По време на дебатите около шокиращата пенсионна реформа финансовият министър Симеон Дянков постави ребром и въпроса за промяна в модела на отпускане на инвалидни пенсии. Министърът се обяви за затягане на контрола в системата, подхвърляйки идеята работните ТЕЛК комисии да преминат към Националния осигурителен институт. Впоследствие правителството извади данни, според които към момента се давали над 800 000 пенсии по инвалидност (за които се харчат 1.7 млрд. лв. годишно) и индиректно обвини лекарските комисии в корупция и източване на НОИ в особено големи размери. Според управляващите проблемът може да бъде разрешен само ако медицинската експертиза бъде откъсната от надзора на здравното министерство и поверена на осигурителния институт, за да може последният да следи изкъсо как се отпускат парите.
От подобна мярка обаче не само че няма да има особен финансов ефект за пенсионната система, но тежестта ще бъде прехвърлена от болната на здравата глава. В чисто правен аспект ще се получи конфликт на интереси и противоречие с текстове от Закона за здравето, според които експертизата е неразделна част от лечението, профилактиката, физиотерапевтичните процедури и рехабилитацията на един инвалид. Всеки може да си представи отношението към
новите кандидати за инвалидни пенсии
от една институция с почти двумилиарден годишен дефицит, на която отгоре се казва, че плаща твърде много на нетрудоспособните и трябва да ореже тези си разходи.
Представете си, че аз имам началник, който е от НОИ, както съм председател на ТЕЛК, и съответно той ще ми нарежда каква политика да водя и как да намалявам пенсиите на хората. Някой иска да натиска по-силно върху ТЕЛК-овете, върху председателите и върху работещите в комисиите. След като НОИ ми е работодател, разбира се, че ще се опита да повлияе на решенията ни, коментира казуса д-р Петко Ников, председател на управителния съвет на Сдружението на лекарите от медицинската експертиза.
Доста спорно е дали изобщо управляващите имат основание да сочат с пръст системата на ТЕЛК. Получаващите инвалидни пенсии съвсем не са 1 млн. души, както твърдят министър Дянков и премиерът Борисов. Дори процентното им съотношение спрямо другите пенсионери е по-ниско от средната норма за Евросъюза. Според статистиката на Дирекция Пенсии в НОИ към 30 юни 2010-а броят на лицата в работоспособна възраст, получаващи пенсия по инвалидност, е точно 262 228 души. От тях поради общо заболяване са пенсионирани малко над 257 хил. души, а останалите около 5000 са претърпели трудова злополука или професионално заболяване. Другите стотици хиляди, попаднали в черните списъци на правителството, всъщност са вече пенсионирали се хора, класирали се да получават инвалидни добавки към пенсиите си.
Днес по-скоро не всички, отговарящи на критериите за инвалидна пенсия, взимат такава. Данните на Националния център по обществено здраве и анализи показват, че българите с онкологични заболявания са били около 270 хил. души през 2009-а, броят на диабетноболните е около 320 хил., страдащите от различни форми на астма са 200 хил., преживелите инфаркт на миокрда са около 12 хиляди души. Следват 4500 болни от множествена склероза, 16 000 страдащи от Паркинсон, пациентите с хронична бъбречна недостатъчност са около 15 хиляди души. Събирането на тези числа дава резултат доста по-голям от 800 хиляди… Подобна сметка прави и изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски, според когото, ако се използват усреднени данни за хората с увреждания в Европа (около 16% от всички), излиза, че на население от 7.5 млн. души в страната ни те трябва да са около 1.2 млн. души.
