Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Завършил е френска гимназия и специалността Международни отношения в УНСС (тогава ВИИ Карл Маркс). Магистър е по международно банкиране на университета в Лофбъро, Великобритания, чийто почетен доктор е днес.
В момента е член на Европейския парламент от групата на левицата. Избран е с листата на БСП. Водач е на българската делегация на социалистите в ЕПи заместник-председател на бюджетната комисия.
nbsp;
Г-н Калфин, какъв съюз договориха европейските лидери на 9 декември – фискален, бюджетен или политически?
– Това е хубав въпрос, на който тепърва ще трябва да се даде отговор. Това, което договориха европейските лидери, е да се подпише междуправителствено споразумение, тъй като не всички страни членки ще участват в него и няма как да е част от европейското право – поне в тоя си вид. Оттук нататък са многото въпросителни – какво точно ще договарят правителството и какви ще са механизмите, гарантиращи изпълнението на поетите ангажименти. Основните елементи са свързани със спазването на бюджетната дисциплина – нещо, което го има в пакета от шест регламента, който бе приет тази есен от ЕС.
На който Бойко Борисов е баща?
– Той сигурно е баща на много неща, но не и точно на този пакет, който е законодателство на ЕС, което се отнася само за страните от еврозоната.
Това не попречи на премиера да се похвали, че именно България е предложила лек за европейските икономики.
– Не знам кой му е казал на г-н Борисов, че от неговата глава са появили тези светли мисли, но още през 2009 г. Германия записа в конституцията си, че бюджетният дефицит не бива да надхвърля 3% от БВП. За подобни ангажименти в страните от ЕС се чува още от момента, в който бе въведена единната валута.
Иван Костов твърди, че България не може да участва с парична вноска в новия механизъм за подпомагане на еврозоната чрез МВФ, поне докато у нас не бъде въведено еврото. Предупреди и че въвеждането на еврото в момента би означавало да поемам ангажимент да участваме с над 3.5 млрд. лв. във фонда и че на практика това би довело дотам да връщаме обратно парите, получени по европейските програми. Основателни ли са подобни твърдения?
– Изглежда, че и господин Костов не е разбрал за какво точно става въпрос. Това междуправителствено споразумение (когато се подпише) основно създава ангажименти за самодисциплиниране. Ангажиментът към МВФ е едно предложение, което бе обсъдено от Европейския съвет – става въпрос за допълнителни 200 млрд. евро, от които 150 млрд. евро да дойдат от страни от еврозоната и останалите 50 млрд. евро от такива, които са извън еврозоната. Това са много условни числа. Аз очаквам преди всичко българското правителство да обясни с какви конкретни суми би се задължила България, а след това то да се обсъди. Иначе идеята да се даде активна роля на МВФ в Европа и по-специално в страните, които си имат бюджетни проблеми, е добра, но тя трябва да се осъществи максимално бързо.
Не мислите ли, че това ще е доста трудно, като се има предвид колко дълго продължиха предварителните разговори, оказали се при това твърде далеч от свръхочакванията?
– Това, което не се вижда в европейските лидери, е системна работа по трите решения. Първото, към което са насочени решенията на последното заседание на Европейския съвет е дългосрочната стабилност – как да се случи така, че в еврозоната и в ЕС въобще да не се повтаря случилото се с високата нестабилност на някои страни членки. Към това са насочени и предложенията. На второ място са незабавните мерки по решаване на кризата. Финансовите пазари не чакат дългосрочни решения. Те не се вълнуват от процедури, които траят с месеци и с години, а искат увереност за утре. Че примерно следващата година, когато идват падежите, Италия ще може да изплати 300 млрд. евро дълг, че Испания ще може да изплати 110 млрд. дълг и т.н. ЕС трябва да даде ясния отговор. За мен той е в контекста на няколко мерки, които драстично да помогнат. Едната е отваряне (обратното на това, което се прави в момента) и търсене на сътрудничество с финансови източници извън ЕС – САЩ, Япония, Бразилия, Индия, Китай, които имат свободни средства и би трябвало да имат възможност да ги инвестират в европейския бизнес, както го направиха преди две години със САЩ. Най-добрата платформа е това да стане през МВФ. Освен това трябва да се издадат еврооблигации, частично те да поемат тежестта – нещо, което Германия засега отказва. Трябва и Европейската централна банка да има активна роля. Това са мерките, които трябва да се решават в краткосрочен план. А третият проблем е структурен – все още никой не говори, а тепърва трябва много да се говори за растеж на икономиките и създаване на работни места.
Защо в блога си твърдите, че Европа греши с кризата?
– Европа греши с мерките, които предприе срещу кризата. Вместо в споменатите три области да се приеме много ясна програма и да има предвидимост какво ще се случи, виждаме, че се вземат частични мерки, и то обикновено по-късно, отколкото трябва. Ако не беше закъсняла помощта за Гърция, ако тези решения за създаване на финансов механизъм за стабилност бяха взети по-рано, кризата нямаше да е толкова голяма. Така че засега решения се вземат късно и малко.
