказва, че и нефт не осигурява, а трябва да се дават гаранции за финансиране на проекта. Като теглим чертата – за нас остава една голяма инвестиция с много екологически рискове и малки приходи. В този аспект бе и изказването ми.
Най-лъскавият проект от Големия шлем без съмнение е АЕЦ Белене. Докъде стигна анализът на британската банка HSBC за рентабилността му? Не трябваше ли работата по него да е приключила до края на ноември?
– Добре е да се разбере, че HSBC правят различни анализи, но в същото време и работят с нас в процеса на преговорите. Консултантът прави прогнози за развитието на пазара и модел за финансиране на централата. Тези две линии на анализ трябва да съвпадат, за да има ползва от проекта. Затова не може да говорим за деня хикс, в който нещо става ясно, докато не сме се споразумели изцяло. Сценариите за развитието на пазара са пет, но ако цената на емисиите въглероден диоксид е 15 евро, това е едно за перспективата на въглищни или ядрени централи, ако е 30 евро, ситуацията е съвсем различна. В крайна сметка HSBC предлага вариантите, а ние трябва да преценим на кой от тях най-много вярваме. Същевременно е необходимо да се договаряме и с Атомстройекспорт по условията на строителство и финансиране. Може отстрани да изглежда, че се бавим и не вземаме решение, но не е така. Ние сме поставили изискванията си към руската страна и чакаме задоволителен отговор, който досега не сме получили.
Фиксираната цена от 6.4 млрд. евро за Белене изгодна ли е за нас?
– Тази цена я назова Атомстройекспорт. Ние тогава видяхме, че тя е сметната по възможно най-неблагоприятния за нас начин, плюс премия отгоре за непредвидени разходи. Затова не я приехме.
А за какво тогава настоявате в преговорите, които се водят?
– Нещата са много – преговаряме за разпределение на рисковете, цена на финансиране, условия за влизане на трети инвеститори…
Не можах да разбера – анализите на HSBCвече са готови или продължават да се доработват и в момента?
– И едното, и другото.
В тях влиза ли вариант за изцяло руско финансиране за изграждане на централата?
– Да влизa, защото за момента това е, което имаме реално на масата като предложение. Ние искаме условията на руското финансиране да са такива, че да са приемливи и за трети инвеститор.
С други думи, да влезе западна компания?
– Да. За да привлечеш инвеститор в дадена сделка, условията трябва да са приемливи и за него. Да са разбираеми, да съответстват на добрата световна практика и да са атрактивни.
Бихте ли се ангажирали с конкретен срок за завършването на преговорите за АЕЦ Белене?
– По настояване на руската страна срокът бе удължен до края на март. Дотогава много неща трябва да са ясни.
Предстои от 1 януари 2012-а да влязат в сила нови цени на природния газ. От Булгаргаз заявиха, че искат 17.6% поскъпване, ДКЕВР по традиция охлади намеренията им и каза, че поскъпването трябва да е максимум 4-5 на сто. Не се ли отразява това орязване пагубно на финансите на държавното газово дружество?
– Отговорността е на ДКЕВР – те правят сметките и определят цената. Булгаргаз е дружество, което купува вносна суровина и я продава на доставчиците в страната. В този аспект нещата зависят от външни фактори.
Проблемът няма ли да се реши, ако увеличим добива на местен газ?
– Вие задавате отговора. Въпросът с доставките на газ не може да се разглежда на парче. През 2010 г. от черноморските находища добихме 5 млн. куб. м, през тази 300 млн. куб. м, или 60 пъти повече. Предложили сме на концесия блокове в дълбокия шелф на Черно море – конкретно за Хан Аспарух очакваме до дни процедурата да бъде публикувана в официалния вестник на Европейския съюз. Дори имаме деклариран предварителен интерес от големи международни компании. За находището Девенци край Ловеч вече се прави оценка за въздействие на околната среда. След това трябва да се кандидатства за концесия и към средата на 2012-а реално да започне добив. Тогава ще се види дали ще се потвърдят първоначалните проучвания (бел. ред. – за около 10 млрд. куб. м природен газ). Дълго време на България й е втълпявано, че няма нужда да разработва свои находища, че Съветският съюз гарантира всичко. Времената вече не са такива.
Реално ли е да разчитаме на азерския газ като източник за диверсификация на доставките ни на синьо гориво?
– Три са компонентите за това – договореност между Азербайджан и Турция, която на 80% вече я има. На второ място е инфраструктурата или газовата връзката с Гърция, чието строителство започва догодина. Третият елемент е търговски договор с доставчика – азерската SOCAR, по който се работи. Нещата съвсем не са толкова прости, затова ми става смешно понякога, когато слушам президента Първанов, който казва: Аз може би нескромно трябва да кажа, че съм този, който предложи Азербайджанската алтернатива. Съгласен съм, нескромно е, първо защото и преди него тази идея я е имало, и второ, защото не са необходими думи, а тръба и договор.
Докъде стигнаха преговорите за нов контракт за доставки на руски природен газ? Един от трите, ако не се лъжа, вече изтече.
– Така е, но количествата бяха прехвърлени по другите два и са достатъчни. Това не е проблем. Имаме цялата следваща година да се разберем по четирите спорни параметъра – количество, гъвкавост на доставките, цени и срок.
Лесно ли се преговаря с руснаци – вие май не сте сред любимите им български министри на енергетиката?
– Вие казвате това според някакви ваши впечатления, но аз реално съм единственият министър на енергетиката, който в преговори по действащи договори е постигнал намаление на цените – това бе през миналото лято. Така че имам добри работни отношения с руския си колега. За мен националният интерес е по-важен от тупането по рамото. А и самите руснаци уважават такава позиция. И позицията ти е много по-силна, когато имаш алтернатива. Затова истеричните протести срещу проучването на собствените ни подземни богатства и добиването им не са в ползва на нашата преговорна позиция.
Смятате ли че пръст в тези протести има руската страна?
– На този етап ще си запазя мнението за себе си.
Последно искам да ви попитам дали сте за или против газопровода Южен поток?
– Там икономическите ползи са на кантар и преговаряме много усилено за проценти възвръщаемост. От проекта има полза от гледна точка на диверсификация на маршрута, макар че горивото отново ще е руско.
А вписва ли се той в третия енергиен либерализационен пакет на Брюксел?
– Няма начин да не се впише. Още повече, че Газпром поиска специални преференции за Южен поток, но те му бяха отказани от Европейския съюз. Ако руснаците спазват правилата, са добре дошли. Ние даваме цялото си съдействие – преди дни дори обявихме газопровода за обект с национално значение.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