Дори и да има случайно промъкнали се парашутисти в системата, причината трябва да се търси в заложените нормативи, предразполагащи към измами и корупция. През 2000 г. влезе в сила промяна в Кодекса за социално осигуряване, която позволи трансформирането на придобита пенсия за стаж и възраст в инвалидна пенсия. След тази промяна хората в пенсионна възраст, чакащи за освидетелстване в ТЕЛК, станаха в пъти повече. Пенсионерите получиха възможност да взимат 25% от социалната инвалидна пенсия заедно с друг вид пенсия и всички със заболяване или загубена трудоспособност се наредиха на опашка пред Териториалните експертни лекарски комисии, за да получат 20-30 лв. отгоре на месец.
А освидетелстването е особено привлекателно и заради някои привилегии, които дава. Хората, преминали ТЕЛК, не заплащат такси за преглед при личен лекар и специалист, имат отстъпка за телефонни услуги към БТК,
могат да получат безплатна електроенергия
за зимните месеци (с редица допълнителни изисквания), взимат безплатна винетка за инвалиден автомобил, карта за градски транспорт, намалени общински и държавни такси. Така бонусът може да достигне до 100 лв. на месец. Което си е сериозно число, при положение че средната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е около 190 лв., а тази за трудова злополука – 227 лева.
В Белгия бюджетът на един човек с увреждане е 1100 евро месечно, в Гърция – 950 евро. Ние не можем и да мечтаем за такива суми, а ни питат защо ни е добавката от социалната пенсия. Борим се за всеки лев, казва Красимир Коцев, шеф на Съюза на инвалидите.
Един от основните проблеми всъщност е, че държавата не прави почти нищо, за да върне на пазара на труда хората с увреждания, докато в държавите от Европейския съюз се отпускат милиарди за социална адаптация. Липсват програми за създаване на нови работни места за инвалиди, няма данъчни облекчения за работодатели, престрашили се да наемат тези хора, не се прави периодично тестване на остатъчната работоспособност. Властта по-скоро ги приема като натрапници, които всячески се опитват да й отмъкнат някой лев повече.
Съвестните лекари от ТЕЛК комисиите изразиха възмущението си, след като съвсем незаслужено им бяха лепнати етикетите далавераджии и мошеници. Те работят
за крайно недостатъчните 580 лв.
nbsp;
месечно, нямат възможност за допълнителни доходи поради забраната на чл. 25 и чл. 106 от Закона за здравето и не могат да получат допълнителна квалификация, защото са задължени да присъстват на всяка комисия. Съвсем естествено е при тези условия някои да преминат към тъмната страна – като групата за измами, осъдена неотдавна в Пловдив. Но този, общо взето, изолиран случай съвсем не е показателен, че лекарите са оставени на воля да си развяват байрака. Към териториалните бюра на НОИ действат медицински комисии, следящи отпусканите пенсии за инвалидност от ТЕЛК. Само за миналата година въпросните комисии са обжалвали пред Националната експертна лекарска комисия, Софийския градски съд или Административния съд в София общо 1513 решения за трайно намалена работоспособност. Парадоксалното е, че тези решения са се вземали с участието на служители на НОИ (във всяка ТЕЛК комисия има представител на института), а са били обжалвани от други лекари на института. В резултат на тях трима от освидетелстваните са обявени за годни за работа, на 256 души е бил намален процентът на нетрудоспособност, а други 199 са свалени под прага от 71% инвалидност, гарантиращ допълнителни социални придобивки. Тоест само при трима души е установено, че не отговарят на изискванията, а за останалите промяната в процента на инвалидност е по-скоро субективно решение. Инспекторите на НОИ обаче са съставили и 119 ревизионни акта за начет на отменените решения, с които са глобили лекарите с общата сума от 40 хил. лева. Налагат ни финансови санкции, без никой да е доказал вината ни, озадачени са експертите.
Като светлина в тунела може да се приеме инициативата на Министерството на здравеопазването да изгради информационна система за хората с увреждания. Макар и доста позъкъсняла, електронната обработка на документите на всеки един пациент от влизането на молбата за експертиза на работоспособност до излизането от болница с информация за цялото лечение и история на заболяването би намалило драстично броя на служебните инвалиди.
nbsp;
nbsp;