Легитимни ли са тези решения, след като се вземат извън правната рамка на ЕС?
– Това решение на ЕС отвори работа на една голяма група юристи, които сега започват да тълкуват юридически какво може да се случи. Ако не участват всички страни членки, то няма как решенията да се превърнат в европейско законодателство и да се ангажират европейските институции (ЕК, парламент и т.н.). Това е обикновен междуправителствен договор, в който няколко държави се разбират за нещо. Кой ще го прилага и как – не се знае. Втората алтернатива, за която говориха и Барозу, и Ван Ромпой, е да се опитат да намерят юридическите форми и да направят договореностите част от европейското право. Така че европейските институции да се ангажират. До края на януари ще трябва да се представи вариант на този междуправителствен договор и тогава ще видим какво точно са измислили. Мисля, че в България трябва да изчакаме, за да видим какво точно ще предложат, преди да правим каквото и да било – дали ще са промени в конституцията, или ще са други решения…
След тези предложения преодоляна ли е заплахата от разпад на ЕС и от изчезване на еврото, каквито опасения изрази и финансовият министър Симеон Дянков?
– Европейският съюз няма да се разпадне. Неговата цялост не е стояла под въпрос. Проблемът е в еврозоната и, ако трябва да сме още по-точни, в няколко страни от еврозоната. Така че там трябва да се намери и лечението. ЕС ще продължи да съществува, сигурен съм, че и еврото също ще оцелее. В най-лошия вариант си представям да има една или две страни, които да отпаднат от еврозоната. Това не е фатално за нея, но изключително важно е лидерите да вземат решенията. Вярно е, че има избори – догодина през май във Франция, следващата година в Германия, но стабилността на ЕС е по-важна от партийните интереси на лидерите.
Как си обяснявате тезата на Георги Първанов, че срещата на лидерите на 9 декември може да се окаже началото на европейската политическа зима?
– Не мисля, че това е началото на политическата зима, но тя не е и това, за което я обявяваха много от наблюдателите. Дори десет дни преди заседанието на Съвета бе казано, че започва обратното броене – или ще го има ЕС, или няма да го има. Няма такъв казус въобще. Съветът мина и отмина. Виждаме, че на него се взеха решения, за които тепърва ще се преценява как ще проработят. Така че няма нищо фатално. Има една публикация във Файненшъл таймс, с която съм напълно съгласен. В нея се казва, че по-скоро този Съвет може да остане като надпис под линия в европейската история, отколкото нова глава в нея.
Можете ли да прогнозирате какво ще е продължението на плана Меркози?
– Нека да видим какво ще предложат в началото на следващата година правните експерти и работната група, която е ангажирана със споразумението. От това ще проличи доколко споразумението може да стане част от европейското право. Положителният вариант е то да стане част от европейското право. Но това не е единствената стъпка. Финансовата дисциплина и изграждането на обща фискална политика неизбежно ще доведат до повече собствени ресурси на ЕС и по-голям бюджет за сметка на по-малки национални бюджети. Разбира се, става въпрос и за прехвърляне на някои национални отговорности на европейско равнище. Трудно се говори по тези теми, но това е икономическата логика. Ако се намери пътят тази договореност да стане част от бъдещото европейско законодателство, то това означава, че е направена една крачка в правилна посока. Ако остане просто междуправителствено споразумение – страхувам се, че няма да има особена сила и ще се нарушава.
Има ли опасност от политическа криза в България заради непопулярните реформи, които правителството трябва да направи?
– Правителството се сеща към края на мандата си да започне да провежда реформи. Досега не е провело нито една. Засега започва по грешния път. Той всява по-скоро несигурност и липса на доверие в ангажиментите, които се поемат от правителството, отколкото ясна визия. Много примери има в това отношение – и договорката за пенсионната реформа, която в последния момент бе променена, и договорката със земеделските производители, и договорката по БДЖ. Правителството, първо, трябва да вдъхне увереност, че знае какво прави и ще го направи, и второ – да потърси обществена подкрепа за това, което прави. Страх ме е, че след три пропилени години трудно ще може да я намери.
Изключвате ли вариант назначаване на премиер (както се случи в Гърция и Италия), който да направи реформите?
– Гърция и Италия са в съвсем различна ситуация. По принцип всички страни, които изпитваха проблеми в еврозоната, си смениха правителствата. Когато трябва да се вземат тежки решения, свързани с високи дефицити и високи дългове, животът на правителствата не е много продължителен. В България няма такава опасност. В България има друга опасност – от свиване и изстискване на икономиката тя може просто да се задуши и да изчезне. За мен това е голямото притеснение. Защото финансовата стабилност е факт, но тя ще бъде факт и когато има работеща икономика, която внася вноските си в бюджета. Когато удушиш икономиката, не може да говориш за никаква финансова стабилност, независимо какво показват числата.
